Софийската опера готви грандиозен Вагнеров фестивал

Софийската опера и балет готви мащабен летен фестивал по повод 210-годишнината на Рихард Вагнер. С фестивал и нова продукция на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ Операта се включва в международните празници по повод годишнината от рождението на композитора, чийто рожден ден е на 22 май.

От 8 до 30 юли ще бъдат представени всички седем заглавия, които до този момент са в репертоара – „Рейнско злато" „Валкюра“, „Зигфрид“, „Залезът на боговете“, „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“. 

Директорът на Софийска опера акад. Пламен Карталов решава да започне тетралогията на Вагнер и през 2010 г. е премиерата на първата част – „Рейнско злато“. В следващите три години се появяват „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“. С първата и засега единствена постановка на Балканите, през 2013 г. е отбелязана 200-годишнината на композитора.

„Това си беше истинска дързост, защото стана само с български оперни артисти“, казва Пламен Карталов. Със „Зигфрид“ през 2012 г.  Софийската опера гостува в Минск, с „Пръстенът на нибелунга“ през 2015 г. гостува в историческия град Фюсен, Германия, а през 2018 г. - в „Болшой театър“ Москва. 

Сега Пламен Карталов представя нова продукция на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“.

„Най-важна за мен беше проверката пред германската публика. А на традиционния Вагнеров фестивал в Софийската опера се събират почитатели от цял свят, които специално пътуват, за да откриват новите продукции на своя любим композитор“, разказва маестро Карталов. 

За новата продукция, която ще има нови декори, костюми и режисьорска концепция, вече има потвърждение, че на премиерните спектакли ще присъстват изявени специалисти, запалени почитатели на творчеството на Вагнер и музикални пилигрими, които следят новостите в оперния свят, съобщават от операта.

Режисьор на спектаклите е Пламен Карталов, ще дирижира Константин Тринкс, сценографията е на Ханс Кудлих, костюмите - на Християна Михалева.

„Първата ми среща в меката на Рихард Вагнер – Байройт, беше през лятото на 1970 г. Двадесет и две годишен студент положих моя си клетва на гроба му, че вдъхновението от неговия Театър и неговите спектакли, на които присъствах, ще бъдат водещ лъч, озаряващ завинаги моя път на режисьор.

Това обаче с неговото творчество, след около сто и петдесет други постановки на майстори на българската, италианската, френската и руската оперна съкровищница, се случи след близо тридесет и осем години”, споделя директорът на Софийска опера.

„За първи път дойдох в София през 2015 г. за „Тристан и Изолда“ по препоръка на маестро Рихард Тримборн, който работеше вече в София. Бях абсолютно впечатлен от певците, от прекрасните им гласове, фантастични музиканти. Тогава все още нямаше традиции в интерпретирането на Вагнер, но днес вече благодарение на маестро Карталов мога спокойно да кажа, че Вагнер е един от обичаните композитори. Освен това изграждането на характерите на сцената е много ярко. Оркестърът, който до този момент е изпълнявал повече италиански репертоар и класически балети вече е много обигран и интерпретира музиката на Вагнер пластично и акуратно“, разказва диригентът Константин Тринкс.

"Творчеството на Рихард Вагнер заема специално място в творческия ми път. Огромно предизвикателство и същевременно огромно удовлетворение!

Приключението с творбите на Вагнер започна през 2015 . когато направих своя дебют в ролята на Изолда. Тази роля откри за мен един нов свят и зае специално място в моето сърце! Ромен Ролан описва "Тристан и Изолда" като "Паметник на любовта с несравнима мощ"...", казва сопраното Радостина Николаева.

"Моята сага с Вагнер започна през октомври 2009 г. От водещ субрет на Музикалния театър изведнъж станах Вагнеров певец. Явих се на прослушване и ме определиха за ролята на Вотан. 

Започне ли човек да работи Вагнер оказва се, че тази музика му действа като наркотик. Учиш, учиш, учиш, главата ти гръмва, почиваш два часа и имаш необходимост да започнеш да учиш пак. Оказа се вярно, това което ми говореше Рихард Тримборн – един невероятен интерпретатор, който твърдеше, че колкото повече навлизаш в музиката му, толкова повече виждаш нейната необятност.

Наистина при него нещата са поставени на пластове. Винаги намираш нещо ново, което той е искал да каже и ти преоткриваш. Вагнер е философия. Колкото повече навлизаш в музиката му тъй като аз не съм философ откривам дълбочина на чувства", добавя оперният певец Николай Петров.

"Преди да започнем „Пръстенът на нибелунга“ в операта, Маестро Карталов събра почти всички солисти и ни каза за своята идея. Ние реагирахме уклончиво. „Да, да, разбира се, ще бъде добре, нека да пробваме“. Но той така ни увлече, че никога няма да забравя, ние си тръгнахме надъхани, мотивирани. „Защо да не пробваме? Защо и ние да не можем като нашите колеги, които изпълняват този композитор да се справим с това предизвикателство“.

Чакаме с нетърпение новите спектакли, за да видим какво още ще доградим, какво още ще направим за себе си, за публиката, и за самия композитор, който е написал едни феноменални произведения. Това не е любов от пръв поглед, да го чуеш и да кажеш: „О, да, много е красиво!“ Това са задълбочени психологически моменти. 

Това, което аз правя в новата постановка е да навляза още по-дълбоко в музиката. Толкова съм доволна и щастлива, че отново имам шанса и отново съм в този водовъртеж на „Пръстенът на нибелунга“, за да усетя още веднъж сладостта и емоцията на това, което предстои да представим от 8 юли", каза и певицата Силвана Пръвчева.

"Моят Вагнеров експеримент започна преди десетина година с четвъртата постановка „Залезът на боговете“. Тогава се включих аз с ролята на Гунтер. 

Сега за новата постановка наблюдавам един по-мъдър подход към нещата. Много е красиво, когато нещо сме играли много пъти на сцена и се върнем с нов прочит към него. Нотите са същите, взаимоотношенията са същите, само подходът е много по-овладян. Цялата емоционалност, която вагнеровата музика лесно може да отприщи е по-контролирана. Да, много е красиво.

Колкото до режисьорската концепция Маестрото много конкретно си спазва взаимоотношенията между героите. Много е откровен към това, което е написано, към текста. Но пак сме в едно време на безвремие – „Някога, някъде, преди много години, в една далечна Галактика“, каза от своя страна баритонът Атанас Младенов.