Украинският танцьор Назар Грабар пред Lupa.bg: Никога не съм си представял, че ще сменя сцената с фронта

"Войната е ад! В живота никога не бих отишъл доброволно на война. Но когато ситуацията е такава, че теб те нападат и умират невинни хора, се появява някакво чувство на справедливост и отговорност и ти не можеш да направиш друго, освен да грабнеш оръжието и да защитаваш страната си. В живота никога не съм бягал от битки и не понасям изродите. Затова и отидох да се бия." Това заяви от фронтовата линия в екскузивно интервю за Lupa.bg украинският танцьор, модел, блогър и актьор Назар Грабар. Той е особено популярен в родната си Украйна. 

За своите 30 години Назар е направил завидна кариера в развлекателната индустрия. Има стотици хиляди последователи в социалните мрежи - над 110 хиляди души го следват в Instagram и над 240 хиляди в TikTok. Заради таланта си на танцьор и заради привлекателната си външност, често е канен за участия във видеоклипове и шоупрограми. Както и за всички украинци войната, която Русия поведе срещу Украйна, преобърна живота на Назар на 180 градуса. Той отиде доброволец на фронта, а докато се обучавал в тренировъчен лагер домът му в Буча се превърнал в щаб-квартира на руската армия, която нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. "Дяволът сякаш нападна Украйна. Войната е най-голямото зло, което сполетя моята страна", сподели танцьорът и описа шока, ужаса и гнева, през който е преминал през всичките тези военни месеци.

Роденият в Днепропетровска област в югоизточната част на Украйна артист сподели в първото си интервю за българска медия - Lupa.bg, че е сбъднал детската си мечта да се посвети на изкуството - на танца, на актьорската игра, на музиката. Но когато разбира, че родината му е нападната не се поколебава да отиде доброволец в украинските въоръжени сили, като преди това се обучава в тренировъчен лагер. Войната го изправя лице в лице със смъртта. Назар Грабар взима участие в редица битки, но тъй като е длъжен да спазва военна тайна засега известният танцьор и модел няма право да разкрие операциите, в които е участвал. 

Назар Грабар е роден на 20 септември 1992 г. в украинското село Капуловка в Източна Украйна. Още като съвсем малък започва да танцува, а вече като ученик в горните класове се присъединява към танцувалното училище в украинския град Никопол. Съдбата обаче решава Назар да се прехвърли да учи в Киев и в крайна сметка да завърши Киевския национален икономически университет. Паралелно с това той се занимава и с хореография и благодарение на прекрасната си физическа форма е канен за участия във фотосесии, рекламни клипове и модни дефилета.

2014 г. е особено успешна за актьора, защото той участва с голям успех в популярното в Украйна шоу "Танцуват всички". Макар да не успява да надвие конкуренцията и да напуска шоуто преди финалите, кариерата на Назар Грабар бележи възход. 

Сега танцьорът и модел мечтае за деня, когато войната вече ще е зад гърба му и той ще може да танцува на фона на съвременна украинска музика. И да прави това, което най-много обича - да се занимава с изкуство, да свири на китара и да се отдаде на хобито си да кара мотори.

Назар не се колебае да отиде на фронта и да защитава родината си

- Назар, къде се намирате в момента?

- В момента съм в относителна безопасност. След като мога да звъня по телефона и да говоря значи съм на сигурно място. Повече не бих могъл да ви кажа.

- Къде бяхте на 24 февруари и къде посрещнахте новината, че Русия започва т.нар. специална военна операция срещу Украйна?

- Бях у дома в Буча, когато през нощта чух първите взривове. В тази нощ много бързо заедно с брат ми и със семейството ми избягахме в Западна Украйна, както направиха много семейства от областта. Това беше внезапен удар. Много добре си спомням първия взрив в 5,00 часа сутринта точно като по часовник. Чуваш и сирените за въздушна тревога, но до последния момент не вярваш, че всичко това се случва.

- Вашият дом беше ли разрушен, тъй като в Буча много сгради бяха сринати със земята? Буча се превърна в символ на трагедията на украинския народ.

- Не, за щастие моят дом остана цял, но там се настаниха руски войници. Затова всъщност може да се каже, че домът ми е бил разрушен, защото това, което те оставиха след себе си не може да се опише. Когато всичко това се случи в Буча аз бях в тренировъчния лагер на армията. Но всичко, което ми разказаха мои познати, че там са намирали тела на убити хора, братски могили, изнасилвани жени, е потресаващо. В моята квартира беше пълно с гилзи, имаше следи, че там са били извършвани мъчения. Дори ми е трудно да го осмисля. Зверствата в Буча бяха ужасни.

- Вие почти веднага отидохте доброволец във Въоръжените сили на Украйна. Предполагам, че сте изживели шок преди да постъпите в армията – вместо да слушате любимата си музика се налага да слушате грохота на оръжието. Как преминахте през тази огромна трансформация?

- Такива са времената. В живота никога не бих отишъл доброволно на война. Войната е ад! Но когато ситуацията е такава, че теб те нападат и умират невинни хора, се появява някакво чувство на справедливост и отговорност и ти не можеш да направиш друго, освен да грабнеш оръжието и да защитаваш страната си. В живота никога не съм бягал от битки и не понасям изродите. Затова и отидох да се бия.

- Вероятно дни преди 24 февруари изобщо не сте предполагали, че може да смените китарата с оръжие?

- Абсолютно. Не свиря професионално на китара, по-скоро съм любител. Брат ми е музикант и той буквално смени китарата и пианото с оръжието.

- Каква е ситуацията след бомбардировките в Киев и в западната част на Украйна през последните дни?

-  Тези ракетни удари по Киев и по цяла Украйна бяха внезапни. Но украинците не се изплашиха. Да, всички се спуснаха в бомбоубежищата. Но нямаше паника. Даже записах видео към моите сънародници с призив: „Не изпадайте в паника, отивайте в укритията!“ Получих много отзиви и хората пишеха, че не са паникьосани, а просто са много гневни. Вече с нищо не може да изплашиш украинците. Те са по-смели от всякога.

- Войната се ожесточава с всеки изминал ден. Как усещате духа на украинците – униват ли или напротив?

- Духът не е сломен. Това, което се случва е страшно и ужасно. Много е тъжно, че жените и децата трябва да преживеят целия този ужас. Никой не заслужава подобно нещо, но Украйна е силна като никога. Виждам силата и волята на нашия народ и как хората реагират на всичко, което се случва на нашата земя, как се поддържат един друг. Украинците са настроени да се бият до последния войник. Никой не бяга. В това е и голямата разлика между нас и Русия. Там един силовик може да разгони бунта, а у нас дори да има един бунтовник той ще излезе срещу тълпата от силовици.

- Назар, защо се случи тази огромна колизия между Русия и Украйна – два близки, дори братски народа, които в рамките на СССР заедно се бориха срещу нацизма и го победиха, а 75 години по-късно взаимно се обвиняват в нацистки престъпления?

- Знаете ли, много съм мислил по този въпрос. Не разбирам кой реши, че ние сме братски народи?! Между нас има кардинални различия. Подобни твърдения, че сме братски народи се пишат в историческите книги, но както знаем историята я пишат победителите. А Съветският съюз излезе победител във Втората световна война и СССР можеше да напише всичко, което му е угодно – как заедно сме се били героически и т.н. Но никой не знае как е било всъщност. Тези, които се осмеляваха да кажат истината, бяха пращани в лагери и някои едва оцеляваха по време на каторгата в Сибир. Има доста неща от историята, които не се огласяват. Още повече, че Украйна се опитваше да ограничи руското влияние по време на цялото си историческо развитие. А за този факт преди се мълчеше.

Защо Русия говори за нацизъм? Защото в Русия работи жестока пропаганда. А какво е пропагандата? Пропагандата е смяна на понятията с противоположни. Руснаците идват у нас, обявявайки ни война. Те идват в нашите земи, ние сме си у дома. Те ни нападат, водейки война, а издигат лозунг: „Ние сме за мир!“ Те идват с война, но като че ли носят мир. Това е пълната противоположност – войната е равна на мир. Когато дълго време това ти се насажда ти вече започваш да вярваш в това и така се подменят понятията. Войната е мир, свободата е робство. Така се говори в Русия.

- Звучи съвсем по Оруел.

- Да, всичко е много просто.

- Бихте ли разказали за бойния дух на украинските войници?

- Най-страшното за мен на фронта е артилерията. Войната през ХХI век е война на оръжието за масово поразяване и новите технологии. Затова неслучайно артилеристите са наричани „боговете на войната“. Те имат силата да постигнат масово разрушаване. Мнозина умират по време на войната не поразени от куршуми, а от взривове и по-точно от осколките от взривените снаряди или гранати. Най-важното е да се научиш да се пазиш от взривовете, от осколките и от артилерийските удари.

- Вие вероятно сте имали твърде малко време в тренировъчния лагер да усвоите всички тези неща?

- Много, много хора смениха кардинално професиите си и започнаха да учат военно дело, при това максимално бързо, за да може да реагират бързо и да бъдат полезни на фронта. Всичко зависи от ситуацията и мотивацията. Ако мотивацията ти е да защитиш своята страна и близките си, искаш или не искаш, трябва да се учиш да бъдеш професионалист и във военното дело.

