Храните с добавени витамини и минерали — вредни или полезни

Компанията „Кока-кола” е поискала разрешение от регулаторните органи (FDA) в САЩ да добавя витамини към различните напитки в широкия асортимент от продукти, които предлага. Без значение какъв ще е отговорът на Агенцията по храните и лекарствата, добавянето на витамини и минерали по никакъв начин не неутрализира вредното въздействие на газираните напитки, без значение дали са подсладени със захар или синтетични подсладители.

Скромна обиколка из магазините показва, че по рафтовете все по-често се срещат храни, обогатени с един или друг витамин, а нерядко — с комбинация от витамини. Това едва ли е повод за притеснение за повечето от вас, още повече пък по това време на годината, когато се обажда пролетната умора, за която е добре известно, че се дължи и на липсата на достатъчно витамини.

Обогатените храни (по-малко известният термин за тях е фортифицирани храни) включват в състава си вещества, каквито в нормалното си състояние не съдържат. В яйцата се добавя селен, към солта — йод, към зърнените храни — витамини и минерали. Нарочното споменаване на етикета или опаковката на фраза като „с витамин С“ или нещо подобно винаги е сигнал, че продуктът е бил обогатен с такава (или друга спомената) съставка. Не бързайте обаче да поставяте в пазарската кошница тази или онази опаковка само защото рекламата в брошурата ви убеждава да направите точно това.

Най-често се обогатяват с определени витамини и минерали детските храни, енергийните напитки, натуралните и плодови сокове, маргарините. В някои държави с желязо се обогатяват продукти като хляб, брашно и макарони. Това се прави, защото по-голямата част от желязото се губи по време на технологичната преработка. Заради предполагаеми ползи за здравето брашното и хлябът в Северна Америка и други държави по света се обогатяват с фолиева киселина. Това дори е задължително и уредено по съответния законодателен начин. В ЕС към настоящия момент това не се практикува задължително.

Храните се обогатяват още от 20-те години на миналия век, когато започнали да добавят в тях определени хранителни вещества, които да компенсират липсата на витамини и минерали в хранителния режим на хората. Този проблем днес не само не е решен, а напротив — непрекъснато се задълбочава — най-вече заради промишлената храна, която традиционно присъства на трапезата, или пък поради някаква друга причина. Така напр. доста хора не приемат препоръчителното количество витамин D, затова той масово се добавя към млечни продукти, сокове, зърнени закуски и др. Освен това:

Повечето зърнени закуски Nestle са обогатени с 5 витамина и 2 минерала: рибофлавин, ниацин, В6, фолиева киселина, пантотенова киселина, желязо, калций, а в някои случаи и витамин D 

• В ЕС и нашата страна се регулират формите на калций, които могат да се добавят в храни с цел обогатяването им с този минерал (за подобряване на костното здраве). Най-често калций се влага при производството на мляко и млечни продукти, в зърнени храни, в брашно и др.
• С фолиева киселина (фолати) се обогатяват зърнени храни, подходящи за бременни жени с цел намаляване на риска от вродени малформации.
• Маслото и много по-често маргарините се обогатяват с мастноразтворимите витамини А, D, K и Е.

Приемът на витамини е намалял в последните десетилетия заради намаляването на калоричността на менюто до 1500-2000 килокалории (все по-често и от мания по стройната фигура). Предходните поколения заради по-интензивния физически труд са се хранели по-обилно, а така са приемали и по-голямо количество витамини и минерали. Картината се влошава допълнително и от съвременните методи за отглеждане на плодове и зеленчуци. Така напр. плодовете днес са с десетократно по-малко витамин С и А (провитаминната му форма, която в тялото се превръща във витамин) в сравнение с естествено отглежданите култури. За да си набавим необходимото количество витамин В1, трябва да изядем поне 600 г черен хляб или 800 г месо. Това не само е невъзможно, но и определено е нездравословно.

Но пък не става ли прекалено високо количеството витамини и минерали, които приемаме и с обогатените храни днес? Знаем, че превишеният прием на витамини (хипервитаминоза) може да е точно толкова опасен, колкото и недостатъчният. Още повече че масово се предлагат синтетични форми на витамините, от които ползата е почти изцяло за фармацевтичната индустрия. А немалко хора гълтат непрекъснато таблетки с мултивитамини.

