Забравете Ал Кайда и Хамас, руските свине са родителите на тероризма

Покрай холивудските екшъни и 11.09 в масовото съзнание при споменаването на думата „терорист“ неизменно изплува образът на чаршафосан арабин, опасан с шашки динамит и крещящ името на Пророка. Това обаче е нечестно и спрямо семитските народи от Западна Азия, и към самите нас. Защото люлката на тероризма като форма на държавна политика е и си остава майка Русия от взривения влак на Александър II от „Народна воля“, през касапницата в „Света Неделя“, до ракетните удари по елетропреносната мрежа на Украйна.

Истинските воини на терора не носят чалми и ножове за дюнер, а смрадливи фланелки „телняшка“ и георгиевски лентички. И лъхат на долнопробен алкохол и ленински постулати през прогнилите си зъби. За братушките ужасът, изтезанието и насилието на цивилно население не са вторичен продукт от преследване на политическите цели, а синоними на държавничество и дипломация.

Трудно е да се проследи генезисът на тероризма в исторически план, според някои теоретици той може да бъде търсен чак в мита за Каин и Авел. Безспорен факт е обаче, че в съвременния си вид тази форма на кървава политическа изява е вдъхновена от болшевишките радикали от втората половина на 19 век, от които са се учили всички индоктринирани чудовища на нашето съвремие от венецуелеца Карлос Чакала, до турчина Мехмет Али Агджа.

Не бива да бъркаме класическите примери за т. нар. „тираноубийство“, познато ни още от древна Гърция като инструмент за обществен прогрес, с безмилостните кланета на болшевишките уроди. За руснаците тероризмът надхвърля формата на борба и се превръща еквивалент и чудовищен заместител на диалога на властта както със собствения й народ, така и във външната политика. От една страна стои физическото унищожение на съперника, а от друга – кремълските терористи убеждават нещастните си поданици, че защитават техните интереси.

Вдъхновителят на Ленин – студентът Пьотър Зайничевски, пише в далечната 1862 г. своя терористичен наръчник, а пред думите му ще настръхнат косите и на най-коравия воин на ИРА, Хизбула или Аум Шинрикийо. Цитирам с ужас и омерзение: „Ние няма да се страхуваме ... да пролеем три пъти повече кръв, отколкото е пролята от якобинците през 90-те години (на 18 век – б. а.) ... Който не е с нас, ще бъде против нас, това е нашият враг, а враговете трябва да бъдат изтребвани с всички средства.“

До гуша са ми дошли полупияните кретени и соц културтрегери, които не спират да пеят дитирамби за руската душа и култура, за Тургенев и Достоевски, Шостакович и Баришников и да ближат топките на „двойните ни освободители“. Ето ви я тази душа – на психо джихадисти, касапи и изнасилвачи, за които убийствата и страхът са начин на живот. Жалка сган, която тихомълком превърна своята агресивна война от конвенционална в терористична, след като беше катастрофално смазана на бойното поле от многократно по-малоброен и зле оборудван противник.

Ислямските терористи поне имат своя Аллах и своя Мохамед, а морално разложените и физически деградирали същества в руски униформи са водени само от мечтата за нова клозетна чиния. Там и ще свърши офанзивата им и Украйна ще им пусне водата веднъж завинаги.