Анализ на Фискалния съвет: Какво се случва, когато бюджетът не е приет навреме

Фискалния съвет разглежда в анализ как функционира държавата, когато новият бюджет не е приет в срок – ситуация, която българската история познава добре. Забавянето в приемането на Закона за държавния бюджет не е изключение, особено в периоди на политическа нестабилност. Данните показват, че между 1992 и 1998 г. подобни случаи са шест, а през последните десет години – три.

Законът обаче предвижда ясен механизъм, чрез който държавата продължава да работи, дори когато бюджетът не е приет навреме.

Какво се случва, ако Народното събрание не приеме бюджета до края на годината?

Държавата не спира да функционира. Вместо това се задейства специална временна процедура:

Приходите се събират по старите правила

Всички данъци и осигуровки продължават да се събират по действащото законодателство.

Разходите се ограничават до нивата от същия период на предходната година

Държавата има право да харчи само толкова, колкото е харчила за същия месец миналата година.
Пример: ако през януари миналата година са изхарчени 100 млн. лева, тази година без нов бюджет не може да се изхарчат повече от тези 100 млн.

Освен това не може да се харчи повече от реално събраните приходи.

Правят се корекции според нови закони

Ако има нови нормативни актове, които изискват увеличени или намалени разходи, държавата е длъжна да се съобрази с тях.

Спазва се фискална дисциплина

Остават в сила правилата за държавния дълг и бюджетния дефицит.

Нов дълг може да се вземе единствено за рефинансиране на стар

Тоест - заем може да се изтегли само за да се изплати дълг, който изтича, но не и за нови разходи.

Временната схема може да действа максимум три месеца

Този срок не тече, ако държавата е в период на избори и няма избрано Народно събрание.

Какво става след тези три месеца?

Парламентът, по предложение на правителството, може да вземе ново решение, което да удължи действието на временното финансиране.

Исторически случаи на забавен бюджет през последните десет години

Бюджет 2022 г.

През 2021 г. страната преминава през няколко парламентарни избори и кратки парламенти, което прави невъзможно навременното изготвяне на проектобюджет. В резултат бюджетът е приет едва на 25 февруари 2022 г.
Автоматично се прилага процедурата по чл. 87 от Закона за публичните финанси. Законът е публикуван в Държавен вестник, бр. 18 от 4 март 2022 г.

Бюджет 2023 г.

Служебното правителство внася проектобюджета чак през април 2023 г. заради поредица от избори и липса на стабилен парламент. Бюджетът е приет едва в края на юли – второ четене на 28 юли 2023 г. Решено е да се гласува удължаващ закон, публикуван в ДВ бр. 66 от 1 август 2023 г.

Бюджет 2025 г.

Политическата нестабилност, смяната на правителства и изборите водят до ново забавяне. Държавата започва 2025 г. с временни правила, а Законът за държавния бюджет е обнародван в ДВ бр. 26 от 27 март 2025 г. Отново е приет Закон за събирането на приходите и извършването на разходите през 2025 г.

Плюсове и минуси на закъснялото приемане на бюджета

Плюсове

По-точно планиране на база актуални икономически данни.

Избягват се излишни разходи – временно се създава по-добра фискална дисциплина.

Коалиционните правителства получават повече време за преговори и консенсус.

Според експертите: „Слабите правителства правят слаб бюджет“ – понякога е по-добре да се изчака стабилна власт.

Минуси

Политическа нестабилност, която уврежда общата среда.

Негативен сигнал към инвеститорите и кредитните агенции.

Забавяне на публичните инвестиции и усвояването на европейски средства.

Финансови затруднения за общините.

Забавяне на социални политики – здравеопазване, образование, помощи, пенсии.

Несигурност за бизнеса и отлагане на инвестиции.

Риск от политически сделки, водещи до твърде оптимистични и фискално опасни бюджети.

Забавянето на бюджета никога не е желано, но не е и катастрофа – законът предвижда механизъм, който гарантира, че държавата ще продължи да функционира. Историята показва, че подобни ситуации най-често се случват в периоди на политическа криза, а ефектите могат да бъдат както временни и управляеми, така и дългосрочно рискови за икономиката и публичните финанси.

Анализът на Фискалния съвет подчертава, че стабилността на бюджетния процес е ключов фактор за предвидимостта в държавата – както за институциите, така и за бизнеса и гражданите.