В мирно време Назар Грабар е модел, танцьор и актьор

- Вероятно в първите дни на войната сте бил в шок и се изпитвал страх. Какво чувство изпитахте след това? Имаше ли колебание дали да отидете или да не отидете на фронта?

- След страха и ужаса винаги настъпва гняв, безумен гняв. Точно този гняв ме движеше.

- Кое за вас е най-голямото зло в света?

- Това, което връхлетя нашата земя. Дори да пренебрегнем политиката, войниците и т.н. – това, което се случи в Буча това е чудовищно. В Украйна има център за реабилитация на изнасилвани деца и там има момичета и момчета на по 8-10 години – това е страшно, което се е случило с тях. Страшно е! Това вече не е политика. Това не армия. Това е позор за целия свят – как можахме да допуснем това да се случи?! Това нещо не е свързано с някаква идея – да отидем и да победим нацистите. В името на какво изнасилваш и убиваш деца?! Ето това е абсолютното зло. Ако има дявол, то това беше той. За съжаление има много подобни случаи. Това не може да бъде истински войник, чиято цел е да защитава, а просто да нападне и да върши зло.

- Украинци споделят, че вече са свикнали със сирените и дори когато ги чуят не се спускат в бомбоубежищата. Възможно ли е наистина човек да свикне със сирените?

- Свиква се, но е страшно. Аз повече се страхувам от това, което може да последва след воя на сирените. След това може да настъпи адът.

- Трудно е след този разговор да говорим за вашата професия на танцьор, певец и актьор.  Какво олицетворява за вас музиката и защо решихте да се посветите на хореографията?

- Толкова дълго не съм танцувал, че даже и не помня. Още в детството исках да стана актьор и започнах да играя в театъра, но няколко учители ми казаха, че никога няма да стана актьор, защото заеквам. Когато си малък не можеш да опонираш на учителите си, защото те са авторитет. Но аз толкова много обичах сцената и си казах, че тогава ще танцувам.

Обичах музиката, защото любовта към танца се ражда от любовта към музиката. И си помислих, че ако не мога да се изразявам примерно като актьор, то аз бих могъл да се изразявам като танцьор.

Моят жизнен път ме отведе все пък към актьорството. Когато заминах за Лос Анджелис аз играх в театъра, а след това съдбата ме върна на пътя, който исках да следвам. Сега отново съм отклонен от пътя си, но вярвам, че войната все пак ще свърши и аз ще мога да се върна към това, което истински обичам.

Назар Грабар като фотомодел

- Като творец представяли ли сте си войната като някакво музикално произведение?

- Войната доведе до подем на украинската култура, какъвто досега не е имало. Възхищавам се на нашите изпълнители, които пишат музика и се радвам да слушам украинска музика. Тя предава всички настроения на украинците, които те вътрешно изпитват. Това озвучаване на текстовете и мелодиите е пропито с изкуство и това, което изпитва човек в душата си.

- Коя е най-голямата ви мечта в деня след края на войната?

-  Като творец все още не знам какво бих направил. Като начало бил искал да живея в мир. Мечтая за най-простите неща – да се събуждам сутрин, да си направя закуска, да си подредя деня, а не да се страхувам всяка секунда. А след това вече бих помислил за творчество и да продължа напред. 

- Вие сте много популярен в родината си, имате стотици хиляди последователи в социалните мрежи. Има ли непознати, които искат да общуват с вас в този момент и какво ви пишат феновете?

- Хората често се опитват да ме окуражават и подкрепят. Пишат ми: „Дръж се! Всичко ще бъде наред!“ Приятно е да получаваш такива съобщения, защото това означава, че хората се вълнуват за теб. Но да общувам ми е сложно, няма да крия. Не обичам, когато ми задават въпроса: „Как си?“ Това е много сложен въпрос.

- Има моменти, когато е абсолютно нелепо да попиташ някого как е, но просто трябва да почнеш някакъв разговор.

- Да, така е. Все пак този въпрос показва, че на хората не им е безразлично, затова го приемам за нормално.

- Как се отнасяте към определението „секс символ“, с който мнозина ви наричат в Украйна?

- Странно е, защото никога не съм се възприемал като секс символ и не съм правил нищо, така че да си спечеля този епитет. Попитайте хората, които ме наричат така защо смятат така. (смее се) Хората са решили нещо. Не се сърдя, разбира се.

- На каква музика бихте искали да танцувате, когато злото отстъпи?

- На украинска.

- Какво бихте искали да кажете на българите?

- Бих искал да кажа огромно „Благодаря!“ за подкрепата, за това, че приятелите от България ме подкрепят и подкрепят украинците и правят много за нас. Иска ми се да благодаря на света и на всички страни, които ни подкрепят. Това е неоценима помощ.