За мъжа на Мелони разбрахме, а за половинките на родните политици?

Типично по италиански, като на оперетна сцена, премиерката на Италия Джорджа Мелони се раздели миналата седмица с дългогодишния си любовник Андреа Джамбруно. Няма скрито-покрито – печеният журналист обичал да си го показва пред колежки, да псува обратните и да праща еротични есмеси – адио!

Мъчно ми е за друго – у нас и задника си да скъсаме, няма как да се заформи такъв скандал, защото нашите политици нямат половинки. Всъщност може и да имат, ама ги крият в избата с торба на главата като държавна поръчка за фирма на братовчеда – Абе, от какво толкова ви е срам?

Да вземем само кандидатите за кмет на София. Фаворитът на дебелогъзите програмисти, къпани за последно през август - Васил Терзиев, показва тук-там някакви дребни дечица, ама за жена и дума не става. Сигурно си ги е родил сам, без чужда помощ - точно както е създал айти империята „Телерик“. Разбирам, че като на компютърджия половинката му едва ли е Мис София, ама поне от кумова срама веднъж да я снима - да не се окаже, че е Мис Тайланд?

За Антон Хекимян какво да говорим – него никой не го е виждал с жена извън нюзрума от 10 години, в което няма нищо лошо. Ваня Григорова също го играе алфа мъжкарана и не показва благоверния си пред широката публика. Дали се страхува да не й спихне войнствения имидж, ако се окаже, че има мъж до себе си, или се опасява да не й отнеме светлината на прожекторите? Нейна си работа. Обаче една личност се определя колкото от приказките и действията си, толкова и от имтимното си обкръжение.

Само на мен ли сериозно започна да ми писва от тая псевдо дискретност, която навремето въведе Бойко Борисов с престоя си „сам като куче“ в Банкя? Е, минаваха разни Мата Хари чат-пат да го завият да не настине, ама не ставаха за снимки, още по-малко – за интервюта. И така си свикнахме – гласуваме за някой случаен герой, без дори да сме видели дали може да си хване едно гадже като хората или поебва някакви родопски вълци.

То бива, бива лицемерна резервираност, ама това е прекалено. Даже Тодор Живков не се срамуваше да покаже доктор Мара Малеева, а Желю си водеше под ръчичка неговата Маруца, макар и двете да не ставаха и за масовка в соц филм за дълбокатан оран край Генерал Тошево. Елена Костова също не е Бриджит Бардо, Елена Йончева пък понамязва на творба на посредствен аниматор. Никой обаче не се срамуваше да ни ги покаже.

Като изключим няколцина чехльовци като Румен на Деси и Боги на Нонка, които са само придатъци на жените си, останалите ги държат под ключ и не смеят да се снимат с тях даже на рождените дни на децата. То бива балкански мачизъм, ама идва малко вповече.

Какво точно се случи в последните години, че парадигмата се обърна на 180 градуса и половинките на политиците се превърнаха в по-жестоко пазена тайна от клаузите на договора между Гълъб и „Боташ“? Защо стана срамно да имаш мъж/жена/трансджендър/джендър флуид до себе си? Щом нещо се крие, сигурно не е за показване, не е ли така? Дръжте си ги у вас, тогава.