75 години от рождението на Пепа Николова: Алекс Сърчаджиева: Обичам те, мамо! (СНИМКИ+ВИДЕО)

Култура
18:00 - 23 Декември 2021
12186
75 години от рождението на Пепа Николова: Алекс Сърчаджиева: Обичам те, мамо! (СНИМКИ+ВИДЕО)

"Обичам те, Пепа!" С това кратко, но трогателно послание Алекс Сърчаджиева припомни, че на днешния 23 декември е родена майка й - незабравимата актриса Пепа Николова. Ако днес бунтарката в българското кино и театър бе жива, щеше да навърши 75 години.

Два дни преди Коледа вече 15 години Алекс споделя емоционално послание към майка си, която си отиде от този свят през 2006 г. месеци преди 60-ия си юбилей.

Толкова много те обичаааааам, МАМО! И толкова много ми липсваш, ПЕПА! Няма миг, в който да не мисля за теб! Честит Рожден Ден... Там ... Някъде... Горе...", е споделяла Сърчаджиева през годините.

„Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета. Гледам да не се главозамайвам”, сподели в свое интервю месеци преди да си отиде от този свят актрисата Пепа Николова. Тя бе мъжкото момиче на българското кино и театър. Късата й прическа изразяваше стремежа й към свобода и независимост и я превръщаше в истинска бунтарка. Такава бе през целия си почти 60-годишен житейски път – и на сцената, и на големия екран, и в личния си живот.

Не страдаше от звездомания, не се фукаше и не парадираше с известността си. Не цепеше обаче и басма никому и казваше всичко, което й е на уста. Затова си спечели и славата на „лошо момиче”. „Тя беше възторжена, усмихната жена, майка, приятел и гамен, както сама казваше. Трудно ще я забравя”, каза през 2006 г. на поклонението в Сатиричния театър нейният колега и приятел Стефан Данаилов и я сравни с летяща комета. „Тя дойде като от небето, когато снимахме в Русе „Понеделник сутрин” - едно момиче от Харманли, усмихната, намаана и ни направи луди. Тя беше чудо”, върна се назад във времето актьорът.

И добави: „Тя беше невероятна - веднага влезе в сърцата на артистичната гилдия, говореха за нея като за българската Джулиета Мазина. Имаше изключително излъчване и талант, и ако филмът беше излязъл навреме на екран, филмовата й кариера вероятно щеше да е друга”. В трудните моменти за нас, актьорите, Пепа не загуби увереност в себе си и в хората, ругаеше, радваше се, жалваше се и се усмихваше, отбеляза Стефан Данаилов, който си партнира с нея в „На всеки километър”. Тя играе циганката Джалма, той – бате Серго.

Много популярна я прави ролята на циганката Джалма, влюбена в „бате Серго" 

Пепа Николова се появява на бял свят на 23 декември 1946 г. в Харманли, четири месеца след като България става Народна република. Тя се гордееше много с тракийския си род, който произхожда от селото на капитан Петко Войвода - Доганхисар, което се намира в Гърция. Близките й са бежанци от Беломорска Тракия. Баща й Никола, който е столетник, от детските си години останал полусирак без майка и бил отгледан от всички роднини.

Тя се подписва с името на баща си. А той, отгледан по роднини, има три фамилии - Свинаров, Комнев, Калоянов и не се знае коя от всичките е вярна. Като пристигнали от турска Тракия баба й и дядо й по майчина линия се заселили в Харманли. Баща й Никола живеел в Бургас, но дошъл на гости, залюбил бъдещата си жена Райна и останал в Харманли, за да гради живота си отново. 

Сцената я привлича от малка. В родния си град още преди да стане ученичка обожава да застане на площада и да пее народни песни. През 1964 г. завършва гимназия в Харманли и 18-годишна кандидатства в естрадния отдел на консерваторията, където е приета. Там Вили Цанков преподава режисура и я кани да участва в новата му постановка по пиесата на Дамян Дамянов „Преди всичко любов”. Всъщност участието й е епизодично - облечена в ефирна бяла рокля, тя минава пред завесата в края на спектакъла. Вили Цанков обаче е доволен от работата си с Пепа и я кани в Младежкия театър и от 1965 г. започва да работи там. Има зад гърба си 40 роли в киното и също толкова в театъра.

Първият филм, в който чернооката дивачка получава главна роля „Понеделник сутрин” на Ирина Акташева и Христо Писков е забранен от комунистическата цензура през 1966 г. В лентата Пепа Николова играе леко момиче от провинциален град, чийто възприятия на света са в разрез с комунистическия морал. Чрез скандалното поведение на героинята на Пепа авторите не филма искаха да изобличат лицемерието и подлостта, криещи се зад комунистическата реторика, разминаването между лозунгите и реалността.

„Социализъм като нашия на Запад отдавна са построили” и „Да ви пикая на този социализъм!” са част от скандалните за онова време реплики във филма, които принуждават сатрапите в киното да забранят филма за близо четвърт век.

