Актьорът и общински съветник в София Веселин Калановски пред Lupa.bg: Всички, които се гнусят от политиката, все едно се гнусят от Левски

Режисьорът Асен Шопов ми даде ролята на Апостола с думите: „Ти умееш да защитаваш позиции!“

Актуално интервю
11:45 - 26 Октомври 2022
4334
Актьорът и общински съветник в София Веселин Калановски пред Lupa.bg: Всички, които се гнусят от политиката, все едно се гнусят от Левски

"Да бъдеш човек на изкуството означава категорично да имаш позиция. Отдавна са отминали времената на Оскар Уайлд на изкуство за самото изкуство. Но по принцип, когато човек излиза на сцената трябва да има какво да каже, следователно трябва да има позиция – морална, житейска, гражданска". Това кредо изповядва известният актьор Веселин Калановски. В интервю пред Lupa.bg той сподели, че цял живот се е стремял да има гражданска позиция и да я защитава през годините. Затова по думите му няма противоречие между актьора и политика в него. Според Веселин Калановски въпрос на ситуация и на характер е един човек да бъде голям политик и това не зависи от професията му.

Самият той е разочарован от последните парламентарни избори не само защото не бе избран в Народното събрание, а най-вече заради самите резултати от вота. "Изборите са идеално социологическо проучване на ангажираността, духовността и образоваността на българските граждани", каза пред Lupa.bg актьорът, който допълни, че от малък е бил научен да има позиции, а вече и в съзнателна възраст да участва по някакъв начин в политиката. Реално с партийна дейност се заема чак когато навършва 60 и тогава е един от учредителите на партия "Да, България" и е избран в нейното ръководство. 

През целия си живот обаче Веселин Калановски е преди всичко артист със забележителни роли в киното, театъра и телевизионни сериали. Зрителите го познават и като водещ на няколко телевизионни предавания. Озвучавал е много от героите на култови тв сериали и чужди игрални филми. 

Веселин Калановски е роден през 1957 г. в София. Завършил е ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Играл е в Благоевградския театър, Театър "Възраждане", Театър "Сълза и смях", Свободен театър, Сатиричния театър, Театър "Галерия" и др. Съосновател и председател на УС на Свободен театър и зам.-председател на УС на сдружение "Артист Аутор". Има три дъщери и един син, които се гордеят с баща си.

Като актьор, Калановски стана много популярен след тв сериала "Хотел България" (2004 г.), макар че до участието си в него има десетки силни роли в театъра и бе играл и в голямото кино. Участва и в сериалите „Хотел България“ „Людмил и Руслана“, „Домашен арест“, „Скъпи наследници“, във филмите „Убийства“, „Пролетна песен“, „Ад“, „Без угризения“, „Бензин“ и др.

Известни театрални заглавия с неговото участие са: Левски в „Тайната вечеря на Дякона Левски“, Креон в „Едип цар“ и „Антигона“, Епископ Методий във „Вавилонската кула“, Хъмбарт Хъмбарт в „Лолита, Патрик в „Иначе казано“, Данко Хаирсъзина в "Bai Ganio". Участва и в спектаклите „Амадеус“ и „Антихрист“ в Нов Театър-НДК.

С Веселин Калановски разговаряме за сегашните му театрални предизвикателства, за актуалната му роля в сериала "Братя", за надеждите и разочарованията от политиката, за народопсхилогията и изборите и защо политиците не трябва да загърбват културата и образованието. И защо все пак истинската политика според актьора не е мръсна работа.

 Снимка: Агнес Методиева

- Г-н Калановски, как се чувствате след тежката предизборна кампания, в която участвахте като кандидат-депутат от Демократична България, паралелно се снимахте и в сериала „Братя”, играхте и в спектакли?

- Чувствам се прекрасно. Няма и начин да се чувствам другояче. Енергията е презаредена. Има известно изтощение, но то не е фатално. Чудесно е, че с напредване на годините човек по-бързо възстановява енергията, която е похарчил. Забелязал съм, че колкото повече енергия харчиш, толкова по-бързо я възстановяваш. Това е като при батериите – дългият живот е въпрос на изтощаване и зареждане. Чувствам, че в момента съм изпълнен с много енергия. По време на предизборната кампания имаше и снимачен период, който вече приключи за всички от сериала „Братя”. Освен това започна и театралният сезон. Сега чета пиеси и много ми се иска да участвам в нов спектакъл.

- Как приемате политиката – като призвание или като кауза?

