Йосиф Сърчаджиев получава Наградата на София за принос в киното

Международният кино фестивал София Филм Фест ще отличи големия артист Йосиф Сърчаджиев с Наградата на София на Столичната община за изключителния му принос към изкуството на киното. Той ще получи приза на откриването на 29-ия София Филм Фест на 13 март в Зала 1 на НДК.

Няколко поколения познават и ценят незабравимите роли на Йосиф Сърчаджиев. Той е Кара Ибрахим от „Време разделно“ (1988),  император Константин ІV Погонат в „Хан Аспарух“ (1981), Андро в „Черните ангели“, номиниран за "Кристален глобус" в Карлови Вари през 1970 г., Бранникът в „Глутницата” (1972) и Йосиф Карасулиев в „Жребият” (1993) на Иванка Гръбчева, Велизар Карадушиев в „Бон шанс, инспекторе“ (1983), Козарев в „Хайка за вълци“ (2000), анархистът Александър Иванов в „Изпепеляване“ (2004), Асен Вълчев в „Дървото на живота“ (2013), старецът в „Януари“ (2021) по Радичков... Той е Йосиф Сърчъджиев, който оставя траен отпечатък с таланта и харизмата си в историята на българските кино и театър.

„Всеки пет-шест години отхвърлях доста ненужни неща от професията и си вярвах, че нещо ново идва, както за мен, така и за публиката. Макар че великата стойност на изкуството ни е „непроменена”, откакто свят светува. Опитвах „про” и „анти” в играта, но не можах да стигна Божественото. Днешната ми позиция е да не убивам Homo Ludens. Лудите играчи правят живота жив, – разказва в интервю пред Богдана Костуркова Йосиф Сърчаджиев. – В различни моменти съм „крадял” от учителите ми; от живота; от самия себе си и най-вече от неумението ми да съм „върхът”; от тъпите режисьори или от най-добрите; от гадната или нежна и усещаща публика; от възрастта... и от Бог... и от дявола.”

Неговите роли събират образа на крехкия, ранимия, чувствителния, непретенциозния, ненавиждащ патоса, опитващ се да запази почтеността си, но и поддаващ се на изкушения човек. Роден е на 2 май 1945 г. в София в семейството на именития български режисьор Стефан Сърчаджиев. За пръв път се качва на сцената през 1960 година в Народния театър.

Представлението е „Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан, постановка на бащата Сърчаджиев. Дебютира в Сливенския театър в пиесата „Слуга на двама господари“. По-късно играе и на сцените на Кюстендил, Народния театър „Иван Вазов“, театър „Българска армия“, на бургаска сцена, Малък градски театър „Зад канала“. Ролите му в киното са над 50, като първата е в далечната 1952 г.

„Има артисти, които са истинско вдъхновение. Има хора, които са извън времето си, извън човешките си възможности, в една от най-трудните професии - актьорстването. Това е Йосиф Сърчаджиев - в професията си да бъдеш носител на култура. Той е изключителен, изключителен, изключителен... здрав и силен пред всичко, което му се случи в живота,“ споделя пред в. „Труд“ актьорът Владимир Пенев.