Изборите в Босна и Херцеговина затвърдиха етническото разделение

Изборите в Босна и Херцеговина (БиХ) затвърдиха разделението между трите етнически групи в страната на фона на дълбока политическа криза, но изглежда, че ще насочат външната й политика към Запада, а не към Русия, показаха предварителните резултати в понеделник, предава Ройтерс.

Националистическите партии и от трите групи се очаква да доминират в националните и регионалните парламенти въз основа на 70% от преброените бюлетини, според частичните резултати от редица избори, проведени в неделя, публикувани от избирателната комисия.

Босненски и хърватски кандидати, които не са националисти, ще управляват междуетническото Председателство на БиХ заедно с най-близкия съюзник на проруския сръбски националист Милорад Додик, показват резултатите.

Босна и Херцеговина остава нефункционираща и нестабилна държава почти три десетилетия след опустошителния конфликт между сърби, хървати и бошняци (босненски мюсюлмани), отключен от разпада на бивша Югославия.

Изборите се провеждат под надзора на Върховния представител на ООН Кристиан Шмид, който наложи промени в парламентарните процедури след затварянето на избирателните секции, за да предотврати следизборна безизходица в момент, когато и хърватите, и сърбите заплашиха с действия, които биха отменили следвоенния крехък баланс.

Централните, регионалните и местните избори в страната, разделена след войната на босненско-хърватска и сръбска автономни области с общи институции, противопоставиха убедени националисти срещу кандидати, които се стремят да реформират икономиката.

Резултатите от парламентарните избори показаха, че кампаниите за блокиране на промените вероятно ще продължат.

И все пак присъствието на бошняка Денис Бечирович и хърватина Желко Комшич в тричленното Председателство се смята за важно във време на криза в Европа, тъй като органът, макар и предимно церемониален и символичен, решава външната политика и отбраната на БиХ.

Двамата ще имат мнозинство срещу досегашния президент на Република Сръбска Желка Цвиянович, съюзник на Милорад Додик, който предпочита връзките с Русия и Китай пред тези със САЩ и ЕС.

Бечирович, който представлява босненските мюсюлмани, и Комшич, който представлява хърватите католици, се смятат за по-склонни от своите съперници да работят за запазване на крехката държавност на страната на фона на най-тежката политическа криза от войната през 1992-1995 г.

Бечирович, член на Социалдемократическата партия (СДП), който беше подкрепен от 11 опозиционни партии с гражданска ориентация, спечели 57% от гласовете и победи Бакир Изетбегович, чиято националистическа босненска Партия на демократичното действие (ПДД) неизменно управлява след войната.

Изетбегович, който според избирателната комисия печели 37,84% от гласовете според резултатите, базирани на 86,38% от гласовете, призна поражението си късно в неделя.

Комшич, лидерът на партията Демократичен фронт (ДФ), си осигури четвърти мандат в Председателствоto, побеждавайки съперника от доминиращата Хърватска демократична общност (ХДО) с 53,61 от гласовете.

Проруският сепаратистки сръбски лидер Милорад Додик е на път да стане отново президент на автономната Република Сръбска в БиХ. Неговият съюзник Желка Цвиянович спечели надпреварата за сръбски член на босненското президентство с 52,87% от гласовете.

Международни наблюдатели казаха, че изборите са преминали гладко, но предупредиха, че етническите разделения и агресивната, разделяща реторика все още преобладават.

"Жизнено важно е да се преодолеят различията между етническите групи", каза Стефан Шенах, оглавяващ мисията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Групата на хърватските политически партии отхвърли победата на Комшич като нелегитимна, заявявайки, че е спечелена благодарение предимно на гласовете на бошняците.

Хърватските политически лидери заплашиха да блокират сформирането на правителството на босненско-хърватската федерация, ако Комшич спечели, но точно след затварянето на изборните секции Върховният представител в БиХ Кристиян Шмид измени изборния закон и регионалната конституция.

Германецът Шмид наложи, както той каза, мерки, подобряващи функционалността на федерацията на бошняци и хървати и гарантиращи следизборното установяване на непряко избрани органи.

С промените се премахват механизмите за блокиране и се въвеждат срокове за назначаване на заместници. Андреас Шидер, ръководител на мисията на Европейския парламент в Босна, която наблюдава изборите, разкритикува този ход, заявявайки, че той се разглежда като "подкопаващ демокрацията и институциите на Босна". Офисът на Шмид не беше открит за коментар.

Милорад Додик практически не признава правомощията на Шмид, който не бе избран с единодушие от Съвета за сигурност на ООН и който наследи на поста австриеца Валентин Инцко. Самият Инцко, точно преди да напусне поста си предизвика най-голямата полтическа криза след войната в разделената страна, като наложи закон, въвеждащ задължително признаване на Геноцида в Сребреница и предвиждащ затвор за тези, които го отхвърлят. Додик, тогава член на президентството, и контролираният от него парламент в Република Сръбска обявиха, че не признават този закон и гласуваха за постепенно излизане на Република Сръбска от ключови федерални институции, като Прокуратурата и поеха курс към още по-голяма независимост.