Тъжната истина: 43,3% от българите не са ходили на културно събитие през цялата година

Българите очакват държавата да бъде активен участник във финансирането на културния сектор, а не да оставя неговото развитие изцяло на частни източници и на пазарното търсене. 

Повечето хора възприемат културата основно като средство за потребление и удоволствие, а не като поле за лично творчество и ангажираност.

Учебни предмети, свързани с културата и изкуството, се възприемат като по-маловажни, отколкото предмети по български или чужд език и точни науки. 

Това са част от изводите от национално представително проучване на тема "Културни нагласи и образователни потребности на българите" на отдел "Парламентарни изследвания" към Народното събрание, правоприемник на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).

На въпрос за основните причини за посещение на културни събития 61,2% посочват развлечение и удоволствие, 30,4% - по-висока образователна култура, 25,1% - общуване с приятели, близки и познати, 15,7% - среща с нов кръг хора.

Въпреки наложените пазарни принципи, българинът остава консервативен: 68,2% от анкетираните са категорични, че културата и изкуството трябва да бъдат основно субсидирани от държавата. Едва 17,3% смятат, че секторът трябва да се развива изцяло според пазарните правила.

Тази нагласа се подхранва от факта, че България отделя едва 0,8% от БВП за "развлечение, култура и религия" при средно 1,2% за ЕС (по данни на Евростат).

Когато обаче самите граждани са поставени пред хипотетичен избор как да разпределят 1 млн. лева от бюджета, прагматизмът надделява.

62,4% биха дали парите за пенсии и социални помощи вместо за реставрация на паметници (37,6%).

66,3% предпочитат ремонт на пътища пред изграждане на етнографски комплекси (33,7%).

Въпреки това се отчита позитивна тенденция - делът на хората, склонни да инвестират в паметници на културата, е нараснал почти двойно спрямо 2005 г. (от 19,5% на 37,6%).

Докато държавата се припознава като основен донор, резултатите от нейната политика са силно централизирани. Изследването очертава тревожна картина на "културно разслоение".

Докато 60,2% от българите имат достъп до кино в населеното си място, този процент пада драстично в малките градове, където 42% от жителите нямат достъп до прожекции. В селата киното на практика липсва.

Само 31,4% от българите живеят в населено място с опера (концентрирани в 7 града), а 56,5% имат достъп до театър.

Единствената културна институция остава читалището, налично в 98,2% от населените места. За малките общности то често е единственият, макар и ресурсно ограничен, център на културен живот.

Около 40% от анкетираните, предимно от малките населени места, споделят, че културни събития при тях се провеждат "рядко", а всеки десети (10%) заявява, че такива напълно липсват.

Финансовите ограничения стават все по-сериозна пречка пред достъпа до изкуство. 17,6% от респондентите посочват липсата на средства като основна причина да не посещават културни събития - този дял е нараснал трикратно спрямо 2018 г. (6,1%).

Резултатът - 43,3% от пълнолетните българи не са посетили нито едно културно събитие през последната година. Тези, които все пак участват в културния живот, избират най-често театър (посетен от 20,2% от хората) и концерти (14,4%).

На фона на глобализацията, представата за култура у нас става все по-традиционалистка и защитна. За близо половината българи (49,1%) думата "култура" се асоциира първосигнално с традиции, език и обичаи, а не с изкуства (40%).