Фосил на стъпало поставя под въпрос човешката еволюция

Учените казват, че са разрешили мистерията на стъпалото на Бъртеле, набор от кости на 3,4 милиона години, открити в Етиопия през 2009 г. Фосилите, заедно с други, открити по-скоро, сега са свързани с малко известен вид, който е бил съвременник на известния скелет на австралопитека Луси, съобщава Си Ен Ен.

Костите на стъпалото и челюстната кост със зъби, които все още са прикрепени, са принадлежали на древен човешки роднина, наречен Australopithecus deyiremeda, по-примитивен вид от Луси, според проучване, публикувано на 26 ноември в списание "Нейчър".

Ако издържат по-нататъшно проучване, откритията биха могли да свалят Луси, едно от най-разпознаваемите имена в човешката еволюция, от важното ѝ място в родословното дърво.

През 2009 г. екип, ръководен от палеоантрополога Йоханес Хайле-Селасие, професор в Държавния университет на Аризона и водещ автор на изследването, откри осемте кости от стъпалото в седименти на 3,4 милиона години в местността Буртеле във Ворансо-Милле в региона Афар в Етиопия. Мястото е близо до мястото, където е открит частичният скелет на Луси през 1974 г.

Екипът знаел, че стъпалото произхожда от различен вид от това на Луси, защото имало противоположен пръст, което предполага, че е имало по-голяма способност за хващане и лесно се е катерило по дърветата. Нямало е обаче достатъчно информация, за да се назове нов вид само въз основа на вкаменелостите от стъпалото.

Не след дълго Хайле-Селасие, директор на Института за произход на човека в щата Аризона, открива зъби и други фосилни фрагменти, датиращи отпреди 3,33 милиона до 3,59 милиона години, и през 2015 г. съобщава, че те принадлежат към нов вид, който изследователите наричат ​​Australopithecus deyiremeda. Това обозначение е посрещнато със скептицизъм от някои експерти по човешка еволюция, предвид малкия брой вкаменелости.

Последното проучване съобщава за откриването на още вкаменелости от Australopithecus deyiremeda и включва озадачаващите кости на стъпалото в обозначението.

Дълго време се смяташе, че видът на Луси е единственият хоминин, живял преди между 3,8 милиона и 3 милиона години. Находките обаче предоставят ясни доказателства, че два сродни вида хоминин са съществували едновременно около мястото, което сега е обектът Ворансо-Милле, което повдига въпроси за това как са успели да живеят заедно.

Проучването съобщава, че Australopithecus deyiremeda е ходил на два крака и най-вероятно се е оттласкал с втория си пръст, вместо с палеца си, както правят съвременните хора днес.

"Това означава, че ходенето на два крака – двукракостта – при тези ранни човешки предци е имало различни форми. Цялата идея за намиране на екземпляри като стъпалото на Бъртеле ни подсказва, че е имало много начини за ходене на два крака, когато са били на земята“, каза Хайле-Селасие в изявление, добавяйки, че „не е имало само един начин до по-късно“.

Екипът успя да разбере какво вероятно е яла Australopithecus deyiremeda, като използва техника, известна като изотопен анализ, която разглежда химичните сигнатури на различни въглеродни форми, запазени в осем от зъбите. Установено е, че видът е консумирал предимно дървета и храсти, докато Луси е яла по-голямо разнообразие от храна, включително тревни растения.