В забранения от цензурата филм „Понеделник сутрин” Пепа си партнира със Стефан Данаилов


Първоначалната идея на сценариста Никола Тихолов и на режисьорите е Тони да бъде сгазена от черна волга. Асоциацията между властта и черната волга е очевидна. В крайна сметка авторите на „Понеделник сутрин” променят този финал с друг, но въпреки това на лентата е сложен черен печат. Филмът дочака своята премиера 22 години по-късно, а малко преди промените през 1989 г. Пепа Николова получава наградата на Съюза на българските филмови дейци за женска роля.

„В понеделник сутрин” Пепа Николова си партнира с Асен Кисимов, Кирил Господинов, Петър Слабаков, Руси Чанев, Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Стефан Мавродиев. През 1989 г. филмът участва в кинофестивалите в Швеция и Берлин. През 1990 г. обира лаврите в Лос Анджелис на Международния фестивал на забранените филми от комунистическите режими в Централна и Източна Европа. Високо признание „Понеделник сутрин” получава на международния фестивал в Ротердам през 1990 г. От 160 прожектирани игрални филма творбата влиза в топ 10 на най­-качествените. За съжаление, забраната на филма слага много бариери пред летящия старт на Пепа Николова в българското кино. Тя затова е отрязана от ВИТИЗ.

Чернокосото мургаво момиче с големите черни очи става любимка на публиката с ролята си на красивата циганка Джалма в сериала „На всеки километър”. Героинята на Пепа свири майсторски на дайрето и е влюбена в бате Серго (Стефан Данаилов). Филмът на режисьорите Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев е излъчен за пръв път през лятото на 1969 г.

„Беше все така красива, а хората мислеха, че наистина е циганка”, спомняше си нейният екранен партньор Стефан Данаилов. „Там играх с истински цигани. Много хора и днес ме мислят за циганка. Това ме радва, значи съм го направила добре. От тогава много обичам циганите. Спомням си една циганска сватба – циганинът казваше: „Хора, каня всички – канени и неканени!” Българин такова нещо няма да направи”, разказваше актрисата приживе. А за да влезе в образа си, докато снимат серията „Циганката” край Пасарел, Пепа 10 дни не се разделя със сценичните си дрехи и не напуска истинския катун.

„Имам слабост към циганите, защото съм първична като тях”, признава години по-късно тя. След ролята на циганката снимат актрисата в малко странни роли - руса чужденка в българо-руската продукция „Бягаща по вълните” по едноименния роман на Александър Грин, индианка в „Оцеола”, шпионка в „Няма нищо по-­хубаво от лошото време”, женска маймуна в „Трета след слънцето”. „Такива са ми давали.­ Аз мисля, че от роля не трябва да се отказваш. Макар че имам много хубаво определение за някои роли и съм го казвала”, бе откровена Пепа Николова.

В немско-кубинския-български филм „Оцеола” Пепа си партнира с големия сръбски актьор Гойко Митич, който живее в ГДР и се снима предимно в уестърни. Една от най-известната му филмова роля е именно на Оцеола. Известният гримьор и художник Димитър Коклин майсторски превръща Пепа в женска маймуна във фантастичния филм на режисьора Георги Стоянов по сценария на Павел Вежинов „Трета след слънцето”. Пепа Николова продължава успешно своя филмов поход и в „Самодивско хоро”, „Снаха”, „Покрив”, „Войната на таралежите”, „Юмруци в пръста”,  „Трите смъртни гряха”, „Златната река”, „Ева на третия етаж”, „Карнавалът”, „Вампири, таласъми”, „Дунав мост”.

Гримьорът Димитър Коклин превръща актрисата в маймуна във фантастичния филм „Трета след слънцето”


Преди да напусне този свят с чувство за хумор тя сподели в свое интервю: „Много са ме млатили в това българско кино”. Актрисата разказваше, че пред камерата не умее да се преструва и се старае да бъде естествена. „Вярвам много на първия дубъл, за мен той е истинският, след това започваме да се повтаряме...”, смяташе бунтарката в киното.

Пепа се изповядваше, че има алергия към преструвките на сцената. Между забележителните й роли в Сатиричния театър, където играе от 1979 г., са Кралицата в „Рицарят на печалния образ” от Стефан Цанев, Машенка от „И най-мъдрият си е малко прост” на Александър Островски, Гина в „Новото пристанище” на Ст.Л. Костов, Музикантката в „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта” от Дарио Фо, Сийка в „Кукер кабаре” на Любомир Пеевски, Фьокла в „Женитба” на Гогол, Серафима Илинична в „Самоубиецът” от Николай Ердман.

През последните години от живота си актрисата водеше обичани от зрителите предавания по радиа и телевизии. „Времето е наше” звучеше в ефира на най-голямото дупнишко радио. Гледахме актрисата в предаванията й „По пижама с Пепа Николова”, „Часът на Пепа Николова” и „60 минути” по Евроком.