Изследванията са установили, че прекомерният прием на витамини допринася за по-бързото разпространение на раковите заболявания. Това се отнася особено за витамините А и Е, които нарушават природния механизъм за саморазрушаване на злокачествените клетки и тези с някакви дефекти.

• Предозирането на витамин А предизвиква главоболие и кожни проблеми.
• От големи дози витамин В6 настъпва нарушение на кръвообращението в крайниците.
• Значителното превишаване на дозите на витамин D и Е довежда до други беди – от разстройство на червата и кървене на венците до атеросклероза.
• Считаният за безопасен витамин С се отделя чрез бъбреците, но в големи дози ги уврежда, защото води до образуване на оксалатни камъни и песъчинки в тях.
• От високи дози калций също се увреждат бъбреците.
• Злоупотребата с витамин В може да доведе до сериозно нарушение на нервната система.
• Налични са данни, че синтетичната форма на фолиева киселина може да е причината за рак и болести у хора, които имат специфична мутация, а това касае почти 1/3 от популацията (виж карето).
• Желязото в прекомерни дози може да предизвика сърдечни заболявания, повече цинк може да доведе до разстройство на имунната система, излишният селен може силно да увреди косата и да отслаби ноктите.

Риск от предозиране на витамини при децата може да възникне при прием на хранителни добавки във високи дози и ако се хранят често с обработени и индустриално обогатени с витамини храни. Типичен пример са различните зърнени закуски тип „корнфлейкс“, които традиционно са обогатени с много витамини и минерали. Една порция такава закуска дневно не е повод за притеснения.

Фолиевата киселина изисква специално внимание

Фолиевата киселина (витамин В9) е получила името си от латинската дума, означаваща лист, защото е синтезирана за първи път от листата на спанака. Всъщност витамин В9 е общ термин за няколко родствени вещества, в т.ч. фолати, фолиева киселина, фолацин. Не се произвежда естествено в организма и нейната биологична активност се проявява едва след като бъде метаболизирана в тялото (основно в черния дроб) до фолат.

Големият брой производни съединения със сходна биологична активност, наречени фолати, са включени в редица ензими, участващи в синтеза на голям брой аминокиселини и на нуклеотидите, т.е. те играят ключова роля в синтеза на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК), които определят клетъчното делене.

Фолиевата киселина е необходима и за образуването на плацентата и за изграждането на костния мозък на ембриона, тя намалява риска от вродени увреждания на бебето и оказва положително въздействие върху организма на бъдещата майка. Затова дълго време е била считана за „женски“ витамин.

Много учени използват термините фолиева киселина и фолат взаимозаменяемо, но това съвсем не е така. Активната форма на витамина се нарича тетрахидрофолат. На фолиевата киселина, синтетичната версия на витамин В9, й липсва метилова група и тя вече е окислена. В резултат на това малко от ползите, приписвани на фолиевата киселина, всъщност са валидни за нея и дори нещо повече — като цяло тя може да нанесе повече вреди, отколкото ползи.

Докато фолатът играе критична роля в метилирането на ДНК и предотвратяване мутациите на същата, предпазвайки по този начин от рак на гърдата и матката, то фолиевата киселина се свързва с повишаване риска от колоректален рак. Неактивната фолиева киселина увеличава риска от рак, като се свързва с фолатните рецептори, като така ефективно блокира достъпа на метилтетрахидрофолат до тях.

Някои изследвания показват, че синтетичната форма на фолиевата киселина може да е причинител на рак и други заболявания при хора с мутация в гена MTHFR. Това вероятно касае всеки трети човек. Въпросният ген кодира синтеза на важен ензим, носещ същото наименование (MTHFR е съкращение на 5,10-метилентетрахидрофолат редуктаза). Този ензим преобразува фолиевата киселина в усвоима от тялото форма – L-метилфолат. Наличието на мутация в MTHFR пречи на усвояването на фолиева киселина, води до редица здравословни проблеми като депресия (фолатът участва в синтеза на серотонин), тревожност, мигрена, анемия, трудности при зачеването и износването, естроген-зависими тумори и др. Генетичната мутация е доста разпространена и засяга близо 50% от хората в лека форма и около 25% в по-тежка.