Власт се сваля като Златка – решително и с шамар. Останалото е онанизъм...

Много удобно е за неудачника да издига в култ упоритостта и постоянството. Той може да ви залее с хиляда цитата от Конфуций до Айнщайн, с които да ви убеди, че проблемите се решават с бавен и целенасочен натиск, както капката дълбае гранитна скала. Когато се търси политическа и социална промяна, това са куп конски фъшкии. Тя се постига само с решителни, светкавични и драстични действия. А не с 26 дни люпене на семки и пиене на бира по площади и кръстовища.

Не искам да пея заупокойната на настоящите антиправителствени протести, но истината е, че те изгубиха всякаква инерция и ентусиазъм. Упорита може да си позволи да бъде гъбична инфекция на половите органи, или кашлица при COVID-19. Обществените действия се предприемат бързо, или се разсъхват, размиват, децентрализират, демотивират, обезличават, или по-простичко казано – се оакват. Защото власт се сваля като Златка – решително и безцеремонно. Останалото е политически онанизъм...

Масовостта все още е налице, но пламъкът вече е угаснал. Августовските бурни дъждове ще затрият и дребните искрици, които Мангъровци, Бабикяновци, Маями и Румен Петковци не успяха с жалките си опити да канализират справедливото народно недоволство. До две седмици на „Орлов мост“ ще останат дежурните некъпани хипари с евтините си кенчета бира, с които миналата година пазеха Карадере, по-миналата – лифта в Банско, преди това – земните костенурки и т. н. до безкрай.

Интелигентните, млади, озарени лица от първите дни на спонтанния протест едно след друго се оттеглят. Това са хора със сериозни професии – програмисти, лекари, юристи, университетски преподаватели, със семейства и отговорности, които нямат време да рисуват плакати и да правят колажи с тикви и каскети. Това е работа за ентусиазирани ученички и патологични митомани с торбички от „Билла“ като Йоло Денев.

Защо се получи така ли? Защото основното правило на лидерството в кризисни моменти е да бъдеш бърз в действията и фактите и да оставиш обвиненията за после. А у нас се случи точно обратното. Вместо да използват подема от десанта в „Росенец“ и социалната катастрофа в ситуацията на глобална  пандемия, децентреализираните водачи на „бунта“ започнаха да сочат с пръст виновници и да хулят, упрекват, оскърбяват и раздават присъди. Бойко е мутра. Vladi е човек на Пеевски. Караниколов – на Доган. Гешев е прост милиционер. Валери Симеонов е джудже. Каракачанов – дебел пияндур. Ангелкова има нос като маша за студено къдрене.

Хубаво, де, и какво? В моменти на голямо обществено недоволство хората с характер оставят своя отпечатък върху ситуацията, поемат отговорност, превръщат я в енергия. Такъв човек в „Триъгълника на властта“ за 26 дни не се появи. Родиха се много афоризми, песни, арт инсталации, крилати фрази, но не и лидер. На китайски думата криза се пише с два йероглифа – този за възможност и този за опасност. За съжаление ние отново изписахме само втория.