Служебното правителство – „анус претер“ на политическата ни система

Чували ли сте медицинския термин „анус претер“? Това е една прекрасна процедура, обикновено при болни от рак, когато дебелото черво се извежда временно през коремната стена. И започваш да акаш в торбичка през корема. Освен до видимите неудобства за тялото, операцията води до тежки психически проблеми – болните се чувстват изроди, отхвърлени, неразбрани, разделят се със семействата си, спират да ходят на работа, късат всякакви социални контакти. Абе, много кофти ситуация, не е като да караш някакво грипче или маймунска шарка дори.

Та тази отвратителна и унизителна ситуация обикновено се прилага за период от 8 до 10 седмици, докато хирургически конструират на болния дебело черво и анус. Ама някой път това е невъзможно и се налага да си носиш торбата с лайната за постоянно. За колкото време ти е останало, де.

Е, ако съставянето на служебно правителство започва доста да ви прилича на поставянето на изкуствен ректум на тежко разядената ни от рак политическа система, едва ли грешите. Тази оскърбително-комична практика може да е имала някакъв смисъл в началото на 90-те, когато БСП и СДС се страхуваха един от друг да не им фалшифицират протоколите, да не им изхвърлят бюлетините, да не им набият купените цигани. Днес обаче, вместо да вдъхва спокойствие и стабилност с надпартийната политика и експертен характер, временният кабинет носи само неудобство, тежест и смрад. Като пластмасова торбичка с лайна.

Тази седмица Румен Радев и мозъчният му тръст от дърти зелени чорапи и ченгета от кариерата пак извади тефтерчето с номера като зажаднял за секс стар ерген и започна да подрежда имена за министерски кресла. Повечето са добре познати, били са или вече на тези постове, или поне заместници, началници на някоя агенция, директори на незнаен въшлив и мухлясал соц-институт, управители на затънало в дългове държавно предприятие. Едни и същи стари и недоклатени моми, които само чакат да им се щракне с пръстче, за да участват във фарса „служебно правителство“.

Този кабинет няма нито обществена законосъобразност, нито каквито и да било институционално-политически и времеви възможности да провежда и отчита управленски политики. Пристигането и заминаването му са просто един вид глупав езически ритуал. Като ти мине черна котка път, плюеш три пъти през рамо. Като разсипеш солницата, ставаш и се завърташ около оста си. Като се насрочат избори, се назначава служебно правителство.

В условията на вече установена парламентарна демокрация подобно ходене по мъките може да се сравни единствено с поставянето на външен анус. От последните половин дузина подобни кабинети сме запомнили само няколко инфантилни, самоиронични стихчета на проф. Огнян Герджиков. И ефектните тъмни очила на другия професор – Георги Близнашки, като на порноактьор-ветеран от 70-те години на миналия век.

Управленски програми, кадрови промени във висшите етажи на администрацията, решаване на сериозни икономически и енергийни въпроси? Такива неща не очаквайте. Ще трябва да изтърпим няколко месеца поредния жалък и ненужен сурогат, отживелица от миналия век. Затова, ако някой ден се стигне до стабилно мнозинство в парламента и промени в конституцията, първата му работа трябва да е да се премахне служебното правителство.