Ей, цървули, мъжкото хоро е на площада, а не в реката

Значи си голям мъж, ако на Богоявление се налочиш като свиня с домашна пърцуца, изуеш гащите и се топнеш в ледената Тунджа, докато ташаците ти станат като бракувани третокачествени стафидки от „Кауфланд“. Пък ако носиш на рамене и тригодишното си хлапе, дето още сере в гащите и го маже по стените, за да го учиш на традиции, си съвсем голяма работа. Иначе в останалата част от годината си налягаш парцалите и си мълчиш като ебана гургулица.

Навръх Коледа и Нова година дебелосерковците от „Електрохолд“ те оставят без ток, ама ти си сипваш двойна доза от гореспоменатото лекарство, увиваш се в юргана, траеш и чакаш да го пуснат. ВиК-то ти вдига цената с 50%, водата тече по улицата и прави езерото Байкал току пред прага ти – пак не реагираш. Хлябът се вдига двойно, Ричард Алибегов плаши, че ще плащаш по 6-7 кинта за кафенце – дреме ти. Ти си мъж, защото веднъж годишно си си развял оная работа в студа.

Мамят те на избори, BETL ти прибира спестяванията, баба ти мята на видински ром последната хилядарка, която не е раздала по врачки – няма проблеми. Това са нормални неща от живота, примиряваш се, изпсуваш под мустак и продължаваш напред като Кубрат. До следващия 6 януари, когато пак ще покажеш на безродниците, че си истински мъж.

О, скъпи мой цървуле, характерът не се показва във водата, била тя речна, морска или океанска, а на площада. Или на улицата, или пред кметството, или пред централата на електроразпределителното дружество. Демек там, където се изявява гражданското общество. Защото днес да си мъж не означава да показваш космат член, а да се заявиш като данъкоплатец, гласоподавател и личност, отстояваща законните си права.

Да не позволяваш да те ограбват безнаказано, да те манипулират безогледно, да се възползват от труда и образованието ти, да те мачкат и да те превръщат в безлична електорална единица – ето това изисква истинска смелост и себеотрицание. То е пример за децата ти и за децата на децата ти. А не да те гледат зачервен, пиян, зъзнещ и пеещ хайдушки песни. Това, последното, го може всеки олигофрен. Не искаш ли да докажеш, че не си такъв?

Всички трудове по народопсихология от Иван Хаджийски насам не пропускат да споменат типично българската шизофрения, криеща се между домашния героизъм и публичния страх. Нашенецът е смел и кипи и ври от мъжка сила, когато това няма последствия. Когато трябва да набие жена си, или да опъне съседката. Когато обаче трябва да се опълчи на наглия си работодател, на подкупния прокурор, на калинката в държавната институция, на измамниците от мобилния оператор, става тих и мъничък, толкова незабележим, че още малко и ще се разтвори във въздуха.

Физическата сила и непокорността пред стихиите не струват и пробито евро, ако нямаш моралните качества да ги демонстрираш на правилното място в точното време. А не сред другите пияници и пред камерите на Би Ти Ви в Тунджа. Там най-много да докажеш, че си галош. Истински мъж се става чак когато станеш истински гражданин. Другото е цирк, поза и, ако нямаш късмет – пневмония.