2019 г. - Лимфом на Ходжкин, 2022 г. - титла от зимните игри
Сноубордистът Mакс Парo стъпи на олимпийския връх три години след като чу зловещата диагноза
Една история за силата на духа. Три години след като чува страшната диагноза Лимфом на Ходжкин, сноубордистът Mакс Парo спечели първа титла за Канада от зимните олимпийски игри в дисциплината слоупстайл.
"Тази титла показва, че всичко е възможно. Преди три години лежах в болнично легло без енергия, без мускули и без кардио. Днес съм олимпийски шампион и направих най-доброто състезание в кариерата си", каза Паро след страхотния си успех.
Той печели сребро в Пьонгчанг, но девет месеца след Игрите в Южна Корея научава, че има рак. Трябва да претърпи общо 12 курса химиотерапия в рамките на 6 месеца.
В интервю пред CBC споделя: "Хората ме срещаха на улицата, идваха при мен и започваха да плачат. Почувствах, че трябва да ги уверя – всичко ще бъде както преди".
И той успява. Веднага щом получава "зелена светлина" от лекарите, че може да поднови тренировки, влиза във фитнеса.
Две години по-късно той преболедува и COVID-19. А през 2021 година печели наградата "Laureus" в категория "Завръщане на годината".
"Минах през ада. Това беше първият път, в който трябваше да сложа сноуборда си в килера. Чувствах се като лъв в клетка. Сега се усмихвам всеки път, в който мога да се кача на сноуборд, и това се предава в тренировките", разказа канадецът.
27-годишният Макс Паро пропуска състезанията в слоупстайла през миналия сезон, за да насочи усилията си към биг еъра.
Той получи оценка 90,96 в най-добрия си опит. Китаецът Йъмин Су завърши втори с 88,70, а друг канадец – Марк Макморис, взе бронза с 88,53.
"Това, което преживях, ме промени като човек и като спортист. Като човек преди приемах живота за даденост, а вече не е така. Всеки път, когато се кача на сноуборда, го оценявам много повече в сравнение с преди. Ценя това, че мога да се занимавам със страстта си всеки ден", каза новият шампион.
Лимфомът на Ходжкин е злокачествено заболяване на лимфната тъкан. Представя се от инвазия на злокачествените клетки в лимфните възли, но и не само. Както и останалите онкологични заболяваня, оставен без лечение, лимфомът е фатален за пациента. Лечението обаче днес е налице. То е достъпно, утвърдено и стандартизирано, а пътеката за пациента с тази болест вече е добре утъпкана.
Не съществува добра диагноза, но при подозрение за рак, ако крайната диагноза е лимфом на Ходжкин, това е добра новина както за пациента, така и за лекаря, защото болестта на Ходжкин е с огромна успеваемост в лечението. Разбира се, това зависи от стадия на заболяването, евентуалното наличие на придружаващи заболявания, както и от непредвидими фактори – което важи за всяко едно заболяване, било то злокачествено или не.