- За мен политиката не е призвание. Ако нещо приемам за свое призвание това е основната ми професия, на която съм отдал живота си и от която няма да се откажа в никакъв случай при никакви обстоятелства до мига, в който принудително не се свърши съществуването ми. Политиката за мен е гражданска позиция. Нищо повече от това.

За мен това осмисляне на политиката като позиция започна още в детските години. Още тогава съм слушал разговорите на баща ми и неговите приятели, макар че това беше в една малко по-различна епоха. В никакъв случай не искам да изкарам семейството си активни борци против комунизма. Те бяха от онази порода интелигентни хора, които доста критично се отнасяха към системата.

А и потеклото на повечето от тях беше такова, че нямаше как да се примирят с режима преди 1989 г. Така бях закърмен с гражданска позиция, която продължи своя естествен ход през моя съзнателен живот. Както се шегувах с мои приятели – ако мина по жълтите павета мога поименно да назова едно след друго всяко паве. Толкова често през последните 30 години съм протестирал на жълтите павета. Типичен жълтопаветник съм, както се изразяват някои ваши колеги (смее се)

Веселин Калановски участва в няколко поредни парламентарни избори. На последните бе водач на листата на "Демократична България" в Ямбол и бе на пето място в листата на формацията в 24 МИР-София

- Сега са доста зле подредени.

- Да, тогава бяха относително по-подредени. Но както се знае управлението на София през последните години сериозно се старае нещата да се превърнат в тотален хаос, за да може да издигнат лозунга „Ред в хаоса”.

- Има ли сблъсък между актьора Веселин Калановски и политика Веселин Калановски, имайки предвид, че изкуството е по-морална и чиста територия от политиката?

- По принцип да бъдеш човек на изкуството означава категорично да имаш позиция. Отдавна са отминали времената на Оскар Уайлд на изкуство за самото изкуство. Не че няма и такива творци в наше време. Но по принцип, когато човек излиза на сцената трябва да има какво да каже, следователно трябва да има позиция – морална, житейска, гражданска. От тази гледна точка няма противоречие между едното и другото.

Цял живот съм се стремял да имам позиция и да я отстоявам, независимо какво ще ми коства. Е разбира се, някои позиции, които отстоявам по театрална или политическа линия, нанасят някои щети върху личния живот. Но това се случва с всяка една професия, независимо с какво се занимава човек и той жертва част от свободното си време в името на това, на което се е посветил. Слава Богу все още ме търпят в семейството. (смее се)

Проф. Гриша Островски, светла му памет, казваше, че театърът е училище за възрастни и следователно актьорите и режисьорите са учители на възрастните. Няма как да си учител, ако няма какво да кажеш, ако няма каква позиция да заемеш и да я отстояваш и по този начин да възпитаваш мислене, мироглед, чувственост. Така че няма противоречие, допълват се.

Снимка: Агнес Методиева

- Използвате ли някои актьорски похвати в политиката?

- Единственото нещо, което дава някакво възможно преимущество, но то не е задължително следствие от самата професия, това е относителното спокойствие при публични изяви. Някои хора твърдят, че на един актьор му е много по-лесно да говори пред публика. И това не е точно така, защото в единия случай ти създаваш някакъв образ пред публиката, а съвсем друго е да импровизираш пред публика неща, които не са написани от друг човек. Едното е актьорско майсторство, а другото е ораторско майсторство. Това са две различни неща и се надявам хората да го разбират. Но пък липсата на притеснение от това, че си застанал пред публика e нещо, което може да е бонус.

Иначе да използваш актьорски похвати и да правиш театър не е добре. Не че много политици не го правят и не лъжат нагло и не си противоречат в две последователни изказвания. Няма да посочвам такива хора.

Мисля, че всички гледат разни лайфове от Банкя. Нечестно е към хората – когато си се заел да правиш политика, ти в известна степен трябва да се разголиш като мислене и колкото по-малко задни планове има в това, което говориш, толкова по-лесно може да бъдеш възприеман от хората. Не говоря за плоските планове примерно на една току-що изгряла политическа сила, където нещата са малко по-първични. Става дума за честност.

Актьорът във филма "Бензин" на режисьорите Асен Блатечки и Катерина Горанова

- Мъчно ли ви е, когато сравняват парламента с театър и с цирк – две стойностни изкуства?

