Веднъж на милиард години: Наблюдаваха как две форми на живот се сливат в една
Последният път, когато това се случило, Земята се е сдобила с растенията си
Учените са наблюдавали еволюционно събитие, случващо се веднъж на милиард години. Две форми на живот са се слели в един организъм, който може да се похвали с нови способности, пише NewAtlas.
Феноменът се нарича първична ендосимбиоза и възниква, когато един микробен организъм погълне друг и започне да го използва като вътрешен орган. В замяна клетката гостоприемник осигурява хранителни вещества, енергия и защита. Клетката постепенно губи самостоятелността си и се превръща в орган (органела) за гостоприемника.
Смята се, че в историята на Земята първичната ендосимбиоза се е случила само два пъти.
Всеки път е бил огромен пробив за еволюцията.
Първият е станал преди около 2,2 милиарда години, когато архея е погълнал бактерия, превърнала се в познатите днес митохондрии. Тази специализирана органела, произвеждаща енергия
и позволява последвалата еволюцията на всички сложни форми на живот.
Вторият път е станал преди около 1,6 милиарда години, когато някои от тези по-напреднали клетки са абсорбирали цианобактерии, събиращи енергия от слънчевата светлина. Те се превръщат в органели, наречени хлоропласти.
От тук започва еволюцията на всички познатите днес растения и дървета.
Учените открили, че първична ендосимбиоза се случва отново. Установено е, че вид водорасли, наречени Braarudosphaera bigelowii, са погълнали цианобактерия, която им позволява да събират азот направо от въздуха и да го комбинират с други елементи, съобщават учени от Университетът Бъркли.
Азотът е ключов хранителен елемент и обикновено растенията и водораслите го добиват чрез симбиотични взаимоотношения с бактерии, които остават отделни от тях.
Името на новия орган в клетката на водораслите е нитропласт. Според учените еволюцията в тази посока е започнала преди 100 милиона години, което звучи като невероятно дълго време, но е миг в сравнение със зараждането на митохондриите и хлоропластите.
Изследователите планират да продължат да изучават нитропластите, за да разберат дали те присъстват в други клетки и какви ефекти могат да имат.
Човечеството също може да извади ползи от тази еволюция. Растенията в земеделието може да се нуждаят от по-малко торове, заради по-високата ефективност в добива на азот от нитропластите. Учените тепърва ще изследват потенциала на ендосимбиозата.
Изследването е публикувано в списанията Cell и Science.
