Три биса за "Есмералда - Парижката света Богородица" в НДК
Хорът и балетът на Старозагорската опера и прабългарската школа "Бага-тур" създадоха особена пищност на спектакъла
Три биса съпроводиха близо 3-часовия спектакъл на Старозагорската опера "Есмералда - Парижката света Богородица", който на 19 април гостува за пръв път в София, в зала 1 на НДК. На финала на рок операта солистите, оркестърът, рок групата, хорът, балетът и децата от детско-юношеската студия за опера и балет на операта в Стара Загора, и представителите на прабългарската школа за оцеляване "Бага-тур" бяха бурно аплодирани от публиката, изпълнила НДК.
В главната роля на Есмералда е Михаела Филева, която получаваше заслужени овации от зрителите през цялото време. Публиката енергично аплодираше и изпълненията на Борис Тасков - в ролята на Квазимодо, Николай Моцов - като Грeнгоар, Марин Русинов - Фроло, Богомил Спиров (Феб), Гергана Николаева (Фльор де Лиз), Александър Панайотов (Клопен).
Мюзикълът, създаден по световноизвестния роман на Виктор Юго, съчетан с музиката на Рикардо Кочанте, оркестрацията за голям симфоничен оркестър и рок група на Людмил Горчев и талантливите изпълнители в главните роли, заедно с оркестъра, хора и балета на Държавна опера - Стара Загора, прекрасната сценография и хореография, омагьосаха зрителите и създадоха неповторими емоции. Либретото е написано от Люк Пламондон.
Режисьор на спектакъла е Виолета Горчева, диригент - Владимир Бошнаков. Хореограф е световноизвестният Марио Пиаца. Автор на сценографията и костюмите е Денис Иванов, хормайстор - Младен Станев, художественият превод е на поета Йордан Пеев.
Трагично-любовната история за Есмералда, съчетана с красивата музика и пищната хореография и сценография, развълнува столичните зрители.
Циганката Есмералда завладява сърцата на много хора, включително и на капитан Феб и Пиер Гренгоар, но особено на Квазимодо и неговия настойник архидякон Клод Фроло. Фроло се разкъсва между натрапчивата си похот към Есмералда и правилата на катедралата „Парижката Света Богородица“.
Внушителната сграда на катедралата с масивни стени, високи кули, камбанарии и тайнствена вътрешност е всевиждащ статичен очевидец на действията в повествователните равнища на историята, описана от Виктор Юго.
"Водещ е монтажният кинопринцип с резките и контрастни преходи, екстремалните и нагнетени сцени, драматургично заложени и подпомогнати от минимализма и лаконичността на музикалната форма, съвременния ритъм и метрум, произтичащи от самия концепт/модел на жанра рок опера. Хорът, който е главно действащо лице, присъства като метафора на Катедралата, на Съдбата, на Провидението и Висшия разум", коментира режисьорът Виолета Горчева.
„От мюзикъл... правим опера. Тук няма текстове. Действието върви от музикално произведение в музикално произведение, които на брой са 51 плюс увертюрата - всичко в рамките на два часа. Има сола, дуети, терцети. Музиката е шлагерна, естрадна, на места - драматична, но много мелодична", казва диригентът Владимир Бошнаков.
Снимки: Орлин Огнянов
