ШОК И УЖАС: Заради руския обстрел: Може ли Чернобил да гръмне пак? (ВИДЕО)
Руски военни са навлезли в зоната на Чернобил от Беларус. Ако артилерийските удари унищожат хранилището за ядрени отпадъци, радиоактивният прах може да покрие териториите на Украйна, Беларус и страните от ЕС. Шокиращата новина съобщи съветникът на украинския министър на вътрешните работи Антон Геращенко.
По думите му окупационни войски са влезли от територията на Беларус, която е в съюз с Москва, в зоната на Чернобилската атомна електроцентрала.
„Националната армия, която охранява хранилището за опасни радиоактивни отпадъци, оказва упорита съпротива“, се казва в изявлението му.
Сражения се водят близо до депото за съхранение на ядрени отпадъци на атомната централа в Чернобил, където руските сили са проникнали от Беларус.
Кадри във фейсбук показват, че руските танкове и бронирани машини са стигнали до Чернобилската АЕЦ и са обградили сградите в близост до ядрената централа.
В Чернобил през 1986 г. стана голяма ядрена катастрофа. Някогашната АЕЦ се намира на 14,5 км северозападно от град Чернобил, на 16 км от украинско-беларуската граница и на около 110 км на север от Киев. Там на 26 април 1986 г. се случва тежката Чернобилска авария.
Малко след това украинският президент Володимир Зеленски заяви, че украинските военни жертват живота си, за да избегнат повторение на ядрената катастрофа отпреди повече от 30 години. "Руските окупационни сили се опитват да завземат АЕЦ "Чернобил". Нашите защитници жертват живот си, за да се избегне повторение на трагедията от 1986 г.", подчерта той.
Призрачният украински град Припят, който се намира в близост до Чернобил и изселен след аварията през 1986 г.
Когато на 26 април 1986 г. реакторът на АЕЦ "Чернобил" започва да се топи, под руините му биват погребани над 170 тона уран и радиоактивни отпадъци или над 95 процента от ядреното гориво, което е задвижвало този блок на електроцентралата. Под останките на четвърти реактор остават и графитните контролни пръти, които също са силно радиоактивни.
Още тогава учените са наясно каква опасност крият ядрените отпадъци, но целта е преките щети да бъдат сведени до минимум.
Така една година след инцидента над реактора се издига саркофаг от бетон и стомана, от който се очаква да предпази околната среда от тлеещия под него уран. Структурата е внушителна и солидна, но мнозина ядрени физици и специалисти по атомна безопасност предупреждават, че саркофагът е крайно временно решение.
Песимистите се оказват прави - още в началото на 90-те започват да пристигат обезпокояващи съобщения за повишен неутронен фон около четвърти реактор. Структурата на саркофага позволява под него да прониква дъждовна вода, която забавя действието на неутроните и по този начин повишава риска от ядрена реакция в залежите от уран.
Междувременно текат дискусии как точно да се постъпи с внушителното количество ядрени отпадъци - задача, над която разсъждават някои от най-добрите ядрени специалисти на света. През 2016 г. с международни усилия е изграден чисто нов саркофаг, който е още един опит за печелене на време.
Новият саркофаг до огромна степен успява да спре проникването на дъждовна вода и така да спре лъчението в определени области на АЕЦ "Чернобил". Въпреки това учените наблюдават сериозно повишение в други части на централата, какъвто е примерът със стая 302.
Няма вероятност да станем свидетели на взрив като този от април 1986 г., но все пак може да се стигне до неконтролируеми изригвания на ядрена енергия. Те от своя страна застрашават да сринат цялата крехка структура на четвърти блок и да стигнат до загробените под него тонове ядрено гориво. А това вече би освободило невероятни количества радиация във въздуха.
Сега с руската инвазия опасенията са какво може да се случи, ако саркофагът бъде бомбардиран с мощни оръжия и може ли да се стигне до нов ядрен ужас в Европа.
