Украинец, иранец и двама цигани

През зимата на 2012-а година несъществуващият вече в. "7 дни спорт" излезе с уникалното заглавие на първа страница "Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки", с което доста шарено описа трансферните попълнения на "армейския" клуб. Естествено, закъснялото поне с 3 петилетки изречение взриви обществото с примитивния си расизъм и казусът стигна до КЗД и Борис Велчев.

Днес изцепката на колегите кънти по-актуално от папката на Горица Кожарова, след като пороят от медали на олимпиадата в Париж ни застигна все от спортяги с неособено български имена. Новиков, Ализаде, Ибанес, Рамазанов - звучи повече като списък с делегати на ООН. Само Божката Андреев си е наше момче. Вярно, цигане, ама наше.

Уж се кефим, ама не е като по Бай Тошево време. Друго си е да бяха взели медалите Стефка Костадинова, Йорданка Донкова, Таню Киряков, Боян Радев. Не, че сме ксенофоби, ама сме наследили от комунизма едно недоверие към тия извън пашкула на СИВ и Варшавския договор. Инстинктивно усещаме, че не им е съвсем чиста работата и се опасяваме, че искат или да ни вземат работата, или да ни наебат жените, или да ни научат децата на фистинг и фингъринг.

Хем сме бели и християни, хем сме нация от комплексирани и необразовани цървули и черноработници. Негрите на Европа. Та по тази причина нямаме размаха на старите колониални сили като Франция, Испания или Нидерландия, които са свикнали с различните и макар и снизходително, ги приемат за свои.

У нас толерантността е тлеещ проблем, който се отпушва в зависимост от политическата конюнктура. Дали ще е за циганския вот в предизборно време, дали ще скочим на арабите заради размазана патрулка, или ще завидим на украинците за безплатните вафли на Слънчака, ние винаги реагираме първично, елементарно, според обстоятелствата.

Страхът от непознатото и съпротивата срещу него са част от човешката психика и са разпространени по цял свят. В "истинските", стари европейски страни обаче ксенофобията се смята за нещо лошо и обществото я държи под контрол. В "новите" екс социалистически демокрации езикът позволява на политици и журналисти, анализатори и водещи да говорят за "Италианец, швед и две чернилки". Какво тогава да очакваме от обикновения галош, освен да препсува мангалите, арабухите, чифутите и укрите?

В дъното на всичко е усмирителната риза на социалистическото наследство, постоянната несигурност и неопитността в общуването с различни малцинства. Заради това не можем да си се изкефим на медалите, мамка му. А те са си наши от Куба, до Азербайджан.