Бойко Фурашков – тайният син на Осман Октай и Григор Лилов

От Одрин, през „Света Неделя“, до сикаджията Стоил Славов и аптекарката Христомира, българинът обича да хвърля бомби. Понякога, като в горните примери, те се изчисляват в тротилов еквивалент. По-често обаче става въпрос за словесни мръсни взривове, партенки в опаковка от снаряд, които избухват в общественото пространство, размирисват се до възбог, и когато мъглата от детонацията се вдигне, се оказва, че са обикновени пръдливи фишечета.

Имаме си професионални телевизионни/радио бомбаджии като Григор Лилов, Осман Октай, Стефан Гамизов и Митко Байрактаров, които от десетилетия обикалят маргинални студия и публични събития, където да ръсят извънземните си обществени теории. Те имат обяснение за всички политико-икономически процеси. Те имат конспиративни теории за всичко - за сватбата на Ахмед Доган и Айсехел Руфи, за изчезналите 6 млн. долара на Майкъл Чорни от ЦКБ, за строежа на Турски поток, за катастрофата на Цвета Караянчева, за това кой е забременил Мария Илиева.

Печатат малотиражки и пускат фитили, редят теории за КГБ, ЦРУ и инопланетни бази на Витоша и си пропускат хапчетата ден след ден вече толкова години. Така сме свикнали с присъствието на лудите пророци, че те вече са се превърнали в неделима част от обществения дневен ред като „Черешката на тортата“, инфантилните скечове на Сашо Кадиев или загубите на футболните ни национали.

Признавам си, дори в най-смелите си мечти не съм си представял, че някой представител на кликата на словесните бомбаджии ще се добере до по-влиятелен рупор от предаването на Сашо Диков. Новата нормалност обаче промени много неща и ето – имаме си вътрешен министър, който сякаш е плод на конспиративната любов между Осман Октай и Григов Лилов.

Ден не минава, в който Бойко Фурашков да не се вторачи в камерите с кръвясалите си (от денонощно ловене на купувачи на гласове) сини кристалчета и да започне да ги реди като помощник-учителка в забавачката пред захласнати подгответа, наскоро махнали памперса. Канибали и килъри, разпити и разследвания, дилъри на вот и наркоканали с държавна санкция – ще речеш, че този човек е Джовани Фалконе и Никола Гешев в едно.

Тия дни стават два месеца, откакто служебният кабинет чегърта и милиционерът от кариерата пуска сензации, а не сме видели нито един документ, нито един свидетел, нито една снимка с кюлчета или анонимна красавица в черна рокля даже. Ние сме търпелив народ, колко време слушахме Цецо Цветанов да ни разказва за бебета във фризери и подобни глупости, но той поне беше дисциплиниран полицай и правеше примитивните си заключения върху някакво подобие на факти.

За сметка на това теориите на Фурашков са толкова въздухарски, че сигурно му се налага да носи по една бутилка във всеки джоб на сакото, за да не отлети към стратосферата. Дори Атанас Мангъров има повече доказателства за безвредността на коронавируса, отколкото вътрешният министър – за своите мафиотски бълнувания. Ако бях програмен директор на „Евроком“ или ТВ1, щях да му звънна още тия дни да си го резервирам за следващата година да ми гостува във всички предавания. Ще го редувам с професор Мермерски дето лекува рак с урина и ще избия рибата. Орлин Горанов и Николаос Цитиридис само ще ми сънуват рейтинга.