Златният пръст на Доган ще се окаже рязан... Буй

Да се коалираш с Ахмед Доган е малко като да изчукаш Златка. Тя си прибира хонорара, подмива си оная работа, пръсва й малко парфюм и е готова за следващия партньор. А ти 3 месеца гълташ антибиотици, в кожно-венерическия те спукват от инжекции, а накрая с години караш на онанизъм, защото никоя кифла не ще да те погледне. Щото й е под достойнството. Та малко неравностоен излиза подобен съюз.

Тъй като в последните дни остатъчната партийка на Сокола се смята за бъдещия „златен пръст“ в съставянето на първи редовен кабинет у нас откакто коронавирусът още беше на вариант „Делта“, искам да върна малко лентата назад. И да си припомним какво се случва с кабинетите, поддържани от дискурса на мъдреца от Дръндар.

На 8 ноември 1991 година СДС успява да състави първото демократично правителство с подкрепата на Движението за права и свободи. След свинщините на непрежалимия Андрей Луканов най-после е започната реформа в икономиката, а във външната политика е поет курс на евроатлантическа ориентация и е поставено началото на пътя ни към европейската интеграция. България прави и първите си силни и самостоятелни изяви на международната политическа сцена.

Идва 1992 година и избухва скандалът, останал в историята под името „Оня списък“. Той включва 6 секретни документа, които попадат в турското посолство, занесени там от... да, от същия Ахмед Доган. В тях са около 1300 имена на всички служители и агенти на българското разузнаване. Помагат му покойниците Стоян Ганев и Живко Попов.

Предаването на документите не е тайна за службите. Действията на Доган са противозаконни и подсъдни, но от страх да не оттегли подкрепата си от правителството, в СДС взимат решение да покрият случая и да обявят, че той е невинен и става дума за провокация на бившата Държавна сигурност. Няколко месеца по-късно Доган им се отблагодари, като им тури един рязан... пръст и нареди ДПС да гласува „против“ по време на вота на доверие, поискан от Филип Димитров.

Движението окончателно скъса с ОДС и след изборите през 2001 г. влезе в коалиция с НДСВ и дори имаше свои министри. А писъкът на Сокола зад кадър тежеше доста повече от този на формалния министър-председател Симеон Сакскобургготски. Разбира се, за монархисткото недоносче прегръдката с Мъдреца от сараите беше фатална. На следващите избори електоратът се изхрачи в мутрите на Герджиков, Панайотов, Шулева и прочее костюмирани придворни лакеи и ги превърна в маргинална партийка като на Йоло Денев. В резултат получихме тройната коалиция на НДСВ, БСП и ДПС.  

Доган свикна с десетилетия всичките му ориенталски и просъветски капризи да бъдат удовлетворявани в името на търсеното мнозинство. Участието му във властта обаче винаги е съпроводено с тежко наследство за партньорите му, принудени да му угаждат, за да не се простят с нея. Този мач той вече го е играл няколко пъти и, както казва Любо Пенев, който се е съюзил с него, е издухал супата. Да видим какво ще стане с поредния опит за съставяне на кабинет, ама силно се опасявам, че вместо „златен пръст“, Росен Желязков ще получи рязан Буй.