Добромир Банев пред Lupa.bg: Да бъркаш в човешката душа не е лесно (ВИДЕО)

За отиващата си година, надеждите за новата 2022 и какво е да ровичкаш в човешката душа със стихове, Lupa.bg разговаря с един от най-добрите съвременни поети на България Добромир Банев.

ВИЗИТКА:

Добромир Банев е роден на 30 януари 1969 г. в Ловеч. Средно образование завършва в СОУ „Свети Климент Охридски” (Ловеч). Дипломира се като юрист в СУ „Свети Климент Охридски” (1993).

Работи по специалността в различни адвокатски кантори и в Министерство на земеделието. Междувременно пише за периодичния печат и електронните медии.

Първата му книга „Еднакво различни” излиза през 2011 г. Следват две книги, издадени в съавторство с поетесата Маргарита Петкова – „Абсурдни времена – 1 и 2”. „Абсурдни времена” е най-продаваната книга с поезия в България и по нея в Театър „Сълза и смях” се играе спектакъл в изпълнение на актьорите Нона Йотова и Петър Антонов.

През 2014 година излиза книгата „В понеделник ще е късно”. През 2015 г. негови творби са включени в Антология „Поезия 21 век” и в други сборници за съвременна българска поезия. В началото на 2016 година излиза книгата „Зад огледалото”, включваща 33 негови стихотворения и 33 от Маргарита Петкова, а през 2017-а “Аз съм в другото такси” – сборник с къса проза. През 2019-а издава „Любов до синьо“, а през 2020 - „Обичай ме бавно“.

Добромир Банев е автор на много текстове за популярната музика.

- С какво ще запомниш отиващата си година, белязана от ковид ужаси и драми с ваксините?

- Устроени сме така, че помним повече доброто, отколкото лошо. Позитивната нагласа винаги е градивна, не можеш да вървиш напред, ако неприятните емоции вземат връх. Въпреки това, изпращам годината с известно разочарование от факта, че пандемията и политиката ни разединиха, разбудиха егоизма ни в най-лошия смисъл. „Съчувствие“ и „грижа“ са думи, които сякаш през изминалата година останаха изпразнени от съдържание.

-„Едни живеят, други съществуват” е твоя сентенция, облечи я във факти?

- Всичко се корени в смисъла. Когато не полагаш усилия да се развиваш, да постигаш целите си, да си отдаден на любовта, животът се свежда до вдишване и издишване на въздух. Човек трябва да използва всеки миг, за да празнува живота. Да умееш да се забавляваш, да изпитваш радост от досега с най-простите неща, е част от тържеството да бъдеш жив.

И досега за мен скуката остава непонятно състояние. Когато самотата не е следствие на личен избор, става угнетяваща, а на угнетения човек не му е до празненства.

- Какви са надеждите на Добромир Банев за 2022 г.?

- Големи, ако трябва да отговоря с препратка към великото произведение на Дикенс. Надявам се, че пандемията ще отмине и ще ни позволи да се върнем към обичайния си начин на живот. Надявам се, че ще намерим начин да бъдем сплотени, защото само заедно можем да постигаме повече.

Надявам се да подобрим стандарта си на живот, да се радваме на добро здравеопазване, социална политика, образование и култура. Надявам се да не ставаме свидетели на повече военни конфликти, защото войната е най-зловещото бедствие, причинено от хора на други хора. Надявам се хората да бъдат по-радостни, по-човечни.

- Мнозина се припознават в твоите стихотворения. Как си обясняш това?

- За мен това е най-големият комплимент. Да бръкнеш в душата на някого не е лесна работа. Ние всички имаме своите върхове и спадове. Това се отнася и до любовта. Влюбваме се, разлюбваме, страдаме, копнеем, съжаляваме, очакваме. Нормално е да се припознаваш в истории, които разказват за тези наши чисто човешки състояния. Не сме толкова различни, колкото си мислим, но винаги има какво още да научим за себе си чрез отношенията си с другите.

- Промениха ли по някакъв начин социалните мрежи теб и твоите читатели?

- Не бих казал, че са ме променили. Независимо, че връзката става чрез интернет, винаги си давам сметка, че от другата страна на жицата е човек от плът и кръв. За мен този вид комуникация е продължение на живата връзка, която сега ми липсва толкова много. Друго е да се срещаш с хората очи в очи, живият контакт е незаменим, но пък фейсбук е място, където със сигурност създаваш нови приятелства. Надявам се, че за читателите нещата стоят по същия начин.

- Разкажи за книгата, която трябва да излезе навръх празника на любовта 14 февруари?

- С Маргарита Петкова отдавна се каним да издадем „Абсурдни времена“ в ново, допълнено издание. Дълго време отлагахме това заради ковид-кризата и наложените в тази връзка ограничителни мерки. Хората отдавна чакат книгата, безспорен бестселър в съвременната българска литература. Издадена преди почти 10 години, тя не може да се намери на вторичния книжен пазар, защото притежателите ѝ не искат да се разделят с нея.

Едноименният спектакъл и досега продължава да се играе от Нона Йотова и Петър Антонов. Изданието, което живот и здраве ще се появи за Свети Валентин, е приятна изненада за читателите, но и символ за нашето неувяхващо приятелство с Маргарита, което остава градивно и извън мерената реч.

- Какво е за теб любовта?

- Любовта, споделена или не, ни дава удивителната възможност да оценим красотата и смисъла на самия живот. Тя е притегателното, което стои в основата на всичко, в това число и на поезията. Ние винаги ще бъдем зависими от две неща – от гравитацията и любовта.

Автор на челната снимка и режисьор на видеото е Валентин Иванов-sValio