Али Агджа: Сам бях, други няма!
Точно 41 години след като на 13 май Мехмет Али Агджа извърши атентата си срещу папа Йоан Павел II на площад “Свети Петър”, турчинът разказа сегашната си версия защо го е направил и отрече да е имал съучастници в предаването “Атлантиде” на италианския тв канал “Ла Сете” .
Години след нападението се говореше за "българската следа" по случая. През 1981 г. Сергей Антонов бе арестуван и съден за съучастие в атаката срещу папа Йоан Павел II. Антонов прекара в ареста над 4 г. и в крайна сметка бе оправдан от италианския съд поради липса на доказателства.
Сега водещият Андреа Пургатори отиде в истанбулски хотел, за да интервюира турчина. Агджа твърди, че е направил всичко сам, като е използвал връзките и възможностите на крайнодясната терористична организация “Сивите вълци” за логистиката на атентата.
“През 1976 г. бях в университета. Бях сред “Сивите вълци”, но за да използвам връзките и възможностите им, защото сам не можеш да се бориш”, обяснява той. Според него тогавашният им идол бил Карлос Чакала. “Беше мит.”
“Сивите вълци” били движение от десницата, но “революционно – нацисти, фашисти... Ако бях в Европа, сигурно щях да бъда социалист или комунист, но левицата в Турция е различна, и тя е корумпирана”, обяснява Агджа. Затова избрал да бъде сред десницата.
Дали в средите на “Сивите вълци” е имало инфилтрирани хора от тайните служби? “Със сигурност от ЦРУ, то маневрира десницата, за да спре комунистите и възможността им за революция”. А дали е познавал хора от КГБ или ЦРУ? “Каквото и да кажа сега, няма да има стойност...”, отговаря уклончиво Агджа.
Така в един момент бил “въвлечен” в убийството на главния редактор на в. “Миллиет”, влязъл в затвора, но успял да избяга. Как е възможно, при положение че става дума за изключително строго охраняван затвор?
“Не беше толкова трудно, оттам бяха избягали и трима комунисти. Беше възможно да се избяга със съучастничеството на администрацията и охраната. Избягах с пистолет в джоба. Бях готов да убия и после да се застрелям. Аз исках да избягам, затова намерих хора да ми помогнат.
Отидох в Иран, върнах се, после в България”, разказва турчинът.
Идеята да убие папата му дошла обаче още в затвора. “Вече бях подготвил бягството си. След това прочетох във вестника, че папата ще дойде в Турция. През ноември 1979 г. написах прословутото писмо, което беше публикувано във в. “Миллиет”.
На практика четири дни преди папа Йоан Павел II да пристигне в Турция Агджа бяга от затвора. Ден след това пише писмо до “Миллиет” – същия вестник, за убийството на чийто главен редактор е обвинен. Той се заканва, че религиозният водач на християните не трябва да ходи в Турция и че ако отиде, ще го убие.
“Проектът да убия папата беше мой, не може да се обясни... Имаше обаче серия от съвпадения. Исках да избягам от затвора, а точно тогава щеше да пристигне папата.”
А защо е искал да убие точно папата, пита италианският журналист.
“Когато пристигнах в Европа, нямах какво да правя. Трябваше да живея – да ограбя някоя банка... Имах като програма да убия генералния секретар на ООН Курт Валдхайм, кралица Елизабет... След това дойдох в Италия”, обяснява турчинът.
Дали обаче някой не насочва Агджа към убийство на папата, пита Пургатори, имайки предвид дали нечии тайни служби не са му подсказали тази идея.
“Аз самият съм тайна служба. Естествено, някой ми помогна от “Сивите вълци”, казва Агджа, без да дава подробности. На въпроса на журналиста дали е имало хора от службите сред тях, Агджа отговаря, че такъв бил сигурно шефът на вестника на “Сивите вълци”.
“Беше човек на ЦРУ, той сега е в затвора за неуспешния атентат срещу Ердоган.”
Дали някой му казва да стреля срещу папата, настоява с въпроса си журналистът. “Не, аз реших сам да използвам възможностите на “Сивите вълци”... Съществуват исторически данни, десетки документи, че КГБ беше решил, че ако е необходимо, може да убие полския папа. Но това не значи, че те бяха дошли, за да убият папата. Вече се знае, че папата е бил избран с помощта на Америка, за да разруши съветската империя...”, разсъждава турчинът.
Агджа обикаля 12 страни, отива в Австрия, за да вземе пистолет, и се връща в Италия. Как е възможно да пътува свободно из Европа, при положение че е търсен след бягството си от турския затвор? “По онова време всички граници в Европа бяха отворени”, отговаря турчинът. Така пристигнал в Рим.
“На 13 май сутринта се събудих с мисълта, че е последният ми ден. Намирах се в хотел, чието име на турски се превеждаше като Исус. Казах си – колко е невероятно, че се намирам в хотел “Исус” и че се готвя да убия наместника му на земята. Към 17 часа отидох на площад “Свети Петър”. Бях сам. Това е легенда, че е имало и други... (смее се.) Когато папата направи първата обиколка, си казах, че сигурно няма да се върне”.
Дали е имало и друг въоръжен мъж, както по-рано беше разказал самият Агджа, и че с него трябвало да си подадат сигнал?
“Това се говореше... Международната политика искаше да се измисли заговор в съветската ера. И че сам човек не може да направи такова нещо. Казах по-рано, че е имало и друг, защото трябваше да се изгради заговор.
Да говорим сега обаче за заговори, не е необходимо вече на никого, защото съветската империя вече е рухнала.”
Според турчина, след като на площада папата взел в ръцете си момиченце, си казал, че сигурно няма да успее да стреля. “Почаках да остави детето и тогава стрелях два пъти. Два изстрела.”
Но се чуват три изстрела, а според аудиоекспертизите даже става дума и за повече. “Това е научно невъзможно”, апострофира Агджа.
“Не съществува трети изстрел. Спря ме сестра Лучия от Ватикана. Блокира ме, в този момент си помислих, че е полицай. Има и друга монахиня от Фатима, която се казва сестра Лучия. Тогава не знаех за тайната на Фатима.
Стрелях два пъти и пистолетът засече. Ако не беше засякъл, можех да стрелям още срещу папата и после да се самоубия. Необяснимо е, че пистолетът засече”, допълва атентаторът.
Българинът Сергей Антонов - Страдалецът от Рим
След като е арестуван, го подлагат на 8-дневни разпити. “После ми казаха, че папата ми е простил, не можех да повярвам. Това е нещо огромно, нечувано - 22 минути разговор с папата. Той ми каза, че ми е простил, че се моли за мен и че този разговор е искан от Бог. Не ме попита защо съм го направил. Казах си, че това е разговор, поискан от Бог, и трябва да се държа по достоен начин, затова целунах ръката на папата.”
Дали си дава сметка, че ако беше убил папата, историята щеше да се промени?
“Да, може би съветската империя нямаше да рухне, а Берлинската стена нямаше да падне...”
Как се чувства Агджа, който влезе в историята като човека, който не успя да направи това, което искаше да направи, пита го Андреа Пургатори?
“При това положение за мен всичко това остава като едно малко нещо, като един малък детайл, който вече съм преодолял, защото вече гледам към бъдеще, което нито Илон Мъск, нито Бил Гейтс могат и да си представят. Преди 2000 години Исус го е проповядал – това е Божието царство, където има безсмъртие, богатство, слава... Така че всички тези неща ми изглеждат примитивни.”