Здравей, Шугар!: "Малки красиви неща" съблича и пречиства душата

Здравей, Шугар! Двамата ми сина на 35 и 31 години се завърнаха в семейното гнездо. Без да ме питат. Шугар, имам шантави сексуални фантазии. Шугар, напоследък аз все едно съм обладан от демон! Шугар, останах без работа и наскоро се разбрах с един женен мъж да се виждаме два пъти седмично и той да ми плаща два бона на месец. Имам въпрос... Шугар! Какво по дяволите? Как? Защо? Задавам тези въпроси във връзка с всичко. Всеки ден. Всеки ден.

През 2009 г. американски сайт създава нова онлайн рубрика за съвети „Dear Sugar“. Колонката е анонимна и всеки, който желае може да разкаже своята житейска история, да сподели какво го мъчи и да потърси съвет. Анонимната онлайн рубрика бързо придобива огромна популярност, превръща се в открит и състрадателен форум на една онлайн общност, а мистериозният глас на Шугар отговоря на стотици зададени въпроси, свързани с любовта, загубата, смъртта, страха и смисъла на живота. Шугар напътства тези, които макар и скрити под маската на анонимността, намират сили да разголят душата си. В крайна сметка обаче тайнственият глас оставя хората сами да вземат правилното за тях решение.

Един въпрос обаче остава забулен - кой по дяволите е тайнственият и мъдър Шугар? Бог, някаква ангелска сила, пророк, гуру, извънземно? Или пък нашето вътрешно Аз? Или нашата съвест? Или пък Шугар сме всички ние? Или пък е любовта, която всеки от нас търси по различни начини? Или пък Шугар е желанието на всеки от нас да бъде разбран от близките си?

„Dear Sugar“ вдъхновява авторката Шерил Стрейд да събере всички тези разтърсващи интимни истории в книгата „Малки красиви неща”, която моментално се превръща в бестселър. Сценаристът на един от най-касовите американски романтични филми Ния Вардалос, позната като актриса и от поредицата „Моята голяма луда гръцка сватба“, адаптира книгата за сцена и я превръща в пиеса. 

Маргита Гошева. Фотограф: Николай Бекярски

Американският театрален хит стъпи за пръв път и на българска сцена, благодарение на младия и ентусиазиран продуцентски екип от “Квазар студио” в лицето на актьора Бойко Кръстанов и преводача на съвременна американска и английска проза и драматургия Радослав Петкашев. Двамата се спират на пиесата „Малки красиви неща” и събират прекрасен екип от съмишленици - режисьорката Кристина Беломорска, актьорите Владимир Михайлов, Каталин Старейшинска и Маргита Гошева, сценографа Михаела Добрева и композитора Давид Кокончев.

Премиерата на „Малки красиви неща” се състоя на 10 ноември в "Театро отсам канала", а препълнената зала и продължителните ръкопляскания на публиката говорят красноречиво, че сложният психологически театрален експеримент е докоснал и развълнувал първите си зрители. С аплодисментите си след края на постановката публиката извика няколко пъти на сцената силния актьорски квартет, както и целия творчески екип на спектакъла. Втората премиерна дата на представлението-изповед е 24 ноември.

Плакат и визия: Теодора Симова

Бойко Кръстанов, Владимир Михайлов, Каталин Старейшинска и Маргита Гошева събраха внимателно късчетата от живота на различни хора, които не познават, за да разкрият с много емоция, с драматизъм, но и с хумор дилемите на много хора, допитали се до Шугар.

Тук може би е редно да отбележим, че преводачът и българският екип на спектакъла „Малки красиви неща” са предпочели да оставят оригиналното име на тайнствения глас-съветник като Шугар, а не да го представят с буквалното българско "Захарче", което би звучало малко сладникаво и дори би олекотило сериозните теми, които се разглеждат в пиесата.

Шугар не е само загадъчен, Шугар е универсален, той може да живее навсякъде по света. Шугар като Шугар някак си те предразполага да му се довериш, да свалиш маската на анонимността и да съблечеш душата си. Това не е никак лесно, защото душата изпитва емоции. А емоции може да споделиш само с някого, на когото вярваш. Радостта и болката, които изпитва душата понякога са много по-силни от радостните импулси и конвулсиите на тялото. Безспорно анонимната форма на споделяне предполага по-голяма свобода и откритост. Езикът на пиесата е дързък, понякога циничен, но истината за живота не винаги е целомъдрена и красива. Защото самият живот е лабиринт с неочакван път.

Владимир Михайлов

Чрез една умела режисура, семпла сценография със силна символика и съспенс музика актьорите пресъздадат в рамките на почти час и половина един калейдоскоп от стотици човешки истории - весели, тъжни, пречистващи. Постановката на младата режисьорка Кристина Беломорска е изключително динамична и задържа вниманието през цялото време.

Спектакълът е построен така, че да няма излишен въздух. Понякога не само артистите, но и зрителите не могат да си поемат глътка въздух от чутото, но разтърсващата история те въвлича още повече, за да можеш самият ти да я съпреживееш и евентуално да се асоциираш с анонимния изповядващ се герой.

