Чудесата никога не свършват
В края на годината правим равносметки, претегляме аргументи „за“ и „против“, опитвайки се да извлечем максимална мъдрост от действия и постъпки. Миналото, какво и да е то, остава зад врата, която ще остане заключена. Бъдещето е несигурно събитие, което ни изпълва с нови надежди и очаквания. Така е устроен светът – търсим радост там, където ликува тъгата, протягаме ръце към любов, която друг гледа право в очите.
Приливи и отливи ще продължат да се редуват като част от пъстрия калейдоскоп на живота и само морето вероятно в нашето съзнание ще остане непроменено.
Да се поучим от грешките е опитност, без която нищо не се променя към добро. Да обичаме, без да очакваме непременно ответ, е начин да останем далеч от тревогите и упреците към самите себе си. Всеки от нас заслужава да бъде щастлив. Всеки от нас съществува на този свят с идеята, че трябва да остави нещо след себе си, за да бъде запомнен.
В края на поредната година ние си оставаме деца, които нетърпеливо чакат новото начало. Нищо не се случва по план, но без нашите общи усилия нищо не може и да се случи. Действието е наш верен съюзник. Животът е детска игра и в нея всички имаме отредена роля. За да я изпълним, трябва да бъдем уверени и да не забравяме, че без останалите играчи не бихме могли да постигнем целите си.
Каквото било – било. Заключените врати държат любопитството нащрек. Когато ви се прииска да се върнете към хубавите моменти от миналото, почукайте на вратата му. Ако не ви отвори, почукайте отново. Дори „пощальонът винаги звъни два пъти“. Припомняйте си радостните мигове и помнете, че чудесата никога не свършват. Защото самите вие сте част от чудото на живота.
Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg
