Великолепно и вълнуващо! Странни образи от българската действителност (СНИМКИ)
Религиозен вярващ, който харесва лазерни мечове, тренировка на "индийски" факир с дъска с пирони в дневната, бивш полицай, който препарира убити животни - с работата си, българският фотограф Владимир Василев създава странен и едновременно миловиден и любящ портрет на родината си. Той разказа историите зад неговите снимки.
"Нямам обяснение защо напуснах България, но се надявам, че този проект в крайна сметка ще ми даде отговор един ден", разказва Владимир Василев, отговаряйки на въпроса защо е напуснал родината.
43-годишният мъж живее във Франция вече 20 години - почти толкова дълго, колкото и в България. Неговите редовни посещения в родната му страна доведоха до дългосрочния проект "T(h)races" - 10-годишно фотографско проучване за собствената му идентичност, което промени неговата визия за страната. Неговата емиграция доведе до нещо ново, което му позволи да види родината си с "западни очи", както той сам казва. Неговата серия се фокусира върху културните интерфейси, които стават видими, само когато сте в това това състояние на духа.
"Всяка година на 6 януари България празнува Йордановден. Навън е кучи студ - минус 15 градуса, че понякога и повече. Православен свещеник хвърля кръст в езерото и най-смелите млади хора скачат след него. Най-силният може да намери кръста. Този напълно оборудван човек е на път за вкъщи. Преди това той се гмурна редом с младите мъже, за да се увери, че никой не е пострадал и няма да се удави. Можех да снимам голите момчета, които скочиха в езерото, но аз исках работата ми да покаже неочакваното".
"Спомням си тези сцени от детството. Често се срещат тези стари самолети. На детските площадки, в училищата или като експонати или паметници. Те са предназначени да приближат патриотизма към децата и да ги вдъхновят за военните. Винаги мислех за това като нещо нормално. След като заживях във Франция известно време, започнах да разбирам странността на тези обекти".
"Познавам Петър още от училище. Както и аз, той също емигрира и сега пътува между Русия и България. Петър работи като факир. В изпълненията си младите жени седят на гърба му, докато той лежи на дъската, поглъща мечове, а работата е опасна и той винаги трябва да остане да тренира и да е в състояние на духа. Освен за дишането, той тренира повечето си трикове у дома".
"Не е обичайно да бъдете поканени на ромска сватба като български представител. Но хората са по-отворени и се интересуват от мен, защото живея в чужбина. На тази сватба имаше и професионални режисьори и фотографи, но аз бях само нормален човек с камерата, който празнува заедно с тях".
"Тези стаи за гости са много типични за България. Ние ги наричаме механа или таверна. Вие каните приятелите си там, пиете заедно и имате място за вашите хобита. Даньо е приятел на моя братовчед. Искаше да ми покаже механата с трофеите си. Когато бях на път да го снимам, той ми каза да не показвам лицето му и му предложих да си сложи противогаз".
"Отне ми три години, за да направя тази снимка. Къщата е от родното село на баща ми. Винаги, когато бях там, снимах тази странна фасада със стария Трабант на покрива, но никога не ми харесваше снимката. Баща ми познаваше собственика и един ден отидохме да го посетим заедно. Той ме покани в къщата си и ние се опознахме. И след това успях да направя снимка, която най-накрая ме удовлетвори".
"Повечето ми пътувания бяха с родителите ми. Карахме из страната и посещаваме приятели. Константин е приятел на баща ми. Той е бил в армията. Дори и днес той носи пистолета си с него. Той спи, пистолетът лежи до леглото му".
"Ако пропусна, прасето ще полудее и всички сме мъртви", каза ми шеговито Веселин, преди да удари животното с тъпата част на брадвата. Тази сцена може да изглежда брутална, но за мен тези убийства са нормални. Познавам я от съзнателния ми живот".
"Познавам Иван повече от 20 години. От времето, когато беше студент по химия. За съжаление не е успял да завърши образованието си. Той се разболя, физически и психически. Но не е загубил вярата си и тя му помогна да бъде здрав отново. Не загуби и влечението си към науката. А на вратата му има надпис „арогантен учен“. Иван е ентусиазиран фен на „Междузвездни войни“ и няма нещо, което да обича повече от "лазерен меч"."
"Жребчево е най-голямото изкуствено езеро в България. Баща ми Васил, е израснал в близкото село. През пролетта езерото е пълно с вода от разтопените снегове. Но аз вече съм снимал, когато езерото е напълно изсъхнало. Земеделските стопани използват вода, за да поливат своите насаждения в полето. Радвам се, че документирах това сюрреалистично място по такъв начин, защото от миналата година тези мъртви дървета в езерото са изчезнали.
"Тази сцена е с мен през целия ми живот. Ние ядем заедно, а докато леля ми и аз все още седим на масата, баща ми (вляво) и чичо ми (вдясно) вече са заспали. Животът в българските села е много тих".
"За мен беше важно да покажа на младите хора в моята работа. Мислех, че нощните клубове ще са подходящи места за това. Собственикът на клуб ми позволи да идвам толкова често, колкото исках, но само ако направя и няколко рекламни снимки за него".
"Иван е бил полицай. До портрета на Сталин е неговата снимка, когато е бил войник. Дамата отдясно е българска попфолк певица. С Иван се срещнах в кафене в едно малко градче, където бях дошъл да видя мой приятел. Иван ми каза, че е препарирал животни и е облякъл лисица в униформа на сервитьора. А когато го попитах дали мога да го снимам у дома, той каза: "Да, но не днес, може би някой друг път". Няколко месеца по-късно се върнах и направих тази снимка".
"В моята работа не питам за това, което правят моите герои. Искам да говоря с тях, да ги опозная и да ги покажа, каквито са. Когато минах покрай тази къща на път, ми беше ясно, че тук има нещо вълнуващо. Собственикът ми обясни, че е построил театър за деца от боклука на улицата. В изпълненията си той играе историята на първия цар на България - хан Аспарух".