- Мъчно е силно казано, но е леко обидно за театъра. Циркът е прекрасно изкуство и нека колегите циркови артисти да кажат как се чувстват. Това е част от българската народопсихология да приемат тези професии като нещо лековато. Голяма част от населението не приема актьорите, които се опитват да направят нещо в политиката съвсем насериозно. Но това е начин на мислене. Ние сме държава, която в началото на миналия век е забранила на артистите  да свидетелстват в съда, така че няма защо да се чудим.

Наслоеното отношение в част у българите към възможността един актьор да се занимава с нещо сериозно, донякъде е и цивилизационен проблем. Защото те приемат инженер, юрист, лекар, икономист да се занимават с политика, но видите ли един актьор не им звучи сериозно да се занимава с политика. С какво един актьор може да бъде по-лош от изброените други професии? Всяка едно е професия за самата професия. А какви са твоите граждански позиции, твоето мислене, натрупания багаж, който имаш в годините – това е съвършено друга тема. Тя не се определя от това кой каква професия има.

Един ваш колега ми беше казал, че успешни актьори като Рейгън, Шварценегер, Зеленски са и успешни политици. Не става дума за професия. Въпрос на случайност и на конкретна ситуация е, че хора с тези професии са били президенти и губернатори. Със същия успех на мястото на Зеленски можеше да е и инженер-химик. Но случайността или самите събития завариха на този пост един актьор. И този актьор може би нямаше да бъде президент, можеше да бъде един от редицата президенти, които са съществували в човечеството и които никой не помни, ако не беше тази ситуация, в която беше поставен. И точно в такива ситуации се проявява човешкият характер, а не професията, която ти си упражнявал.

Веселин Калановски е и общински съветник от ДБ в Столичния общински съвет

- Вие сте общински съветник в Столичния общински съвет и участвахте в няколко парламентарни избори като кандидат-депутат. Кое е най-голямото ви удовлетворение от участието ви в политиката до момента и съответно кое е най-голямото ви разочарование?

- Най-голямото ми разочарование от парламентарни избори бяха последните в родния ми град София и в 24-ти МИР. Може би вината е в мен, не знам, но количеството преференции, които получих – малко над 700 не е нещо, с което човек би могъл да се радва. Очаквах много повече.

Отдавам го и на това, за което преди малко говорих. Ако човек се загледа в близкото минало от последните 30 години ще види, че като изключим Стефан Данаилов, светла му памет и като изключим първите години на демокрацията, когато в парламента имаше повече мои колеги, то българският народ не се доверява на хора от този бранш.

Това е по-скоро повод за равносметка, не толкова повод за разочарование. И може би е време да се замисля, както казва българският народ: „Всяка жаба да си знае гьола.” Винаги ще си остана политически ангажиран и ще продължа да правя каквото мога и да подкрепям онази политическа сила, с която имаме сходство на мислене и възприятие на света.

- Вие сте един от учредителите на партия „Да, България”.

- Да, аз участвах в инициативния комитет за създаване на „Да, България.” По това време бях почти 60-годишен и това е първото ми участие в политическа партия. Не че не съм подкрепял десните политически сили, но никога не съм бил член на някоя от тях. Ще продължа да помагам, друг въпрос е дали ще се кандидатирам по какъвто и да е повод за нещо.

- Този парламент изглежда няма да издържи много дълго.

- Вероятно. Нали забелязвате, че тези, които предизвикаха изборите казаха, че не са ги предизвикали и се обръщат към тези, които бяха свалени от власт да ги подкрепят за тяхното правителство. Прекалено много се разчита на късата памет на българския народ. Не знам защо се получава така. Може би на самия народ му е по-лесно да не помни това, което се е случило.

Има няколко митологеми, които непрекъснато се повтарят. Едната е: „Ако нещо зависеше от изборите нямаше да се провеждат.“ Имаше много хубава контра теза в социалните мрежи – е, ако нищо не зависеше от изборите нямаше да се купуват гласове в такива мащаби в България. И другата митологема е: „Всички са маскари и няма смисъл да гласувате.” Вярно е, че това са думи, написани от Алеко Константинов, но това са думи на Бай Ганьо, не на Алеко Константинов. Алеко Константинов ги е сложил ненапразно в устата на Бай Ганьо.

- Като човек, който е роден в София и работи за града в различни сфери, най-вече в културната, бихте ли казали кои неща ви допадат в днешния облик на столицата и какво ви отблъсква най-много?

