Еди Йорданеску пред Lupa.bg: Нямам вина за раздялата с ЦСКА
Опитаха се да опетнят името ми и това на Румъния, заяви селекционерът на северните ни съседи
Треньорът на Румъния - Едуард Йорданеску, беше изключително щастлив след класирането на тима му на осминафиналите на Евро 2024. "Жълто-сините" завършиха 1:1 със Словакия - резултат, който породи редица полемики, но и достатъчен и за двата отбора да продължат напред.
Еди Йорданеску, който преди дни навърши 46 години, беше треньор и на родния ЦСКА през 2016-а, макар и за кратко.
Специалистът говори пред Lupa.bg след успеха на румънците, които се класираха на голямо първенство след осемгодишно прекъсване.
Мнозина определиха представянето като историческо - второ класиране в директните елиминации на европейско първенство.
- Г-н Йорданеску, отдъхнахте ли си?
- Не мога да кажа... Адреналинът още ме държи, но това са хубави емоции. Дълбок поклон пред всички фенове на националния отбор, изпълнили стадиона във Франкфурт, неописуема емоция. Благодарности и за всички, които ни поддържаха от Румъния и по света. Това е нещо, което не се случва всеки ден в живота - да усетиш толкова много топлина, обич и подкрепа.
- През 1994-а година вашият баща - Ангел Йорданеску, изведе Румъния до четвъртфиналите в САЩ, където България направи фурор и стигна до четвъртото място. Бихте ли сравнили тези две постижения?
- Според мен никога в историята на националния отбор феновете не са били толкова обединени! Всички те трябва да се гордеят с нас! Румъния има потенциал, повече никога не трябва да губи своя дух. Помня е световното в Щатите, все пак е част от съзнателния ми живот. Тогава отпаднахме от Швеция след дузпи. Двете постижения са несравними, просто различни форуми, но това, което постигна моят отбор, е велико! Иначе разликата е, че сега сме на крачка от четвъртфинал, макар и не на световно.
- Може ли да се каже, че се на точното място, в точния момент?
- Щастлив съм, че имам шанса да тренирам националния отбор, въпреки че
минах през доста етапи в кариерата си, докато стигна до националния отбор. Да, мисля, че се случи в точния момент.
- Равенството класираше и двата отбора, а преди мача навсякъде се тръбеше, че така и ще завърши мачът...
- Нека се насладим на момента! Редно е. Много хора хвърлиха кал по нас и нашето достойнство, но ние направихме здрав мач и опровергахме твърденията. Всички щяха да разберат, ако бяхме играли симулативно и предпазливо, а такова нещо нямаше. Има хора, които трябва да ни се извинят за изказаните мнения преди този мач. Двата отбора дадоха всичко от себе си в продължение на 80 минути, след което, разбира се, всеки погледна към своя интерес. Трябваше да изчакат да видят срещата и тогава да ни съдят. Беше позорно, изобщо не беше приятно. Ако бяхме загубили и се бяхме прибрали у дома, щяхме да го направим с непокътнато достойнство!
- Румъния спечели своята група, която се оказа равностойна. Сега накъде?
- Към елиминациите, разбира е! Подобно нещо се случва веднъж в живота. Благодаря на феновете, които направиха така, че да се чувстваме като у дома си в тези три мача. Поздравявам моите играчи за духа, който показват. Успяхме да се върнем, след като губехме с 0:1. Играхме с дух и сърце, интелигентност и баланс. Направихме всичко, за да победим.
- Стартирахте мача в ужасна жега, след това трябваше да преминете през потоп, изсипал се над стадиона във Франкфурт. Атмосферните условия повлияха ли на представянето ви?
- Не беше лесно - и на терена, и на скамейката, и на трибуните. Наистина, беше много горещо и задушно, но на футболистите това им е работата - да играят при всякакви условия. Когато се изсипа дъждът, помислих, че съдията ще го прекрати за момент, но момчетата на терена продължиха да играят мъжки, за което им благодаря.
- Последен въпрос - за кратко бяхте треньор на ЦСКА. Защо се разделихте с клуба?
- Ще кажа едно - не е моя вината. Но сега не мисля да обсъждаме това, нека се порадваме. Това е тема за друг разговор. Поздрави на България! Благодаря ви!