Търсят се потомци на зелени деца

Въпреки че са изминали 8 века от историята за зелените деца и днес тя е повече легенда, отколкото истина, нейният отзвук продължава да вълнува умовете на някои изследователи. Историята за зелените деца на Уулпит, Англия, е записана от двама братя монаси и хронисти Уилям и Вилхем от Нюбърг.

Днес селото Уулпит в графство Съфолк е известно предимно с легендата за зелените деца, "пристигнали" неизвестно как и откъде през 12 век. Един летен ден жътварите в полетата край Уулпит се натъкнали на съвсем зелени момче и момиче. Децата със зелена кожа изведнъж се появили от огромна вълча яма. Те явно били уплашени и се оглеждали страхливо. Не можели да обяснят нищо, защото говорели непознат език. Облеклото им също било странно. Момчето и момичето били приютени от Ричард де Калн, който по-късно разказва историята на монаха Уилям.

Странните зелени деца в началото не ядели нищо освен бобовите култури, които избирали от храната, която им се предлагала. Постепенно осиновителите им успели да ги приучат към обичайната английска храна. За съжаление момчето умряло скоро, без да може да се възстанови от тъгата и мъката по загубения дом. Момичето, което започнали да наричат ​​Агнес, лесно се приспособило към новия живот, научило английски и разказало какво се случило с нея и брат й.

Агнес разказала, че двамата живели в страната Сен Мартин от света на здрача, където слънцето никога не се издигало над хоризонта, както в Англия. То стояло само в положение на изгрев и залез. Зад широка река в Сен Мартин имало светла страна, но зелените деца никога не стигали там. Един ден момичето и брат й пасели овцете и изведнъж чули странен красив звук. Те станали много радостни, но след това Агнес не си спомня какво се е случило, сякаш децата припаднали. После братчето и сестрата открили, че не са сред овцете и не са на поляната край дома си. Звукът, както Агнес го определя по-късно, не бил нищо повече от звъненето на камбаните на църквата "Свети Едмънд" в Уулпит.

След време Агнес е покръстена в християнска вяра. Пораства и става доста привлекателно момиче с нормален цвят на кожата, което явно е и резултат от промяната в начина на хранене и слънчевата светлина. Тя се омъжва. Нейн съпруг става архидяконът на Кинг Лин в графство Норфолк Ричард Баре. По-късно Ричард Баре е един от посланиците на Хенри II. Агнес и Ричард имат деца (за съжаление не се знае колко) и затова любители на странните истории са убедени, че във Великобритания все още живеят потомци на зелените хора от света на здрача.

Изследователите на мистериозната история са убедени, че зелените деца са дошли от паралелен свят или дори от друга планета. Най-вероятно са попаднали в Уулпит през случаен портал. Защо зеленото момче и момиче са заседнали в нашата реалност, остава загадка.

Намирането на потомци на Агнес е изключително трудно, почти невъзможно. И това въпреки факта, че в Англия датите за раждане на деца, кръщението и брака много строго се записват в църковните книги. Както казва Боб Робъртс, колекционер на народни песни в Англия, мнозина твърдят, че потомци на зелени деца все още живеят в Уулпит, но никой не казва кои са тези потомци. Говори се само за един потомък на Агнес - това е известният политик Ивор Ричардс, член на тайния съвет на британската кралица Елизабет II. Независимо дали е вярно или не, самият политик не казва и не пише нищо по въпроса, дори не го споменава. А и никой не е извършил сериозни ДНК изследвания. Което едва ли ще се случи в близко бъдеще.