СУБСИДИРАЙ ТРУДНО: У нас не бизнесът купува партии , а партиите рекетират бизнеса
8-те лева субсидия са върхът на цинизма на политическите централи
Сигурно знаете за стария евреин, който обичал да гледа порно наобратно, защото сцената с курвата, която връща пари, изпълвала сърцето му с неподозирано щастие. Е, за съжаление у нас нещата си вървят право напред – към светлото бъдеще, в което партиите получават 8 лева субсидия на глас и магически се превръщат в обществено отговорни институции, неподатливи на натиска на олигархията и независими от обръчи от фирми и офшорни зони. Пълни глупости.
Ситуацията повече напомня за онова тъпо парче на майката и бащата на Графа „Хем си плащаш, хем си кашляш” за вредите от тютюнопушенето. Само че тук на партийните централи ще им цакаме пари не за отделяне на секрети, а направо за онождане.
Всички мантри, че при орязването на субсидията политиката вече нямало да служи на народа, а на корпоративни и лобистки интереси, са за онези, които изповядват теорията за Плоската Земя.
Явната като хиалуроновите инжекции на „Мис България” истина е, че у нас не партиите са зависими от бизнеса, а частната инициатива е на пряко подчинение на политическите централи. Така е още от времето на куфарчетата, които Андрей Карлович размята на разни селски комсомолски секретарчета и лейтенантчета от УБО. Част измряха от пиене и наркотици, други получиха отравяне в олово (9 мм), но по-далновидните сред тях днес оформят ядрото на бизнес елита ни, ходят по Виенски балове и приеми в посолства, подкрепят изкуството, финансират спорта, осигуряват по някое пуловерче на сирачетата за Коледа. С една дума – истинска аристокрация сред дребната българска еснафщина.
На всеки опандизен Миню Стайков и Никоай Банев се падат половин дузина разпускащи на Сейшелите и къпещи се в „Дом Периньон” тумбаци. И парите на повечето от тях идват по партийна линия, а не обратно.
Да оставим лукановия почин от 90-те – нека видим как се прави едър бизнес в България днес. Чуждестранни инвестиции и партньорства няма, а най-големият дял от българската икономика е свързан с усвояването на публични средства по безбройните европейски програми. Съвсем логично, всички тези тарикати са се насочили към него. Бизнесът през държавата е най-удобен, лесен и нискорисков. Но върви заедно с някои неудобства и присъщи разходи - като зависимостта от политиката.
Накратно – у нас не бизнесът купува партии, а партиите си купуват бизнес. Сянката на лобизма с която ни плашат ужилените от намаляването на субсидията, може да виси над Християндемократическия съюз в Германия, или Нов център във Франция. Тук обаче не предприемачите се интересуват от партиите, а партиите – от техните пари. Не олигарсите контролират и рекетират политиците, а тъкмо наопаки.
И колкото по-успешен е един бизнес, толкова повече нагли костюмирани дебелосерковци искат да хванат парче от него. Съдебната система, всякакви агенции, комисии, регулатори и прочие органи и органчета, които разрешават, лицензират, одобряват, избират, контролират, разследват, санкционират са овладяни от частни политико-икономически интереси, те с лекота могат както да дадат тласък на всеки бизнес, така и да го съсипят.
Въпиющата наглост на 8-те лева субсидия на глас надхвърля рамите на обикновения политически цинизъм. Това си е чисто ретроактивно таковане отзад. Крадецът взима от народа, за да се предпази от бизнеса, когото също ограбва. Щях да кажа, че няма такава държава, ама един друг дългуч вече го каза, а не е човек, който бих искал да цитирам. Наздраве за Никулден!
