Бившият вицепремиер Асен Василев пред Lupa.bg: Феновете на Путин да се огледат – децата им в Москва ли живеят, или в европейските столици?

Властта не ни развали приятелството с Кирил Петков * ГЕРБ, „Възраждане“ и Стефан Янев не искат преговори с „Газпром“ заради самия газ, а заради комисионите от него

Свят
12:15 - 11 Август 2022
13509
Бившият вицепремиер Асен Василев пред Lupa.bg: Феновете на Путин да се огледат – децата им в Москва ли живеят, или в европейските столици?

По-малко от две седмици след като президентът Румен Радев официално разпусна 47-ия състав на Народното събрание и назначи четвърти свой служебен кабинет, въпросителните за бъдещето на страната станаха повече, отколкото дните, в които премиерът Гълъб Донев е на власт. Прави ли се в България завой обратно към Русия, как ще построят кампанията си за предсрочните парламентарни избори на 2 октомври на фона на нестихваща инфлация и непрекъснати обвинения от страна на опозицията и служебното правителство за несвършена работа от кабинета на Кирил Петков, какви са перспективите за бъдеща коалиция и всъщност газова криза има ли? Lupa.bg потърси отговорите с бившия вицепремиер и финансов министър, съпредседател на ПП "Продължаваме промяната" Асен Василев. 

- Г-н Василев, от кое се страхувате най-много? От това „Продължаваме промяната“ да слезе от първото място след изборите, да се озовем в безкрайна спирала на вот след вот или от натиска, който Кремъл продължава да оказва на България, да пробие и страната да се озове в старите си зависимости от Русия?

- Не мисля, че трябва да се страхуваме. И трите неща са потенциална опасност, но трябва да работим за това, което е най-добре за гражданите на България и българската икономиката. Още през 90-те години сме направили цивилизационния избор, че ще сме част от европейското семейство. Минахме през много тежък период тогава, когато трябваше да си пренастроим цялата икономика от това да е обвързана с Русия, да се свърже със Западна Европа и останалата част от света, в т.ч. минахме и през много тежка Жан-Виденова зима.

Затова в момента най-важното за страната е да не тръгнем в обратна посока. Защото това би означавало наново да пренастройваме икономиката. 60% от целия ни износ е за ЕС, всичките ни банки се притежават от банки на страни-членки на ЕС. Целият ни износ към Русия сега е под 4%. Разбира се, вносът е по-голям, защото касае петрол, а доскоро и газ. Но реално икономическите ни връзки с Русия не са това, което бяха през 80-те и началото на 90-те години.

И в същото време има партии като тази на Стефан Янев и „Възраждане“, които задават точно такъв курс – към завръщане обратно в руска орбита. Това би означавало 10 години да пренастройваме цялата си икономика, да се върнем в един лагер, който никой не харесва. Виждате, започват да се отказват визи за пътувания на руските граждани в Европа, всички западни компании се изтеглиха от там… Т.е. се спуска една нова Желязна завеса. Този път ние сме от правилната й страна и смятам, че е по-добре и така да си останем.

- Но Стефан Янев и „Възраждане“ са едва периферията, докато виждаме, че служебната изпълнителна власт задава точно такава посока?

- Хубавото нещо на служебния кабинет е, че той е на власт за между 2 и 3 месеца.

- Въпросът е какво ще се случи след изборите и дали Вие, заедно с досегашните си или нови партньори, да съумеете да съставите нов кабинет, който да приключи съществуването на служебния навреме?

- Това зависи изцяло от гражданите и как те ще гласуват. Мисля, че много ясно се оформиха 2 разделителни линии в българското общество. Едната е – дали искаме да ходим към Русия, или да си останем част от ЕС. А другата е – дали искаме да позволим парите на данъкоплатците да отиват у 8-10 фирми, които да получават милиарди от поръчки, или да отиват у всички граждани. Видяхме, че като отиват при всички граждани, пенсиите, например, за 12 месеца се вдигнаха със 167 лева.

А за предишните 12 години увеличението беше общо 164 лева. Т.е., за 1 година пенсиите се вдигнаха повече, отколкото за 12 години.

