Селянчета, кой ви показа пътя за София, кой ви научи бюлетини да пускате...

Ако някога, в мрачните години на развития социализъм, разликата между столицата и провинцията беше предимно утилитарна, днес тя е цивилизационна

Ексклузивно
13:23 - 06 Април 2021
14649
Селянчета, кой ви показа пътя за София, кой ви научи бюлетини да пускате...

Напоследък често гледам предаването на Орлин Горанов по БНТ, кога да се посмея на някой рошав социопат, къде да дебна да се обогатя с цитати от Химлер и Айхман. Прави ми впечатление профилът на типичния участник, цитирам произволно: „Здравьейтье, г-н Гураноф, казвам съ Стамат и съм от най-красивия български град Брезово/Доспат/Меричлери/Симитли, но от години живея и работя в София.“ Ама не само живееш и работиш, ами и гласуваш. И не ми трябват ни Кънчо, ни Мира, за да чувствам с кожата и гърбината си тежестта на твоя селски вот.

Скъпи пришълци, не съм еснаф и не се сърдя, че ми вмирисвате трамваите, пълните шахтите, гъгнете и мяукате от телевизора, задръствате училищата или със сервитьорските си мозъчета ми забравяте поръчката, преди да стигнете до кухнята. То ресторантите бездруго напоследък повечето време са затворени. Няма обаче да ви простя, че с аграрния си вот от фавелите ме накарахте на последните местни избори да ходя за гъби, докато се боричкахте за двете лелки Данчето и Майчето.

Ако някога, в мрачните години на развития социализъм, разликата между София и провинцията беше предимно утилитарна, днес тя е цивилизационна. Отчаяното драпане да се живее в столицата по време на застоя се градеше основно на потребителските мераци на родната селящина. Тук беше ЦУМ, пускаха банани три пъти, вместо веднъж в годината, във „Валентините“ имаше модни парцалки, плисирани поли и неонови клинове, които ги нямаше в местния ГУМ. Ако си мислите, че някой се е мъчил за жителство, за да обикаля театрите по „Раковска“, музеите, „Зала България“, или да диша на Черни връх, жестоко сте се объркали.

Сега и в най-опосканата родопска паланка има интернет с убийствена скорост, в селската лафка продават „Дънхил“ и „Собрание“, а кабелът лови всичко от Си Ен Ен до „7/8 ТВ“. Мотивацията да си в София е социално-психологическа. Сякаш адресната регистрация може да те направи умен и красив, политически ориентиран и обществено отговорен.

Да, ама не. Да мислиш така е все едно да вярваш, че когато Ал. Йорданов си направи селфи с Роналд Рейгън по бели хавлиени чорапки и радикалдемокртатически тумбак, е попил нещо от консервативната харизма на Тефлоновия президент. Или да си мислиш, че щом Гоце Първанов е бил на аудиенция при Йоан Павел II магически от анархо-болшевишки фатмак е станал стожер на католицизма.

В неделя софиянци гласуваха, за да си отвоюват София обратно, ама не от Бойко, Корнелия, Мустафа или Валери. А от селянчетата от „най-красивите“ градчета, които денем си купуват био шейкове и си ги пийват с кифла с киноа в „Докторската“, а вечер се прибират да нанкат в „Люлин“ и „Обеля“. Сега остава да си вземем обратно парковете, забавачките и метрото. Последното, като се замисля, можем и да им го оставим. Все пак някак трябва да се доберат до Централна гара, за да се приберат у дома при лютеницата и любимата козичка.