- София е многопластов град. Той вече е мегаполис и човек би трябвало да си изкриви много сериозно душата, ако каже, че в него няма прекрасни неща или ако се опита да твърди, че няма недостатъци. Градът е такъв, какъвто си го правим и гласувайки, и живеейки, и поддържайки го, защото част от средата си е наше дело. Натъжава ме нехайството и на управляващи, и на нормативна база, а и на самото население към ценностите, които нашите предци са ни оставили. Не ги пазим, не ги опазваме, рушим ги с меркантилни намерения, които може да задоволят нещо моментно.

Но да разрушиш архитектурно произведение на изкуството или археологически паметници само и само, за да спечелиш някакви пари и да се осъществиш кариерно, е безсмислено и недалновидно. Това е едно от нещата, които ме дразнят. Ето къщата на Гешов или Къщата с ягодите, безотговорния ремонт на жълтите павета – в цял свят това е престъпление. В България това се замазва.

Разбира се има какво да се иска от Закона за културното наследство и той трябва да се промени, защото създава толкова много вратички за нехайство и за безотговорност и на собственици на такива имоти, и на управата на Столична община, че не спомага за опазването на тези ценности. Дори бих казал, че в някои свои пунктове като че ли ги поощрява. Ненапразно българинът казва, че често тук законите са врата в полето. Не че нямаме закони, но те просто не се спазват. И второ, правилниците и преходните разпоредби често пъти обезсмислят самия нормативен акт, който сам по себе си е бил замислен с положителна цел.

Веселин Калановски в ролята на Капитана в тв сериала "Домашен арест" си партнира с голямата Татяна Лолова

- Законът за меценатството е точно такъв пример – стои страхотно на хартия, но приложението му куца.

- Не стои страхотно на хартия, защото той дава някаква възможност, но в същото време така е лишен този, който би трябвало да извърши този дарителски акт, че всъщност той няма стимул да го направи. Същото е и с поддържането на сградите. В цял свят ти или ги освобождаваш от данъци, или им даваш безлихвени кредити, или просто стимулираш човека той да опази тази ценност, а не му го вменяваш като тегоба. В българското нормотворчество често пъти всичко се прехвърля върху онзи, който трябва да извърши нещо – т.е. гражданина, който е длъжен да свърши част от работата на държавата. Защо по дяволите тогава е тази държава?

Заедно с Койна Русева, с която си партнира и в театъра, и в киното

- Продължава ли вашата борба във връзка с приемането на закон за статута на творците?

- Работим върху такъв закон. Това е намерение на Демократична България. Това е закон за статута на всички дейци, работещи в областта на културата, като тук включваме освен артистите и музейните, библиотечните и чиналищни работници. Целта е да се обхване цялата палитра от хора, които работят за духовността на нацията. В течение на годините неглижирането на проблема с българската духовност, с развитието на културата и изкуството започва все по-осезаемо да дава своите плодове в реалния ни живот.

В известна степен разбирам защо е така. Давам ви един пример защо повечето партии не говорят за култура и изкуство. Ето ние от Демократична България говорим за култура и изкуство и се борим за някакво развитие в тази сфера. Има едно селце в края на Стара планина, което от десетилетия има черен калдъръмен път, горе има много вили, има много хора от София и Пловдив, но общината не влага никакви средства да оправи този път. И на въпросите защо този път не се оправя, отговорът е: горе има 12 души избиратели. Подтекстът е: нас това не ни вълнува. Същото се получава и в областта на културата и изкуството. Ти му говориш за духовност, но какъв процент от населението се ангажира с тези въпроси.

По време на предизборната кампания се сблъсках с подобни въпроси. Питаха ме защо говоря за култура, като хората се вълнуват от това какво ще ядат децата им. Хората казват: криза е как ще си платя парното. Да, вярно, това е изключително наболял проблем. Но и да си платиш парното тази зима, ако ти не работиш за духовността на нацията след 50 години няма да има какво да плащаш въобще. Защото я има нация, я няма. Това е проблемът. Едното е с пъти по-голяма тежест и дългосрочно, отколкото ежедневните проблеми, които чисто икономически ни затискат.

Твърде малко хора мислят за онова, което може да бъде след 50-100 години. Ние мислим на парче, мислим само за днес. А днес не е само за днес. Днес обуславя и какво ще бъде утре. Наскоро попаднах на статистика, че през последната една година 40% от българското население не е прочело нито една книга. Няма как да го вълнува духовната нищета и пропадане на нацията. Приемам част от изборите в контекста на всичко това, което изговорих досега.

Изборите не са нещо по-различно от идеално социологическо проучване на ангажираността, духовността и образоваността на българското население.

- Няма как да не се съглася с вас.