Вдигнаха се драматично заплатите на лекарите и медицинските сестри, на учителите, на асистентите в университетите. В момента, въпреки всички кризи, икономиката се развива изключително добре. Бяхме първи по ръст на индустриалното производство в Европа през май и юни. Това, което се вижда конкретно в разреза на Министерството на финансите, е, че печалбите на фирмите спрямо миналата година са се вдигнали с между 30 и 50%.

Т.е., фирмите пари имат. Друг е въпросът дали тези пари стигат до работниците под формата на увеличени заплати, или остават в самите фирми. Но данъците, които се плащат за печалба, са с 40% повече, отколкото през 2021 г. Икономиката върви напред.

- На този фон обаче служебният кабинет предприе смени ключови постове, в това число и на директора на НАП Румен Спецов. Защо? Усещате ли реваншизъм или дори опит за реставрация на старите модели от страна на президента Румен Радев чрез неговите министри?

- Още, когато аз влязох в министерство, бях подложен на критики, че аз съм сменил шефовете на агенциите. И тогава го казах, и сега ще го повторя – всеки финансов министър има правото да избере сам екипа, с който да работи, за да се чувства комфортно, да може да си провежда начертаната политика, а и за да може да му се търси отговорност за нея. Това, което се случи в приходните агенции, докато бях финансов министър, беше драстично увеличение на събираемостта, което позволи и да се разгърне настоящата социална политика. В момента дългът на страната е с 2 млрд. лева по-нисък, в сравнение с декември миналата година.

Това означава, че бъдещото поколение не се натоварва от държавата. От друга страна, бе премахнат рекетът върху бизнеса, който съществуваше – знаете, Осемте джуджета, изнудвания… Спря и изнудването и всички подобни практики. Всъщност това е една от причините бизнесът да работи толкова добре. Държавата спря да го рекетира и изведнъж хората започнаха да инвестират, да реализират печалби и да се развиват. В този смисъл, ако досегашната политика бъде продължена, ако се гледа кой спазва закона и кой не, да няма чадъри над фирми, които да не плащат данъци с години, да няма изнудване и рекет, и новият директор на НАП би могъл да се справи. Нека да му дадем един месец, за да видим какви резултати ще демонстрира той.

- Какво показва вашият анализ до момента за плановете и намеренията на президента Румен Радев и представляват ли опасност те?

- Това, което ме притесни в този нов служебен кабинет, е, че се тръгна с опити за насаждане на страх от кризи, сформираха се едни кризисни щабове и т.н. От това нямат нужда нито гражданите, нито бизнесът.

Да се говори, че държавата се разпада и сме в огромна криза нито е вярно, нито е правилно. Ние минахме през много тежка ковид вълна миналата зима и не затворихме държавата, бизнесът си работеше… Не трябваше да създаваме кризисни щабове, да ходим да плашим хората от телевизорите, просто правителството си свърши работата. Тръгна война, най-тежката война от Втората световна насам, на по-малко от 400 километра от нас. Също не направихме кризисен щаб, а вместо това се подготвихме и по отношение на зърното, защото се знаеше, че има проблеми, по отношение на петролните и газовите доставки, да подсилим сигурността на ключови обекти.

Посрещнахме 100 000 бежанци от Украйна, пак без да се наложи да разкриваме кризисен щаб заради тях. Освен това на този фон енергийните цени в Европа скочиха в небесата, появи се инфлация в световен мащаб. Но за всичко това направихме планове с мерки така, че да бъдат подпомогнати най-уязвимите групи като увеличените кредити за младите семейства, 25-те стотинки на литър гориво, колкото и да са малко, а цената на електроенергията за бита не се е променяла от юли миналата година, въпреки всички увеличения на цените.

Няколко милиарда лева бяха дадени като компенсации заради високите цени на тока на бизнеса и сега с актуализацията на бюджета цената бе закована на 250 лева за Мвтч до края на годината така, че бизнесът да има и предвидимост, и по-ниска цена.

