Доц. Спас Ташев пред Lupa.bg: Сърбия се въоръжава от 10 г. Ще подпали ли Балканите?

Само за няколко дни бяха оповестени два военни съюза. Единият е между Хърватия, Косово и Албания, а другият между Сърбия и Унгария. Подобни договорки между страните изискват сериозна дипломатическа подготовка. От публикациите в медиите обаче не стана ясно кое военно споразумение е първо, защото то ще е това, което е породило като отговор възникването на второто. Коя държава в региона има териториални претенции и постоянно го дестабилизира? Хърватия, Косово или Албания нямат значим интерес към територията на Сърбия. Това заяви пред Lupa.bg историкът доц. д.н. Спас Ташев.

"Сърбия години наред дестабилизира Босна и Херцеговина. Активно работи за анексирането на Република Сръбска. Сърбия си мечтае и за части или за цяло Косово, а би погълнала и Черна гора. За целта Сърбия отдавна се въоръжава, но доскоро нямаше шанс. Нейната концепция бе да реализира целите си при евентуални затруднения поради възникването на множество регионални конфликти и невъзможност на НАТО да се ангажира с всички. Белград смята, че светът навлиза именно в такава фаза и затова активизира действията си. Съвсем логично Хърватия, Косово и Албания решиха да противодействат на подобна заплаха, за да гарантират сигурността си", посочи доц. д.н. Спас Ташев.

Името на България като потенциален партньор на военното споразумение между Хърватия, Косово и Албания, се появи както в сръбските, така и в хърватските и албанските медии.

"Очевидно е, че на базата на анализа на фактите и традиционните интереси, се допуска, че е логично България да постъпи по този начин. У нас обаче по този въпрос се мълчи. Затова не от управляващите фактори у нас, а от министъра на отбраната на Албания Пиро Венгу разбрахме, че е имало проявен интерес към инициативата от българска страна. Според думите му българските му колеги „имат същия прочит на заплахите в региона, имат същата ангажираност по отношение на дестабилизацията“.

Към момента за партньорство със Северна Македония не се говори, защото едва ли сегашното просръбско правителство на Мицковски би проявило интерес за участие. Но Албания и Косово са ангажирани против регионалната дестабилизираща роля на Сърбия, поради което северномакедонските албанци няма да стоят безучастно при опитите на Белград да задържи в прегръдките си Северна Македония. Тук възниква въпросът дали Сърбия не подготвя отново неин бъдещ дележ, както се опита да постъпи през 1991 г., но този план беше спрян от България. Няма никакво съмнение, че споразумението между Хърватия, Косово и Албания е отговорът на отдавна забелязвания съюз между Сърбия и Унгария.

В гръцката преса още през ноември 2024 г. бе публикуван анализ, в който се констатира, че укрепването на военното сътрудничество между Сърбия и Унгария принуждава Хърватия да потърси съюз с Албания и Косово. Ето че това предвиждане се осъществява. За мен по-странно е поведението на Унгария. По време на първия си мандат като министър-председател през периода 1998-2002 г. Виктор Орбан търсеше подкрепа от България за съвместни усилия за гарантиране на правата на унгарците и българите в остатъчна Югославия, най-вече във Войводина, която е бивша територия на Австро-Унгария. През втория му мандат в него настъпи обрат и започна да подкрепя Сърбия. Това преобръщане е очевидно нечий външнополитически успех", смята историкът.

"Факт е, че Сърбия традиционно провежда антибългарска политика. Тя отдавна унищожи българската идентичност в Поморавия, но там говорите продължават да бъдат безпадежни. А официално признатите българи в откъснатите от България Западни покрайнини са силно маргинализирани, с формални човешки права и с много малко реални такива. В същото време нашата политика към Сърбия по тези въпроси е традиционно нихилистична. Поради нашето мълчание светът не познава българските възражения, а това поражда опасност да бъдем неразбрани.

Александър Вучич

Сръбският президент Вучич говори, че на Балканите вече имало надпревара във въоръжаването и то представлявало нарушение на субрегионално споразумение за контрол на въоръженията от 1996 г. При условие че Сърбия се въоръжава активно повече от 10 години, е ясно, че не някой друг, а тя съзнателно наруши това споразумение и съвсем естествено породи ответна реакция. Заедно с това Сърбия разработи своята доктрина „отворени Балкани“, която повече е известна като „сръбски свят“. Това е едно умалено регионално копие на „руски свят“ на Александър Дугин. До преди година Албания също гравитираше около „сръбски свят“, но очевидно вече е преосмислила поведението си, след като се е сблъскала с обективните факти. Тирана има горчив опит, защото страната на няколко пъти е била обект на сръбска агресия. Цяло чудо е, че през 1948 г. югославската армия не успя да я окупира", каза още доц. д.н. Спас Ташев.