- Ето наскоро имахме чудесни статистически данни на четири пъти. Като всяко едно е свързано с другото. Ти може да си много духовен и много интелигентен, но когато не си ангажиран пак се получават тези резултати. И със своята неангажираност към проблемите ти си допринесъл за общата картинка, която няма да се подобри след 20-30 години.

Веселин Калановски прави забележителна роля и в спектакъла на режисьора Бойко Илиев "Антихрист" по едноименния роман на Емилиян Станев 

- В деня за размисъл – на 1 октомври играхте спектакъла „Антихрист“ в Париж. Каква беше емоцията?

- Това събитие беше планирано 5-6 месеца преди да се знае, че отново ще има предсрочни избори. Бяхме посрещнати великолепно, салонът беше едно уютно и приятно театрално пространство в центъра на Париж, близо до Айфеловата кула. Салонът беше пълен с една отворена публика и мисля, че стана страхотно представление. Не го казвам аз.

Често пъти актьорското усещане горе на сцената е заблуждаващо, важен е крайният резултат – т.е. оценката на публиката, която получаваш от другата страна от своя партньор, наречен публика. Защото публиката е партньор в театралното представление.

Хората наистина бяха много възторжени, много топли към нас. В салона присъстваха и много французи, имаше и субтитри на френски. Емилиян Станев не е лесен дори за българския читател и зрител с леко архаичния си език. Имаше български деца, които са родени във Франция и които говорят български, които са на 20-25- години и после споделиха, че са изпитали известно затруднение с архаичността на езика.

Повечето български представления, които гостуват в чужбина, са комедии, в жанра на по-бодрите и разведряващи спектакли. Това не може да се каже за „Антихрист“ – това е едно дълбоко философско представление с много страст, с много натрупан житейски опит от автора и с огромно послание към българите и българщината. И това беше още един плюс към самото представление, защото хората бяха щастливи, че са могли да се докоснат до него. Има и прекрасни отзиви във френската преса. На следващия ден изпълних нормално гражданския си дълг и гласувах в посолството на Република България в Париж. Това е част от позицията, която винаги съм защитавал.

"Героят ми в „Братя“ ген. Давидов е и мръсник, и човек с принципи", сподели Веселин Калановски за участието си в телевизионния сериал

- Най-актуалната ви филмова роля в момента е на генерал Давидов в сериала „Братя“. Беше ли предизвикателство за вас тази роля? На вас интересен ли ви е героят?

- Да, интересен е, защото той не е еднопластов. Героят ми създава негативи, но аз се опитвам да открия и други страни от характера му.

Ген. Давидов е и мръсник донякъде, но и човек с принципи. Крайно време е да разберем, че хората не са черни и бели. В ситуацията, в която изпадат те са или добри, или лоши, или гадни, или мислещи, или чувстващи.

Проф. Гриша Островски казваше, че всички черти на човешкия характер се притежават от всеки един от нас. Само че една от чертите при един е по-изявена, при друг – друга. И тази палитра от изявени черти определя твоя характер. И когато актьорът играе даден персонаж той отново има всички черти от себе си, само че подсилва онези, които определят характера на персонажа. И по този начин се получава един друг характер. Иначе ти пак си си ти. Ти пак си използвал онова, което самият ти носиш в себе си, но създаваш друг характер. Така е и с Давидов. Има още няколко различни черти от характера на самия Давидов, които се появяват до края на сериала. Надявам се на публиката да й е интересно, както и се надявам да съм си свършил добре работата. Много бих искал да е така.

- И железният ген. Давидов обаче се просълзява, когато дъщеря му е в опасност.

- Няма човек, който да не изпитва любов към децата си, да не е ангажиран с децата си. Дори изразните средства често пъти и в живота са леко строги, леко груби. Но често пъти те са продиктувани от една вътрешна топлина и любов към самите деца. И най-строгият родител продължава да обича детето си, когато не е съгласен с него, когато го мъмри, когато вдига скандали...

- И когато не е съгласен с негова романтична връзка...

- Да. Мисля, че няма българин, който е имал дъщеря и поне един път да не му се е случило такова нещо. (усмихва се) Иначе екипът в „Братя“, с който работих, е екип, с който си пожелавам да се срещна отново, защото отношенията ни станаха приятелски. В сериалите, особено когато траят по-дълго, се зараждат не само колегиални, но и приятелски взаимоотношения. Когато ти прекарваш доста време в една компания ти няма начин да не доопознаеш този човек не чисто професионално, а в човешкия му облик. И аз съм щастлив, че бях с тези хора.

