Сръбски бос поръчал разстрела на Бай Миле
Най-кървавият разстрел в гангстерската война у нас - на Милчо Бонев - Бай Миле и бодигардовете му, вече 16 г. остава неразкрито. Делото срещу един от предполагаемите килъри - Анатолий Минков - Плъха, беше минирано и завърши без присъда, заради изчезнали доказателства, пише "Труд". Кой и как ги открадна от служебните сейфове на разследващите най-вероятно никога няма да стане ясно. Основната версия обаче остава - сръбски бос стои зад екзекуцията.
Соченият за килъра на групировката СИК Бай Миле беше убит на 30 юли 2004 г. в градината на ресторант “Славия” на столичната ул. “Коломан”. Милчо Бонев е бил трудна мишена, охраната му не давала и пиле да прехвръкне около него. Затова килърите измислят единствения възможен вариант. Те нахлуват в заведението маскирани и с полицейски униформи. Крещят: “Не мърдай, полиция!”и веднага откриват огън с калашници. На място загиват Бай Миле и четирима от охранителите му. Двама оцеляват по чудо - Емил Стоилов и Александър Ананиев.
Ден след стрелбата едната от колите, с които са се придвижвали убийците, е намерена опожарена. Вторият автомобил обаче е открит цял и в него има и бутилка с бензин, по която са пръстовите отпечатъци от Анатоли Мънков - Плъха. Той е задържан с още трима - Стилиян Георгиев, Тихомир Дочев и Георги Стефанов. За другите трима преки доказателства така и не бяха открити. Със затвора се размина и Плъха. Свидетели твърдяха, че при огледа на колата не видели бутилка, тя била намерена едва при второто претърсване.
Адвокатите на Плъха използваха това, твърдейки, че доказателствата може да са манипулирани. Междувременно изчезват други веществени доказателства. Маратонка с човешки косъм, обувки с биологични следи, иззети от мястото на престъплението и последвалите обиски, не бяха намерени през февруари 2011 г., за да бъдат представени в съда. Маратонката е иззета от дома на Стилян Георгиев и това е единственото доказателство срещу него. Негов приятел я разпознал по снимки. По спортната обувка е полепнал косъм, до който е имало близък изстрел. Не е ясно дали той е на жертвите, или на стрелците, преоблечени като полицаи, които откриха огън в ресторант “Славия”.
Полицаи с години твърдяха, че едва ли подобно дръзко престъпление е минало без участието на техни подкупни колеги, които са се погрижили да изчезнат важни веществени доказателства и така най-масовото и жестоко престъпление в гангстерската война у нас да остане ненаказано. Още по-ясно стана, че случаят “Бай Миле” ще се води на неизвестен извършител, след екзекуцията на единствения човек, който можеше да каже кой стои зад мократа поръчка. На 8 декември 2006 г. в София бе застрелян Румен Пешев - Швейцареца. Куршум го улучи в главата на излизане от жилището на приятелката му на столичната ул. “Чехов” в жк “Изток”.
55-годишният Пешев се е чувствал застрашен след убийството на Бай Миле, защото точно е знаел кой е поръчал на килърите смъртта на боса му. Бил склонен да свидетелства. Приживе той е осигурявал квартири за чужди престъпници, пристигали у нас, включително за участие в атентати. Той така и не успял да разкаже какво знае, защото преговорите да му се осигури безопасността и статут на защитен свидетел се проточили.
Магистратите дори му обещали, че ако проговори пред съда, поръчителят на убийството на Бонев ще бъде арестуван публично в съдебна зала, където трябвало да свидетелства по друго нашумяло по онова време дело. Пешев е знаел тайни и за полицаи, и за магистрати, които години наред са получавали крупни суми от швейцарските сметки на престъпни босове. Самият той е бил дясна ръка на Бай Миле, който се смяташе и за основен доставчик на дрога за Сърбия, главно за Земунския клан. Криминалисти обаче са категорични, че поръчката и изпълнението на убийството на Пешев са чисто български, доколкото той е бил опасен, ако проговори и за враговете, и за приятелите на Бай Миле. Сръбската връзка в убийството на Милчо Бонев бе потвърдена още докато в съда се точеше делото срещу Плъха и аверите му.
През 2011 г. сръбската прокуратура предава на българските власти показанията на хърватина Томислав Марянович, че 58-годишният Слободан Джурович - Кардинал - кумът на Сретен Йосич, е поръчал убийството на Бай Миле. Кардинал искал сам да поеме контрола над наркотрафика, влизащ в Сърбия, без да зависи от партньори в България. Марянович твърдял, че след ареста на Сретен Йосич в София и екстрадирането му в Холандия през август 2002 г. Бай Миле трябвало да стане изкупителна жертва.
Българският съд обаче не допусна хърватина да бъде разпитан по делото у нас. На младини Милчо Бонев бил милиционер Сикаджията бяга от България след бомбен атентат Промените в България от 10 ноември 1989 г. заварват Милчо Бонев в редиците на Народната милиция. Тогава той е 28-годишен на служба в Самоков, вече носи прякора Бай Миле и няма никакво намерение цял живот да остава полицай. В началото на мутренската му кариера Бонев става част от групировката ВИС, като държи охранителните фирми на кръчмите и хотелите в Самоков. Изглежда Бай Миле се чувства подценяван от братята Васил и Георги Илиеви и преминава в групировката СИК.
Дори има версия, че самият той е организирал убийството на Васил Илиев през 1995 г. Така или иначе Бай Миле е бил натоварен да отговаря за сигурността на сикаджийските босове и се смята, че те търсели него, ако имат да разчистват сметки с враговете. През септември 2001 г. мощен взрив разтърсва блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Бомбата е заложена в пощенската кутия и мощността й се равнява на 800 г. тротилов еквивалент. Гръмва точно когато Бай Миле влиза във входа, придружаван от двамата си охранители. Бомбата почти не го засяга, но ранява горилите му - 30-годишният Васил Костов, прочут по-късно като Васко Кеца от бандата на “Килърите” и Николай Йорданов (36 г.). След експлозията Бай Миле напуска България и се връща след около 2 години. Смята се, че през това време той е разбрал кой стои зад мократа поръчка. Малко преди да е изтекла третата година, новият атентат срещу него вече е успешен.
