Ерик-Еманюел Шмит кани на карнавал с животни
Фантазията в рими на писателя, вдъхновена от шедьовра на Камий Сен-Санс, излиза за пръв път на български
Фантазия в рими на Ерик-Еманюел Шмит, предизвикана от шедьовъра на Камий Сен-Санс „Карнавалът на животните“, доминира в читателското царство тези дни. От печат излезе едноименната книга на писателя, посветена на музикалната сюита на големия френски композитор. Тя излиза за първи път в България с оригиналните си илюстрации, дело на изтъкнатата костюмографка и художничка Паскал Борде, и в превод на Валентина Бояджиева. Томчето с твърди корици е реализирано от издателство „Лист“.
Мнозина знаят, че първата любов на големия писател, чиито книги са преведени на 48 езика, е именно към музиката. Той свири на пиано от 9-годишен и детската му мечта е да стане композитор. Един ден обаче майка му го води на представление на „Сирано дьо Бержерак“ с Жан Маре и оттогава театърът се превръща в негова страст, а амбицията му е да бъде писател.
С днешна дата пиесите му се радват на топъл прием, както от публиката, така и критиците. Три пъти е удостояван с награда „Молиер”, има и Гран при за театър на Френската академия. Пиесите му се играят в повече от 50 държави. Сред най-обичаните от тях са „Господин Ибрахим и цветята на Корана”, „Енигматични вариации”, „Развратникът”, „Оскар и розовата дама”, „Хотел между тоя и оня свят”.
„Писателят, в който се превърнах, е обитаван от носталгията по музиканта, който оставих след себе си. Ако мога да изкарам един ден без да пиша или чета – рядко – никога не го оставям да свърши без да слушам музика. „Да слушам“, означава да създам празнота в себе си, която да бъде превзета от музиката. Поддържам постоянен диалог с музиката, изкуството, което поставям над всички останали. Търся я в изреченията си, предлагам ѝ изреченията си в песен или опера, или си измислям книги, за да се чува по-добре“, признава в интервюта знаменитият автор.
Първата среща на Ерик-Еманюел Шмит с творбата на Сен-Санс е в юношеските му години. Открил я в съпровод на различни рецитирани текстове, които създават връзка между отделните мюзикални пиеси. „И макар тези коментари да ме развеселяваха, те не добавяха нищо към музиката и не ме улесняваха при слушането ѝ“, обяснява писателят в предисловието на книгата си.
„Текстът, който ви предлагам, наистина разказва история, но история, която, вместо просто да съпровожда нотите, кара ушите да се отворят, за да ги чуят по-добре. Музиката не представя света като картините, фотографиите и киното, тя има собствен живот и свое особено очарование; при все това може да се забавлява да възпроизвежда елементи от природата – реването на магарето, кукуригането на петела или кукането на кукувицата. Може да предлага форми, движения, цветове, или пък да се подиграва с остарели мелодии, като ги превърне в костенурки, слонове и динозаври.“
Според автора си книгата ще заинтригува и децата, и възрастните, защото ги повежда на пътешествие из закачливата и поетична глава на един музикант.