Същото беше и в „Скъпи наследници“ преди няколко години. Тези връзки отварят душевността за по-лесно партньорство и работа на сцената. В представлението „Иначе казано“ в Младежкия театър сме четирима колеги, като и четиримата играхме в „Скъпи наследници“ (В този спектакъл г-н Калановски си партнира с Георги Кадурин, Мариана Миланова и Рая Пеева, б.а.) И до ден днешен контактите ни са на едно друго ниво – приятелско.

Заедно с колегата Георги Кадурин в постановката "Иначе казано" на режисьора Владимир Петков в Младежкия театър. Снимка: Гергана Дамянова

- Вашият герой в „Братя“ е свързан с бившите тайни служби. Вие като артист и гражданин смятате ли, че в българската политика продължава да действа задкулисието, свързано с определени икономически и криминални кръгове, както и с бившата Държавна сигурност?

- Обикновено не давам еднозначни отговори, в случая ще кажа еднозначно: Да! Метастазите не са само по линия на ченгеджийската история. Тук са намесени и икономически групировки, които са били силови, но сега вече са се преформатирали в друг бизнес. Но и силовите групировки са пак във връзка с ченгеджийницата в България, така че и тук отговорът ми е еднозначно: Да.

- Демократична България винаги е настоявала агенти на бившата ДС да нямат право да заемат държавни постове. Възможно ли е обаче наистина това?

- Докато не постигнем някакъв санитарен минимум на това влияние, не казвам, че може да се премахне, защото няма нещо в света, което да е било премахнато до нулева степен. Вероятно и в най-развитите демокрации има такива влияния. Въпросът е да се сведат до онзи санитарен минимум, който ще освободи държавността в България да си върши работата. Защото в момента тази държавност се използва за тяхната работа в голямата си част, а не за самата държава.

Режисьорът Асен Шопов кани два пъти Веселин Калановски за ролята на Васил Левски в спектакъла "Тайната вечеря на Дякона Левски“ по пиесата на Стефан Цанев

- Вие имахте честта да изиграете Апостола в спектакъла на Асен Шопов „Тайната вечеря на Дякона Левски“ по пиесата на Стефан Цанев. Открихте ли нещо ново за Левски и има ли завет, който вие смятате, че е особено ценен и който следвате в живота?

- В това приключение, изживяване и предизвикателство, благодарение на страхотния Асен Шопов, се включих два пъти в живота си. Първия път, когато се включих, нямах 30 години. Втория път, когато ме покани да играя тази роля, вече бях на 56 години. И в двата случая не отговарях на възрастта на Апостола и в двата случая нямам никаква визуална прилика с него. Първия път, когато получих това предизвикателство изчетох почти всичко, което има от, за и около Левски, за да имам базата, върху която да правя този образ. Години по-късно между двата спектакъла за Левски Асен Шопов ми каза защо ме е взел да играя тази роля.

Първото ми запознанство с режисьора беше, когато го взех от Народния театър и го закарах до Благоевград, където правехме постановката, беше казал само кои ще участват, а не кой каква роля ще играе. На първата репетиция след като го закарах в Благоевград Асен Шопов ми каза: „Весо, я чети Левски“. И без разпределение аз четох, четох и накрая го изиграх на премиерата. (усмихва се)

Калановски като Апостола в "Тайната вечеря на Дякона Левски“. Снимка: Иван Дончев

Години след като мина тази премиера Асен ми каза: „Взех те за тази роля заради разговора, който водихме от София до Благоевград.“ Попитах: „Каква връзка има това?“ „Видях, че имаш позиция. Видях, че можеш да защитаваш позиция. А да играеш Левски без да имаш позиция към чистата и свята република, към демократическата република, без да искаш просветен патриотизъм, без да искаш равенство на всички да живеят по едните Божи закони няма как да стане“.

Левски казва: „Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“ „Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!“ Това пак са думи на Апостола. Как те се отразяват на днешните патриотари? А как батковците, които са си го татуирали на гърдите и на рамената ще възприемат тези думи.

Снимка: Иван Дончев

Какво означава патриотичната любов на патриотичните сили в България към една източна държава, която се е борила срещу Левски, срещу делото му? Защото тази източна държава не е искала да се освобождаваме сами и да сме независими. Те са искали топли морета и проливи – това са искали от Петър I през Екатерина Велика до Владимир Путин. Но Левски е не само национален герой. Левски е политик. И всички, които се гнусят от политиката все едно се гнусят от Левски.