Стойчо Стоев пред Lupa.bg: Манолова игра като непартийна и си скрои лоша шега

-Г-н Стоев, очаквахте ли повече столичани да излязат да гласуват на втори тур на местния вот?  

-Не смятам, че избирателната активност в столицата беше рекордно ниска. Интересно е, че през 2003-а, когато нямаше балотаж, в София тя се покачи с около 60 000 души, а сега се очакваше да падне с 60-70 000. Това го чета като сигнал, че немалко хора искат алтернатива, но Мая Манолова определено не е такава и затова хората не можаха да се мотивират и да отидат да гласуват за нея. Такъв тип дискредитирани политици очевидно не могат да бъдат алтернатива. Хората в България са свикнали да се мобилизират за нови лица.

-Голям парадокс ли се получи с призива на леви лидери да се гласува за десни кандидати /Корнелия Нинова призова да се гласува за районни кметове на ДБ срещу ГЕРБ/, а десни политици намекнаха, че ще гласуват за лявата кандидатка в столицата?

-Не, не бих казал, че е парадокс. Това се нарича  инструментално гласуване и показа, че партиите тотално са изгубили усещане за благоприличие. Да призоваваш костовисти да гласуват за Манолова или  комунисти да призовават да се гласува за хора на бившия премиер е най-малкото подценяване на интелигентността и принципността на избирателя.

Това, че политиците са станали малко безпринципни обаче не означава, че избирателите нямаме базови принципи, от които не искаме да отстъпваме.

-Не върви ли тенденция на размиване на дясното и лявото в съзнанието на избирателя? И въобще това да не са най-важните ориентири при гласуване?  

-Е, разбира се, че лявото и дясното губят малко основания - все пак политиката стана много технократична - леви правителства предлагат т.нар. десни мерки и обратното. Т.е. ляво и дясно станаха малко като етикети, но те се различават по принципни неща - по оценка на комунистическото минало, на еврочленството, оценка на члентството в НАТО, отношение към Русия. Това са много ценностни разделения. По които партиите могат да имат ясни позиции и на тази база да се определят, като по-леви и по-десни.

Така че, разбира се, губи си мобилизационния потенциал това ляво-дясно, не е каквото беше през 90-те, но все още продължава да има идеология. Политиката не е изцяло освободена от идеология.

-Наистина ли вотът в София изглеждаше като парламентарен?  

-Не, не бих казал. Не може да ги сравняваме с парламентарните. Едни са мотивациите при парламентарни избори, други са при местен вот. Ето, ако погледнете местните избори на 1-и тур - г-жа Фандъкова има 30 000 гласа над резултата на ГЕРБ партийно. Което означава, че на тези избори има популярни местни лица, които дърпат листи и обратно - когато лицата не са популярни и разпознаваеми, както беше с Борислав Игнатов - те не могат да надскочат партийния резултат. Та трудно може да се прави сравнение на избор с избор. Не мога да изведа генерални тенденции за съотношението на силите в този вот. Мога да кажа, че и разпределението по общини, и балотажите показаха, че няма непредсказуеми и изненадващи развития. По нормална полоса се развива политическият живот в България, няма екстремни ситуации и повод за притеснения.

-Смятате ли, че непартийният вот ще набере още скорост на едни следващи избори? В контекста на феномена от първия тур Борис Бонев, който спечели неочаквано много гласове?

-Проблемът е, че много хора имат претенции към непартийния вот и е много трудно при този тип вот да се определи един кандидат, към който да се насочат всичките тези хора. Претендентите за непартиен вот пращат разнопосочни послания и трудно може да се обединят. Така че популярни кандидати печелят, но политиката в България си остава партийна, няма как да минем изцяло на мажоритарни избори.  

-Мая Манолова успя ли да убеди избирателите, че е непартиен кандидат?

-Според мен, не. Ако е излъгала някого, е излъгала самата себе си. Ясно е, че тези хора, които не подкрепят твърдо БСП и са гласували за нея, са дали глас анти-ГЕРБ и анти-Фандъкова. Заиграването с непартийността при Манолова изглеждаше като един огромен фалш и по-скоро и й изигра лоша шега, отколкото да й даде предимство.

-Йорданка Фандъкова започва четвърти мандат, което е сериозно постижение. Това затвърждава ли общите политически позиции на ГЕРБ?

-След като ГЕРБ имат най-много общински съветници…Да, може да нямат абсолютно мнозинство, но ще формират някакъв вид коалиционно управление или с ВМРО, или с „Демократична България”. Но при г-жа Фандъкова поне е ясно кой носи политическата отговорност - зад нея стои партията й, лидерът й. Докато при една неясна кандидатура като тази на г-жа Манолова, не знаем кой стои - зад нея може да има бизнес интереси, които след това да узурпират властта…Ако се случат злоупотреби, няма кой да отговаря. Тя казва: "Аз отговарям", но може ли само един човек да отговаря? Съвсем закономерно - от гледна точка на здравия разум, трябва да се избират кандидати, зад които им аясна организация и отговорност. Защото на едната чиста дума на един човек да хвърляме огромни пари и съдбата на милиони в ръцете му е необмислено.

-ГЕРБ победители ли са на тези избори?

-Да, нетно са победители, без да са хегемон. Смятам, че и това бе целта на Бойко Борисов. Той има чувство за приличие и мярка и никгоа не е искал да изглежда в очите на избирателите като узурпирал всичко. Между другото, критиците му затова лансират пропагандната теория за пълзящата диктатура. Който знае какво е диктатура, най-малкото би му било смешно в България да се говори за подобен процес, а на тези, които са живели в такива условия, би им било обидно някой да говори за диктатура в България. Няма подобно нещо у нас. Имаме многопартийна система, плурализъм на партийното представителство, на кандидатите и една първа политическа сила. От това по-хубаво в една нехомогенна и в културно отношение страна, няма. Да имаме доминация на една партия е по-скоро изключение, отколкото правило. Такова беше времето преди 2001-а година, и с кратки периоди, в момента се постига нормализация на политическия процес - да имаме първа политическа сила, но тя да не е хегемон.