- Т.е. съзирате опит на служебното правителство да рови там, където проблеми и опасни пробойни няма? Нещо като излишно ръчкане…

- Нека има ръчкане, ако има грешка, да се покаже, да се поправи. Въпросът е да не се плашат хората, а не да се започва вайкане „олеле, газ няма да има през август“. Ама как няма да има газ, договореностите, оставени от нас, са до края на годината и има пълно задоволяване на консумацията на газ. За догодина, за първото тримесечие – с газа от Азербайджан и допълнителните четири карга, сме подсигурени 70-80% и имаме време да работим за останалия необходим газ.

- Но кабинетът твърди, че нито интерконекторът може да работи, нито азерският газ е различен от руски, щом мажоритарният собственик на компанията е „Газпром“, нито има реални договори за втечнения газ от САЩ.

- А всъщност договор има. Има рамков договор. Първите две карга от Щатите дойдоха именно по неговата сила. Сега има нова обвързваща оферта, която трябва да се потвърди. Договорени са слотове за получаване на първите две карга, а от края на август се увеличава капацитетът на терминала за втечнен газ в Гърция в Ревитуса. Гръцкият външен министър го каза публично – този капацитет може да бъде запазен за българските карга така, че да се гарантира за тях.


Кирил Петков и Кириакос Мицотакис при откриването на интерконектора 

- Допускате ли, че страната се ръководи по опорки или фейк новини, спуснати директно от Кремъл, тъкмо с цел сплашване на народа?

- В интерес на истината, виждам, че по една или друга причина служебното правителство или е изплашено, или плаши хората. Или и двете.

Разбирам, че ситуацията не е лесна и ние донякъде бяхме свикнали с нея, тъй като от 24 февруари я живеем. И да, истината е, че и от икономическа, и от политическа гледна точка това е най-тежката ситуация от края на Втората световна война. Няма как да е лесно. Въпросът е да не се намира място за паниката, а вместо това да се върши работа така, че и държавата, и хората да имат относително спокойствие. Мисля, че го имаше в България в последните седем месеца, докато ние управлявахме страната.

Нито имаше прекъсване на газови доставки, нито имаше драматични увеличения на цената на тока. Да, имаше увеличения на цената на газа, но те бяха по-малки, отколкото на европейските пазари. Имахме едностранно прекъсване на договора и доставките от „Газпром“, а българската индустрия или битовите потребители не го усетиха. Нито имаше налагане на ограничения, нито прекъсвания на газа, въпреки че „Газпром“ го спря буквално от днес за утре. Ние всеки ден им пращахме заявки по съществуващия договор. Те не ни даваха газ. Но това пък на нас ни позволява до края на годината да продължим да си изпълняваме нашата част и след това да теглим чертата и да кажем:

„Ние си поискахме газа, вие не ни го дадохте. Трябваше да купим заместител – газ на по-висока цена“ и така да си подготвим търговските искове към тях, напълно аргументирани.

- Как възприемате твърдението на шефа на „Булгаргаз“ Людмил Йоцов, че до последно там са смятали, че „Газпром“ се шегува и няма да спре газа към България?

- Истината е, че цяла Европа така смяташе. Спря се газът на България и на Полша първо, защото нашите договори са най-кратки, те изтичат в края на тази година. После видяхме, че започна поетапно спиране на всички – Франция, Холандия, Германия е с драматично намалено газоподаване – с под 20% от договорените количества, Италия, всички прибалтийски страни. Даже Сърбия в момента иска да купува азерски газ от догодина, от 1 януари 2023 г.

- Въпреки „Балкански поток“?

- Въпреки него. До такава степен е несигурно това, което „Газпром“ подава по договорите.

- В писмо на бившия министър на енергетиката Александър Николов до бившия депутат от ДБ Мартин Димитров, става ясно, че България печели по едва малко над 28 000 лева на ден от този газопровод. Тогава какво представлява този проект?

- Това значи около 10 милиона на година. Ако сте похарчили 3 милиарда за него, сметнете колко години по 10 милиона трябва да минат, за да ви се изплати този проект, без да слагаме лихвите по него. Отиваме на близо 300 години без лихвите...

- Как ще разсеете тезата, че газът хем няма да го има през зимата, хем ще е на непосилни цени?

