Какво обедини Марешки, Салвини и Марин Льо Пен?

Лидерката на крайно десните във Франция Марин льо Пен посети България два пъти за пет месеца. Европейските наблюдатели отчетоха това като неслучаен знак за подкрепа към българската партия „Воля”. И двата пъти  дойде по покана на Веселин Марешки.

На митинг със симпатизанти в София тя заяви, че Европа има нужда от лидери като него. Силни и знакови думи от жената, която е сочена в момента за една от най-влиятелните фигури не само в родината й, но и в Европейския съюз. Нейната формация „Национален сбор” вече изпревари с около два процента партията на президента Макрон. Факт е, че преди години и АТАКА, и ВМВРО са се опитвали да станат неин партньор, но без успех. „Направихме задълбочено проучване на позиции и действия на различни политически сили. Оказа се, че нашите идеи и ценности се припокриват само с тези на ”Воля”, обясни Марин льо Пен в София.

Матео Салвини – другото знаково име в Европа, прави истински бум в родината си с твърда политика срещу мигрантите. Той няма конкурент по рейтинг в Италия. В края на миналата седмица, докато Льо Пен говореше за промяната на ЕС в София, Салвини беше при Орбан в Будапеща. Вече не е тайна, че унгарският премиер вероятно ще напусне групата на ЕНП в европарламента и ще се присъедини към Движението за Европа на нациите и свободите, в което членуват и ЛИГА на Салвини, и партията на Льо Пен. В тази група от една година е и Марешки с ”Воля”. Там е и управляващата в Австрия „Партия на свободата” .

Какво обединява българските родолюбци от „Воля” с патриотичните партии от Европа?

На първо място това е общото мнение, че Европейският съюз е ръководен лошо и през последните години се е превърнал повече в административна машина за натиск на страните-членки, отколкото проект за подкрепа. И тримата лидери не спестяват критиките си към досегашните водещи фигури в съюза. Набиращото все по-голяма популярност Движение говори за Европа на нациите и за премахване на принципа „Европа на две скорости”, който доведе до нарастване на евро-скептицизма в по-бедните държави като България.

„Не може да има силен Европейски съюз, без силни нации. Искаме политики близко до проблемите на хората, а не измислени празни директиви, които само оправдават високите заплати на брюкселските чиновници”, казва Марешки. Льо Пен го допълва с тезата, че равноправното партньорство трябва да е водещ принцип, а не изключение.

Политиката срещу безконтролното приемане на мигранти от Северна Африка и Близкия Изток е другата допирна точка. Старите лидери на ЕС поканиха тълпи от хора, повечето от които отказват да приемат ценностите на Европа, не искат да работят и да се адаптират. Очакват единствено финансови помощи и безплатно здравеопазване, защото по информация на властите в различните държави, тези хора пристигат в доста лошо физическо състояние. Целият този разход по издръжката им се стовари върху работещите европейци. Всичко това ги настрои срещу старите елити, особено срещу Меркел, която така щедро покани мигрантите.

За съжаление, тази покана коства човешки животи и показа категорично, че е абсолютно невъзможно механично смесване на хора от различни светове и култури. Европа беше стресирана, уплашена и безсилна пред тези набези. У нас този проблем не се усеща така силно, както в Централна Европа. Смехотворните пиар акции на военния министър Каракачанов по границата са евтина пропаганда, а не реална подготовка за евентуални нашествия.

Отношението към Русия също е обща тема на новите европейски лидери. Всички партии от групата „Европа на нациите и свободите” са за свалянето на санкциите. По тази тема Марешки е категоричен: ”Повече от 80 процента от българите се определят като русофили и искат да поддържаме добри отношения с Москва. Но не от позицията на васали, както го правиха много партии у нас, като равностойни партньори. Българският бизнес има нужда от големия руски пазар. Да не говорим за приходите от туризъм. Имаме обща култура, обща писменост, една вяра. Това не бива да се забравя.”

Според социолозите в Брюксел, има реален шанс патриотичните партии да сформират толкова голяма група в бъдещия парламент, че да са втори след ЕНП. Прогнозите дават минимум едно депутатско място и на ВОЛЯ. При това от първо явяване на такива избори. Дали подкрепата от европейските избиратели ще означава наказателен вот за Юнкер, Меркел, Макрон и останалите лидери на ЕС или политиките, които новите лидери предлагат, са много по-разумни и одобрявани, предстои да видим на 26 май. Едно е сигурно – съотношението на силите в ЕП ще се промени значително.  „България има шанс чрез „Воля” да е в авангарда на исторически промени, а не пак да стои отстрани и да остави други да решават съдбата на държавата ни”, смята Веселин Марешки.