Като театрален и психологически експеримент "Малки красиви неща" е провокация и за самите актьори, защото те са изправени пред предизвикателството да влязат в обувките не на един, а на различни персонажи, да се преобразяват мигновено, да реагират бързо с различна интонация, мимики и жестове. Предизвикателство, през което всеки от артистите преминава талантливо.

Пиесата е и един интригуващ диалог със зрителя, защото още в самото начало на действието той е въвлечен в света на героите. Актьорите излизат на сцената, минавайки през театралната зала, срещайки се очи в очи със зрителите. Артистите шеговито подхвърлят бонбони на публиката и я карат всеки един от нас да търси отговор на трудните житейски дилеми.

През целия спектакъл четвъртата стена е напълно разрушена, публиката става част от реалния, а не измислен свят на героите на тези документални разкази. Защото всички тези хора, дори анонимни, са част от света. И те са преминали през своите радости, болки, тревоги, терзания, любови, през своя катарзис. Преминали са през интимността и отчуждението.

Бойко Кръстанов

Жените и мъжете актьори в "Малки красиви неща" са като Ин и Ян във Вселената. Те сменят местата си, мъжете говорят с женски глас, жените - с мъжки, но в крайна сметка Шугар може да е всеки от нас.

Точно като Ин и Ян Бойко Кръстанов, Владимир Михайлов, Каталин Старейшинска и Маргита Гошева преминават през тъмнината и светлината, през любовта и греха, през хаоса и хармонията. Те са мъжкото и женското начало, черното и бялото, тъмното и светлото, нощта и деня, топлото и студеното, отрицателното и положителното - елементи, които са противоположни, но всъщност заедно образуват едно цяло.

Тези противоположности не могат да съществуват поотделно. Във всяка се крие частица от другата. От хармонията на двете енергии се ражда животът. Техните различни енергии и характери сглобяват тези малки красиви неща.

И точно тази борба между светлината и мрака в душите на изповядващите се резонира на сцената чрез играта на светлосенките и визуалните ефекти.

Приглушеното осветление може да ви се стори за миг като в парижкото кабаре "Мулен Руж", в което разсъбличането е част от бляскавия нощен живот на съблазънта и удоволствието, на живота на най-дръзките сексуални фантазии. В "Малки красиви неща" обаче разголването е по-скоро душевно. Защото интимността не е само секс. Истинската интимност е да се покажеш пред някого уязвим и безпътен. И да потърсиш подкрепа, да се довериш, без страх, че може да бъдеш предаден. И в този смисъл "Малки красиви неща" е една красива интимна пиеса за смелостта да споделиш и да се разкриеш. И може би да пречистиш душата си. 

Тази постановка е място, където може да изгубиш сърцето си и да го намериш отново. Тя окуражава и вдъхновява онези, които се чувстват изгубени в житейския си избор. Текстът е поднесен искрено, честно и емоционално. Историите са едновременно трогателни и комични. Може да се разсмееш от сърце, но и дълбоко да се натъжиш и да поплачеш. На сцената динамично се сменят шеговити и тъжни ситуации - какъвто е и човешкият живот. Не липсват и забавни комедийни елементи, които предизвикват искрен смях у публиката. А зрителите ще видят актьорите в неочаквано комедийно амплоа и в ритъма на забавни танци. 

Каталин Старейшинска

Защо е толкова трудно да говорим за онези неща, от които ни боли и от които ни е страх? Защо не можем да споделим чувствата си? Защо не успяваме да видим себе си така, както ни виждат онези, които ни обичат, и защо не можем да продължим напред, когато сме загубили най-важното в живота си?

Как да продължи живота си двойката, чийто 15-годишен брак се е разпаднал? Кога мъжът да направи първата крачка към съвместния живот и да каже на жената, която харесва "Обичам те"? Какво е да си на 22 години и да загубиш майка си, която на 44 умира сама в болничната стая? Как един женен мъж да разреши дилемата, пред която е изправен - обича жена си, но е пленен от друга жена, която сякаш го разбира повече? Как една жена да преодолее травмата от аборта? Как един баща, загубил малкия си син, да запълни огромната празнина в сърцето си и да продължи напред? Как един син да преглътне факта, че баща му го е изоставил и не се интересува от него? Как един човек, роден с деформации, който се срамува, че е грозен, да усети любовта? 

Това са само част от въпросите, които задава представлението и на които, може би, Шугар дава отговори. Изправяйки се пред някои от най-същностните въпроси Шугар утешава и насърчава, казвайки, че болката може да ти даде вдъхновение и сила да продължиш.

Има неща, които все още няма как да разбереш. Животът продължава да е едно голямо разкриване. Има неща, които ще научиш и които могат да бъдат разбрани само с мъдростта на опита и благородието на годините. И повечето от тези неща са свързани с прошката. И когато на Коледа майка ти ти подари подарък, който може би не ти допада съвсем, не бъди прекалено критичен към нея. И в края на живота си ще съжаляваш за малкото нещо, което не си й казал. Кажи й: "Благодаря!" 

"Малки красиви неща" е не само театър, който провокира емоционалната интелигентност на зрителите, а е и едно дълбинно преживяване и пътуване към себе си. В крайна сметка всеки в този пъстър живот има право на малки красиви неща. Подпис Шугар.