Атеистите у нас се увеличили с цели 6% за 9 години

53% от българите твърдят, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС. 

Големият извод от социологическото изследване обаче е, че за по-малко от 10 години процентът на атеистите у нас е скочил с 6 на сто - от едва 3 през 2014 г. до 9 на сто сега. 

Минимален спад има сред дела на заявилите, че не са вярващи. През 2014 г. отново една втора (52%) от българите се определят като религиозни. 36% тогава казват, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 г., нагласите са на практика същите – 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. 

И у нас, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни. Малцина не знаят как да отговорят. Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за ЕС – по-близко до тези на респондентите от източните държави на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се запазва на същите декларирани нива през последните години.

Българите сякаш са скептици за живота след смъртта. 34% у нас вярват, че има, но 39% не вярват, че нещо се случва след като животът ни приключи. 20 на сто не са сигурни, а малцина не могат да отговорят. По този показател регистрираните у нас нагласи са под средните за ЕС – както за държавите от западната част на Съюза, така и от източната. Въпреки това делът на деклариралите, че вярват, че има живот след смъртта у нас, е повече от регистрирания през 2016 г – 29%.

Обществото ни е по-скоро сред скептичните и за съществуването на рай (32% казват, че има, но 42% – че няма) и ад (29% вярват, а 43% – не).

Декларираните от българите нагласи съвпадат с регистрираните средно за Съюза, който също се оказва сред най-скептичните региони по отношение на вярата в ад и рай. И по този показател обаче декларираната сега вяра у нас е по-висока от тази през 2016 г. Тогава 23% вярват в ада и 25% – в рая. 

Две трети от населението по света твърдят, че са религиозни. Малко повече са хората, които казват, че вярват в Бог. Според мнозинството по света има и живот след смъртта. Мнозинство, също така, се съгласява, че има ад и рай. Религиозните вярвания са най-вече повлияни от образованието, възрастта и личния доход.

Това са част от изводите от специално изследване, проведено от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (GIA) в 61 държави, покриващо две трети от глобалното население (и над 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение). Изследването е част от специалната изследователска програма за 75-ата годишнина на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“. 

Две трети (62%) от анкетираните по света казват, че са религиозни, а всеки четвърти казва, че не е религиозен. Заявените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си. 

Преди няколко години (2016 г.) Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ зададе същия въпрос. Като цяло нагласите към религията изглеждат относително стабилни – през 2016 г. отново две трети (62%) заявяват, че са религиозни, а 25% – че не са. Атеистите тогава са 9%. Подобен е и моделът на обществените нагласи по света към същите въпроси, зададени и през 2014 г.

Хората в ЕС и Източна Азия и Океания изглежда са в най-малка степен вярващи – с дялове от около 40%, потвърждаващи, че са религиозни. Хората от Субсахарска Африка, Южна Азия и европейските държави извън ЕС, от друга страна, споделят в много по-голяма степен, че са религиозни (до 90% в някои държави).

Тези нагласи в различните региони по света също се запазват стабилни през годините. И през 2014, и през 2016 г. Африка и Близкият изток се открояват като най-религиозни региони, според декларираните от респондентите отговори. Западна Европа, Азия, Океания пък са сред регионите, където хората се определят много по-рядко като религиозни. Азия отново е регионът с най-голям брой определили се като атеисти. В някои големи държави като САЩ и Русия се наблюдава лека промяна в религиозните нагласи през последните години. Например 56% в САЩ и 70% в Русия казват, че са религиозни през 2014 г. Две години по-късно нагласите в САЩ остават същите, докато в Русия декларираният дял на вярващите пада до 61%. Днес делът на самоопределилите се като религиозни е почти равен – 60% в Щатите и 62% в Русия.

Най-религиозни страни по света в проучването сега са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни според собственото им самоопределение са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.

Повечето хора вярват, че все пак има Бог. Макар че 62% се самоопределят като религиозни, 72% са тези, които казват, че има Бог. 16 на сто не вярват, че Бог съществува. 10% не са сигурни. 

Тези нагласи изглеждат до голяма степен стабилни през последните години, а има индикации, че вярата в Бог може би дори леко се е повишила от 71% през 2016 г. Близкият изток и Северна Африка, Субсахарска Африка и Южна Азия са сред регионите, където значително голям дял от хората потвърждават съществуването на Бог. В значително по-голяма степен в съществуването на Бог се съмняват гражданите на Европейския съюз, Източна Азия и Океания. В Северна Америка се наблюдава по-голямо разделение в мненията за съществуването на Бог, докато Европейските държави извън ЕС и Латинска Америка отбелязват значително по-висока позиция по скалата, потвърждаваща съществуването на Бог.

Повечето респонденти по света (57%) смятат, че има живот след смъртта. Почти всеки четвърти (23%) обаче не вярва, че нещо се случва след като животът ни приключи. 15% не могат да кажат. 

Региони като Близкия изток и Северна Африка, Южна Азия и Субсахарска Африка са сред местата, където хората са най-склонни да вярват в задгробния живот. Европейският съюз отново се откроява като мястото, където хората са най-малко убедени, че нещо се случва, след края на живота ни. Европейските държави извън Съюза, Източна Азия и Океания и Северна Америка са някъде в средата. 

Хората в страни като Пакистан, Сиера Леоне, Либия, Сенегал и Индонезия са по-склонни да вярват в живота след смъртта. Япония, Виетнам и повечето страни от ЕС изглеждат най-скептични. 

59% от хората по света вярват, че има рай, а всеки четвърти отрича съществуването му. По-малко хора (но все пак мнозинство – 53%) вярват, че съществува и ад.