Абе, къде е Слави?

Преди десетина години персонажът на разногледия олигофрен Станислав Христов Христосков беше така сполучливо претворен от актьора Краси Радков, че сценаристите от „Шоуто на Слави“ се опитаха да капитализират образа в сериал. Разбира се, нескопосаните напъни на Иво Сиромахов и Ивайло Вълчев да завържат сюжет приключиха с вредни за перисталтиката три епизода. Завинаги в телевизионния ни фолклор обаче остана коронният лаф на Христосков: „Абе, къде е батко?“

Днес е твърде подходящо да използваме тази реплика по адрес на принципала на Краси Радков и идеолог на партията „Има такъв народ“ и да попитаме: „Абе, къде е Слави?“ В последния месец България се тресе от политически събития и скандали буквално през час, а новоизпеченият общественик е пасивен като Комисията по хазарта, когато e трябвало да си вземе парите от Васил Божков.

Трифонов нито е при хората на площада, нито има реално медийно присъствие, освен чрез фейсбук и чалга-недоносчето си „7/8 ТВ“, най-малко пък фигурира в обществения дебат с някакви тезиси или позиции. Въпреки десетилетната си самозаявена база на коректив на всяка власт, Слави и екипът му всъщност се оказаха съвършено неспособни да излязат от декоративната вселена на телевизионната конфекция и да се пренесат в реалния живот.

Както е казал един от бащите на американската демокрация Бенджамин Франклин – ако се провалиш в подготовката, се подготвяш за провала. А Слави и екипът му се оказаха неподготвени за участие в реалната политика като зрелостничка от Техникума по обществено хранене за тест на МЕНСА. Капсулирани в черните си костюми, черните джипове и тлъстите рекламни договори с Би Ти Ви в продължение на две десетилетия тези хора се оказаха толкова далеч от пулса на народното недоволство, колкото Николина Ангелкова е от ново селфи с Антонио Бандерас.

На фона на щурма на Христо Иванов към Сараите в „Росенец“, на мегафона на Бабикян, на нелепо увитата с трибагреник Мая Манолова дори, какво ни дава Слави? Дебелобузестия досадник Станислав Балабанов, който освен да къса нервите на невротичния и недоспал генерал Мутафчийски, умее само да повтаря заучените мантри на сценаристите за срасналата се с държавата мафия с провинциален патос.

Истинските лидери изплуват в моменти на криза. Националноосвободителната ни борба роди Левски, Втората световна война създаде Чърчил, интифадата въздигна Ганди. Всеки знае да дава рецепти за светло бъдеще от удобното си телевизионно кресло при икономически възход, изгодна медийна конюнктура и с изгоден договор в джоба. Когато обаче бурята дойде, двуметровият Слави се оказа къса и огъната тревичка. Както и трябваше да се очаква.