-Това, което някак си минава между другото, е фактът, че по Плана за възстановяване и устойчивост ние успяхме да защитим българската въглищна енергетика да работи до 2038 г. и да не се прави газова централа. Защото си представете, ако сега бе заложено в Плана да произвеждаме ток от газ… Това ни дава изключителна устойчивост на цените – и за бита, а тази за бизнеса да остане най-евтината в ЕС. Ние сами си произвеждаме елекроенергията от собствени източници. От гледна точка на тока, проблеми няма да има през зимата.

А по отношение на газа – в момента, в който се издаде Акт 16 на интерконектора с Гърция, а той, знаете, вече работи, под 40 бара налягане и газ протече, макар и не търговски, ще започне и търговската експлоатация на този газ. Тогава цялото количество азерски газ ще може да се получава по ниската цена, базирана на петролни деривати, а не база на борсата в Нидерландия. Т.е., 30% от нашето потребление на газ ще дойде на ниска цена.

Другите 70% ще дойдат на борсовата или на малко по-ниска от борсовата цена. Например, седемте карга втечнен газ бяха договорени с 30 долара по-ниска от борсовата цени. Оттук нататък въпросът е какво ще се случи с тази борсова цена на газа. А това е нещо, което не мисля, че в момента някой може да прогнозира. Но истината е, че със седемте карга до март почти сме заключили процеса с цената на текущите борсови цени плюс 30 долара отстъпка за всяко карго, а отделно с азерския газ. Така че реално някакви драматични увеличения на цената на газа поне до края на зимата – началото на пролетта не очаквам. Може да има десетина процента нагоре-надолу, но нищо драматично, както е до момента.

- Ето, КЕВР сега разглежда предложение от ръст от над 60%.

- Защото тази цена не беше заключена през април, а беше заключена през юни. Ако сравним обаче какво се случи от март 2021 г. до април 2022 г., ще видим, че цената се вдигна с над 6 пъти и то по договора с „Газпром“. Всъщност причината втечненият газ да бъде сравнително евтина опция е, че руската компания вдигна за 1 година с шест пъти цената на газа си, по всички договори в Европа, не само по българския.

- Г-н Василев, Вие се превърнахте в основен изразител на антируска и антигазпромска реторика в предишния кабинет. Някой подложи ли Ви на натиск заради това, почувствахте ли се заплашен?

- Не. Но и моята реторика не е срещу Русия, а е за България.

2 месеца след началото на войната, ние продължавахме да си получаваме газ от „Газпром“, до момента, до който „Газпром експорт“ реши едностранно да спре доставките. И тогава дойде моята реторика – но не срещу Русия, а срещу това, че вместо газът да е една нормална, търгуема стока и да се изпълняват договорите, подписани от нас, той се използва за оръжие.

В този момент стана ясно, че „Газпром“ се е превърнал в един изключително ненадежден партньор и на нас ни се налага да търсим други партньори сравнително бързо. Договорихме с ЕС дерогация за руския петрол. Тук идеята не е да има реторика в стил: „тези ги харесваме, другите – не“, съответно: „с тези ще играем, с другите няма“, а да видим кое е най-добре за България след като си направим сметката. Затова на тази база трябва да си подредим и доставчиците, и изобщо цялата икономика.

- А не е ли назрял моментът въпросът да опре наистина до „харесваме ли ги“ на фона на войната?

- Този въпрос обаче по-скоро трябва да бъде задаван на Москва, отколкото на София. Не само България, и Германия, например, искаше да си продължи търговските отношения с Русия, и Италия искаше – и по линия на газа, и по линия на петрола. Но се видя, че Москва не третира газа като нормална стока, а като оръжие, с което да оказва влияние или да се опитва да създава икономически проблеми на държавите. В този момент съвсем нормално е държавата да се защити и да каже: „Аз не искам да ме рекетирате по този начин“ и да си търси алтернативи.

- Съгласни ли сте, че момента доста партии в България вадят същото това оръжие и го насочват в челата на гражданите?

- Точно затова на 2 октомври гласоподавателите трябва да решат – дали искат да позволят това оръжие да се използва срещу тях самите и техните интереси.

- Продължаваме промяната, Демократична България и фракции в БСП обаче се оказват изведнъж заобиколени за предстоящите избори от голямо количество политически партии и субекти, които предпочитат преговорите с „Газпром“, предпочитат руския петрол, четат руските медии.

