Защо всяка Уста и всеки Задник се изказват за Македония?

Отдавна е известно, че у нас съществува уникална професионална диверсификация, благодарение на която всеки се занимава с онова, за което има възможно най-ниско ниво на експертиза. Лекарите карат таксита, тлъсти лелки създават диети, ядрени физици пишат хороскопи, молекулярни биолози поправят клозетни казанчета, Росен Христов се занимава с енергетика, а Криско и Тото пеят. Само не знам защо поверихме външнополитическата ситуация на Балканите на най-долните чалгари. Идва ми малко вповече.

Едва замлъкна Задника от диванчето и се отвори Устата, за да разсече вековния възел на отношенията ни с Македония. Това позастаряло момче, странен хибрид между провинциалния чар на Азис и бутиковия кич на Евгени Минчев, нареди поредица малоумни римички от рода на „малка провинция с големи амбиции, отраснала в българските традиции“. И се превърна във флагман на поувяхналото ни национално самочувствие.

Как носталгично тъжа за времената, когато творците от лекия жанр осъзнаваха мястото на лирическите си терзания и се ограничаваха в шампанско, сълзи и волни пеперуди. Чат-пат можеше да изкоментират в мерена реч и някоя футболна стратегия като Кали в незабравимото „4-4-2“, но в международните отношения  не си позволяваха да се намесват.

Вижте, бездарието и скопения светоглед не ме притесняват сами по себе си. Отсъствието на зародишна геополитическа грамотност – също. Сигурен съм, че Парис Хилтън, Дейвид Бекъм и Ким Кардашиян също не правят разлика между Войната на розите от 15 век между Маргарет Анжуйска и херцог Ричард и сериала със същото заглавие с Дамла Сьонмез в главната роля. За щастие обаче те нямат претенции да инкорпорират етно-исторически придатъци в съмнителното си творчество.

Ако Гоце, Яне и Тодор Александров можеха да предположат, че само след 3-4 поколения национално-обединителните им амбиции ще се превърнат в дъвка за най-долнопробната сценична форма на културна ширпотреба, сигурно щяха с кеф да сложат револверите и да бият по едно темане на султана. Щом Задника и Устата пазят идеологическото ти и морално наследство, борбата ти е била съвършено напразна.

Фолк-кич-рапърът обаче не е виновен, че се възползва и осребрява най-грозната форма на национално предателство, извършено по нашите земи в последния четвърт век. Не, не това, че харизахме Македония в сферата на влияние на сърбоманските необолшевики. А това, че се предадохме на свръхагресивния поход на мазната чалгия и позволихме човеконенавистната й пропаганда да се лее от телевизии и радиостанции, от парламентарната трибуна и високоговорителите в тролейбуса.

Чалга предавания, чалга политици, чалга историци, чалга милионери и чалга безработни, чалга ученици и чалга даскалици. Развратът, фалшът и нулевата културна стойност на тази турбо сърбо-турко-гръцка помия ни заля напълно. Съвсем естествено е да посегне и на външната политика. Днес Устата нагази в Македония, вчера Задникът щеше да изпраща космонавти, утре някоя друг потен фолкаджия ще се набърка в секвенирането на човешкия геном. Дано поне да не е Галин, че ще го прочете обратно.