Д-р Петър Берон намерен удушен в дома си

Големият възрожденец, патриот и благодетел д-р Петър Берон - автор на прочутия "Рибен буквар" и човек, който дарява имуществото си за образованието на българите, е намерен удушен в дома си в Румъния преди 151 години. Писателят меценат е убит зверски заради борба за огромното му наследство от 400 000 франка.

На 21 март 1871 г. 71-годишният учен е намерен удушен в къщата си в Крайова на улица "Личеулуй" №1. Румънската полиция веднага тръгва по дирите на заподозрените физически убийци и скоро ги залавя. Това са селяните Йон Калин и Нику Табаку. Издаваният в Букурещ български в. „Свобода”, съобщава, че те са направили пълни самопризнания. Арестувани са също предполагаемите поръчители на убийството – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску. Последният дължал на възрожденеца 110 жълтици.

Поръчителите са освободени поради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, тъй като по онова време в северната ни съседка не е имало смъртно наказание.

Остава обаче и съмнението, че физическите убийци на автора на "Рибния буквар" изпълняват поръчка на Теохар Папазоглу, когото ученият определя за изпълнител на завещанието му. Теохар Папазоглу е съдружник и съгражданин на д-р Берон от Котел.

"На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг найш вуйчо д-р Петър Берон, и то с с най-грозния и чрез най-мъчителния начин – с удушването му!” Това са първите редове от некролога, издаден от близките на автора на „Рибният буквар”, по повод неговата смърт. В некролога пише още: „Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!”.

Д-р Петър Берон ще остане в българската история най-вече като авторът на „Рибният буквар”. Животът му обаче е бил пълен с превратности и приключения. Берон е много богат, но живее изключително скромно, за да пести за издаването на научните си трудове и за образованието на скъпите на сърцето му български деца.

Роден е през 1799 г. в Котел. За кратко живее в Брашов. Учи в местно килийно училище и в елино-българско училище на даскал Андон Хаджи Кринчу, а след завършването му, започва работа. На 21-годишна възраст отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия, а по-късно с помощ от сънародници – в различни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен.

През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Йованович, издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“. Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин. Всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби. Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Петър Берон в Брашов.

През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломиран лекар, отдава се и на научни занимания.

След като на 3 юли 1831 г. Петър Берон завършва с докторска дисертация медицина в Мюнхен, се установява за известно време в Букурещ като частен доктор. От 1832 до 1841 г. е окръжен лекар на Крайова. Заедно с племеника си Никола Христов основава дружество за търговия с аби. Започва и доходен бизнес със зърно.

През 1841 г. купува чифлика „Скорила” край Крайова с площ 10 000 дка. Това му позволява да живее като рентиер до края на живота си.

Премества се да живее в Париж и използва времето си да пише научни трудове – публикува 25 тома.

Той учи и работи активно в Сорбоната, където е известен като един гениален учен, но беден преподавател. Французите са запленени от този академичен гений, предлагайки му да приеме френско гражданство под името „Пиер Барон“. Той отказва да приеме гражданство, оставайки си поданик на султана. По време на своето пребиваване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето. Получава добра заплата, която влага за експерименти в лабораторията по химия.

С огромното си богатство д-р Петър Берон подпомага редица български училища и талантливи младежи. През 1853 г. прави завещание, с което предоставя цялото си имущество за развитие на образователното дело в България.

За девическите школа в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 г. насетне по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862-а определя и големи суми за целите на българското образование:

"От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област... От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром."

На 12 март 1869 г. Берон продава чифлика „Скорила” на своя съдружник и съгражданин котленеца Теохар Папазоглу и двамата му племенници. От приходите от чифлика те трябвало да отделят по 1000 жълтици годишно за издръжка на български училища.

Скоро обаче Берон разбира, че тримата нямат никакво намерение да изпълнят волята му и на 15 октомври 1869 г. докторът прави ново завещание, за чиито изпълнители посочва комитет от 12 видни българи, начело с банкера меценат Евлоги Георгиев. Същевременно д-р Петър Берон завежда дело за анулиране на продажбата на чифлика, но го губи на първа инстанция. В апелативния съд първото заседание е насрочено за 7 април 1871 г. За делото Петър Берон се връща от Париж в Румъния.

Но не доживява за първия ден на процеса. След дълъг съдебен процес комитетът за наследството на д-р Петър Берон, оглавяван от Евлоги Георгиев, успява да анулира продажбата на „Скорила”. За законен наследник на доктора е признат племенникът му Стефан.

През 1896 г. с парите от спорния чифлик – 400 000 златни франка, в Одрин е открита мъжка педагогическа гимназия, именувана „Д-р Петър Берон”.

На 21 март 1871 г. вечерта две сенки шетат из махалата "Света Троица" на румънския град Крайова. Кривват по улица "Личеулуй" и се шмугват в дома на доктора.

Убийците повалят жертвата си на пода. Единият удушвач сключва пръсти около шията на Берон. Другият го държи за краката да не шава. 

“Вечная памят доктору Петру Берону! Проклятие и отмъщение на неговите убийци!”, провиква се Любен Каравелов след трагедията.

Днес никой не знае къде е гробът на д-р Петър Берон. Неговият дом в Крайова е декориран с паметна плоча от приятелския румънски народ. Отбелязано е, че между 1832 и 1871 година тук е живял “Patriot Bulgar”. Чуждият език вади българската драма от националния й контекст и я праща в интернационално измерение.