- Знаете ли какво всъщност предпочитат? Комисионите. Общото между ГЕРБ, „Възраждане“ и Стефан Янев и всички тези фракции е, че те предпочитат едни непрозрачни договори, по които са текли комисиони.

Затова толкова остро реагираха и за Бойко Рашков като предложение за шеф на КПКОНПИ, и за разследване на главния прокурор от независим прокурор, който да може да му повдига обвинения и да го отстранява… Всички тези реформи ще сложат край на краденето и на комисионите. А парите ще отидат при гражданите – за пенсии, за заплати, за медицински хеликоптери, за всичко, заложено в Плана за възстановяване. За мен най-шокиращото беше, че даже, когато средства се отпуснат, например в университетите, ректорите не искат да вдигнат заплатите на асистентите, въпреки че имат отпуснати средства. Защо?! Какво ще ги правят тези пари?

Има едни фирми, които като кърлежи са се накачили на едни хранилки и те в момента, в който започнат да се режат, започват да скачат и да пищят: „криза, криза, криза“. Да, за тях има криза. Те няма да могат вече да смучат от парите на нашите и европейските данъкоплатци, така е.

- А тези данъкоплатци често не гласуват? Как ще ги активизирате за избори?

- Това, което можем да направим, е да говорим с гражданите – и през медиите, и директно, както направихме в предишната кампания и както ще направим и сега. Нямаме друг изход, освен да обясняваме какъв е изборът, пред който те са изправени.

- А как ще наваксате загубата на подкрепа от разочарования, защото ги има?

- Има разочарование, факт е. По различни линии. В интерес на истината, част от това разочарование е по линия на инфлацията, защото се получи обедняване. И много хора казват: „Продължаваме промяната са виновни за това“. Само че проблемът е световен.

Освен това ние се опитахме и вярвам, успяхме, да запазим българската бизнес среда благоприятна за фирмите и те растат. И правят големи печалби. Друг е въпросът дали средствата стигат до реалните работници, но това е работа на частния бизнес и държавата няма как да се намеси драматично там. Въпреки че, когато вдигнахме минималната работна заплата, си спомняте на какви упреци бяхме подложени – че едва ли не бизнесът ще умре. Механизмите на държавата са вдига минималните прагове така, че все пак хората да не изпаднат съвсем зад борда, както и където може, да се въвеждат компенсации като данъчните облекчения за децата.

Миналата година социологическите проучвания ни даваха максимум 16%, ние взехме 26%. Сега ни казват, че ГЕРБ има 22%, вие – 21%. Така че изходната точка поне според социологията е доста по-добра за нас.

- У кого Ви остана доверие след седемте месеца управление? Очевидно такова няма в ИТН, но остана ли в БСП, в ДБ?

- И с БСП, и с ДБ имахме много ясни управленски приоритети и мисля, че и трите партии постигнаха голяма част от това, което бяха обещали на избирателите.

- Значи отново можете да седнете с тях на масата за преговори за ново правителство?

- Разбира се. Това, което се вижда у БСП – една от причините да искаме да говорим с тях е, че те не искат да изваждат България от ЕС и НАТО. Което означава, че те подкрепят геополитическия цивилизационен избор, направен от България.

- Но електоратът на БСП не смята така, за разлика от ръководството на „Позитано“ 20, въпреки завещаната повеля от покойния Стефан Данаилов, който даде благословията си партията да каже „да“ на членството ни в НАТО.

- Няма нищо противоречиво в това да харесваш Русия и да не искаш да излизаш от Алианса и ЕС.

- А когато казват, че харесват управлението на Владимир Путин, не просто Русия като държава и култура?

- Ако харесват управлението на Владимир Путин, според мен е добре да си представят какво това управление реално означава за руснаците – да си дадат ясна сметка, че средната заплата в Русия е по-ниска от тази в България, да проверят, че инфлацията там е два пъти по-висока от нашата.

В една съседна Турция, например, където Реджеп Ердоган управлява, тя е 80%. В Унгария инфлацията е драматично по-висока от тази у нас. Т.е., всяко разкачане от ЕС като основен двигател за нашия износ, за икономиката ни, всъщност означава настъпването на много драматични промени в икономически план.

- Как сядате на преговори с БСП, само дни след категоричната позиция на Корнелия Нинова, че „Газпром“ трябва да се върне „в играта“ и как ще убедите левицата, че България повече нужда от руски газ няма?

- Със същите аргументи и въпроси. Надежден партньор ли е „Газпром“? Има ли и един договор в Европа, който „Газпром“ не е нарушила? Няма. Значи на тях не може да се разчита като на надежден партньор и те не може да съставляват значителната част от доставките на газа, който купуваме. Можем евентуално да купуваме от тях, ако ни предоставяха газ на много по-ниска цена. Много по-евтин ли е руският газ? По текущия ни договор не е. Вижте, като махнем идеологията и си направим сметката, тя или излиза, или не. В случая сметката категорично не излиза.

- Да речем, че БСП склонят да направят тази сметка, стигаме до най-естествения Ви партньор в лицето на Демократична България. Какво толкова пречи спойката да стане факт, след като изповядвате едни и същи тези?

- Говорим си с тях. Въпросът не е дали нещо пречи или не пречи, а дали може да се управлява заедно в следващия парламент. И дали едно обединение би довело сумарно до повече депутати в следващия парламент, или по-малко.


В зората на първите преговори за кабинет след вота през ноември 2021 г. 

- Да не би да Ви е страх, че ПП ще бъде разглеждана като двигател за тегленето на ДБ?

- Не. Спомняте си, че имаше такива движения за обединение и на предишните парламентарни избори през ноември. След като минаха, се оказа, че сумарно ние и ДБ взехме над 30% от гласовете. А едно обединено тяло нямаше да може да постигне този резултат, това е категорично. Всъщност това се виждаше в данните още в началото на кампанията и ходът да не се обединим беше чисто тактически.

- Т.е. същият сценарий се каните да повторите и сега?

- Ще видим какво ще покаже социологията. Има няколко изследвания, чакаме още 1-2 и до края на седмицата, началото на следващата ще вземем окончателното решение.

- Посочете вашите основни грешки в управлението, г-н Василев?

- От гледна точка на Министерството на финансите, едната беше, че можеше по-рано да се направи антикризисният пакет и съответно, по-рано да влезе в действие.

За да може ударът, който хората понесоха от инфлацията, да бъде омекотен, например в края на април, а не в края на юни. Определено отчитам това като грешка. Разбира се, има причини защо се е стигнало до нея, част от които е фактът, че ние влизахме от криза в криза и нямаше нищо стабилно, на което да стъпим, за да се направи бързо пакетът.

Втората грешка, която според мен направихме от гледна точка на финансите, е, че подценихме възможността да избухне широкомащабен конфликт в Украйна. Целият свят прогнозираше една сравнително по-кратка война, с по-малко икономически последици. Това беше заложено и в първоначалната версия на бюджета.

Ние си бяхме оставили буфери, за да имаме място за реакция, но най-тежките сценарии се развиха в седмиците след началото на войната и всъщност част от планирането беше готово, а част – не. В крайна сметка това, което успяхме да направим, е да осигурим една сравнително стабилна бизнес среда и бизнесът постигна много добри резултати. Това са част от по-големите грешки.

- А политическите грешни ходове?

- Каквото и да кажа, най-важното остава. А именно, че не позволихме парите на хората да се крадат. Отстояхме тази своя предизборна кауза.

- Същото казва и Слави Трифонов – че най-важно за него било непредаването на избирателите му…

- Не знам кои са му избирателите. Факт е обаче, че той реши да изтегли министрите си в деня, в който се гласуваше актуализацията на бюджета. Защото в нея имаше над 2 милиарда лева, заложени като антикризисни мерки за хората и нямаше заложени 3,9 милиарда за 8 фирми в пътното строителство.

Така че може би на Слави тези осем фирми са му били избирателите.

Но изборът, който ние направихме, е данъците и европейските средства да стигнат до всички, а не до тези 8 фирми. Ако бяхме направили обратния избор, още щеше да има правителство, но гражданите нямаше да имат и малкото, с което разполагат сега, за да се омекоти поне частично ударът от инфлацията.

