Георги Киряков пред Lupa.bg: Парламентът не може да иска вот на недоверие на служебен кабинет

Георги Киряков, политолог 

-Г-н Киряков, в последно време във властта се подават и оттеглят оставки, назначават се министри и след два дни се уволняват... Какво е това от гледна точка на политологията – политическа криза или нещо още по-дълбоко?

-Тя, че е по-дълбока, по-дълбока е. Още с промените на Конституцията, недомислените промени на Конституцията, се създадоха условия за конституционна криза. Тези условия сега вече се развиват в чиста конституционна криза.

-Значи ние вече сме нагазили в тази криза? 

-Да. И днешното искане на вот на недоверие е част от резултата, който произведоха тези промени. Не казвам кой е виновен и кой не, но е трябвало да бъде помислено. Защо казвам, че сме в конституционна криза и днешното искане за вот на недоверие е свързвано с тази конституционна криза -

защото не може парламент, който не участва във формирането на служебно правителство, да иска вот на недоверие на това правителство! Този кабинет не се гласува от парламента!

Издава се указ за назначаване на служебен министър-председател, който e предложил на президента кабинет. Оттам нататък народните представители нямат думата – не може да се иска оставка на правителство, което не е гласувано в парламента!

-Но подписите за вота са събрани, внасят го в деловодството... Ако Народното събрание го гласува, какво следва?

-Така се блокира работата на Министерски съвет, така се блокира работата и на парламента. До произнасяне на КС.

Но Конституционният съд сега първо трябва да се сезира по този казус – е ли правоспособен парламентът да иска вот на недоверие на правителство, което не е гласувало? Ето конституционен въпрос. На който няма отговор.

Но е логично, след като този парламент не гласува служебен кабинет, да няма право да му иска вот на недоверие и оставка, както и оставки на министри.

-Колко според вас ще продължи тази криза и това политическо безвремие?

-Докато българският политически елит не осъзнае собствената си политическа несъстоятелност! Собственото си неумение да мисли политически и да действа политически! Да мисли в името на суверена и хората, в чието име управляват, да мисли за добруването и за бъдещето на избирателите, обществото и държавата. Дотогава ще сме в тоя политически тупик. Защото техният поглед не се простира по-далече от носа им, от собственото им его.

А когато един политик действа в такава ситуация единствено и само от гледна точка на собственото си его, той вече не е политик. Той спира да бъде политик, защото обслужва само личния си интерес, егоистичния си интерес. Понеже той така си представя политиката. А това не е политика.

Иначе, що се отнася до регулаторите, като НЗОК например – това е в компетенциите на този парламент: да сменя, да гласува, да иска оставки и т.н.