- Вашият предшественик Симеон Дянков наричаше бюджета „постна пица“. Задава ли се серия постни пици в условията на продължаваща война?

- Дали бюджетът ще е „постна пица“ или не зависи от философията, която следващото правителство ще изповядва. През 2008-2009 г. България също се намираше в сериозна криза, заедно с останалия свят, макар и не толкова тежка като настоящата. Но когато тя премина, в следващите 12 години защо стояхме все на постна пица? Или по-скоро гражданите бяха на постна пица, а на едни фирми се даваха мазнинки и за шкафчета.

- Разчитате ли рекордно ниските нива на безработица по-скоро като проблем от гледна точка на глада за кадри на фона на тежка демографска криза, отколкото като повод за гордост?

- Определено можем да се похвалим с това, защото когато има глад на кадри, се вдигат и заплатите. В момента, в който този процес започне, изведнъж работници започват да се намират. И нещо повече, връщат се и българи от чужбина, започваме да привличаме работници от съседни държави. Така че ако можем да защитим по-висока работна заплата, защото това е двигателят чрез производителност на труда и повече механизация, това ще ни позволи и да върнем емигрантите. Когато говорим за демографска криза, гледаме територията на страната, но трябва да гледаме и българите в Европа, нека оставим други континенти. Имаме около 8,5-9 милиона българи.

Като генофонд проблеми нямаме, но има 1,5 милиона, напуснали страната, защото тук не могат да си намерят добра работа, не могат да разчитат на добро здравеопазване и на добро образование за децата си. В момента, в който стандартът ни се вдига, част от тях започват да се оглеждат и да се връщат у нас.

- Изчислявали ли сте колко емигранти сте успели да върнете за седемте месеца, докато бяхте на власт?

- Знаем за няколко индустрии, в които доста българи са се върнали. И ги виждаме всеки ден. Предимно става въпрос за онези сектори, закачени за световния пазар, които могат да си позволят да плащат високи заплати. Айти индустрията е една от тях. Знаем, че от гледна точка на чужди инвестиции, тази година беше рекордна за последните 13 години. Отварят се заводи в градове като Първомай, където вече има предприятие за производство на роботите „Да Винчи“, използвани в световната хирургия. Става въпрос за над 200 работни места и съм сигурен, че това ще върне и български инженери от чужбина. Няма да стане от раз 1 милион нашенци да се върнат, но когато се появяват световни бизнеси, лидери в областта, те постепенно започват да взимат и работни кадри.

- Тезите Ви и думите Ви винаги насочват към Запада, а как ще убедите гледащите към Изтока, че „Продължаваме промяната“ е партия, която може да отговори и на техните очаквания?

- Ние сме прагматични – всеки българин може да се огледа и да види къде отиват децата на България. Децата на България живеят в Западна Европа, не в Москва или Санкт Петербург, а камо ли в Омск или Новоросийск. Очевидно децата на България харесват този начин на живот и искат да са част от тази култура и цивилизация.

Ако искаме те да се върнат в България, ние трябва да направим страната да е като тази култура и цивилизация, към която бягат.

Ако родителите искат да си виждат внуците всеки ден, трябва да им създадат същите условия, като тези там, където живеят децата им в момента. Ние живеем един живот. Когато говорим за идеология и с високопарни фрази, всеки може да се убеди във всичко. Но в крайна сметка, теглим ли чертата, всички сме хора, всички искаме да живеем нормално, точно като в останалата Европа.

- Обичат да Ви приписват изборния успех като дължащ се на айти сферата. Така ли е?

- Ние станахме първа политическа сила. Изключено е само айти специалисти да са гласували за нас.

- Имаше ли момент от управлението ви с Кирил Петков, в който негово действие да Ви изнерви или да Ви накара да се замислите дали да сложите край?

- Не. Запазихме се отношенията, каквито бяха и преди управлението. Най-ценното, което Кирил и аз имаме в нашето приятелство, е, че можем да седнем и да си кажем всичко направо, да се разберем, да си стиснем ръцете и да продължим напред.


Василев и Петков преди да застанат зад руля на управлението