Какво разбра народът от " Апартаментгейт "? 

Че властимащите се ползват с куп облаги не само на работните си места и чрез тях, а и в личния си живот, не е никаква новина. Нито е някакво фундаментално разкритие, че успяват да си гарантират безпроблемно покупката на ново жилище или кола на суперпреференциални цени.

Отдавна знаем, че депутати и министри се настаняват в апартаменти с ниски наеми във ведомствените блокове на институцииите, а после си ги купуват за жълти стотинки, без много-много шум. Кой колко апартаменти има, кой как се е договорил за заменка, как се продават за отрицателно време имоти и как се уреждат новите - темата вълнува народа обикновено от ден до пладне. За клюката, за скандала, за жълтото, за намиране на приказка. Нищо повече.

Друг е въпросът, който бърка в душата на всеки българин, защото е свикнал да има задължително поне едно свое собствено жилище. Колко ще му струва да го придобие без връзки, без познати и с минимален кредит? Какво се случи с "Апартаментгейт", тресящ държавата в последните дни, и какво ще произтече от него, освен замерянето с остри реплики между представителите на различните власт и политическите опоненти? Ще се възбуди дейността на антикорупционната комисия и колко дълго ще продължи тя? Месец, два, три, докато утихне и тази сага. Ще последват оставки?

Избори идват, после нови, а може би и трети. Хвърлянето на листчета с клеймо "отказвам се" много отдавна не вършат никаква работа, защото механизмът, по който се излъчват нови лица и се правят избори е един и същ в последните повече от 20 години, и същите тези "облагодетелствали се" лица пак ще застанат начело и пак ще има строителни, фарамцевтични, енергийни и не знам си още какви гиганти, които, о, колко странно, пак ще си ги ухажват. Нима това не се случва навсякъде? Нима разследвания има само тук? 

Единственото, което "Апартаментгейт" този път постигна, е да отвори очите на народа за поредния строителен балон, който нагло се е образувал от шепа монополисти в бранша, които държат нереално високи цени за жилищата, при това не само в София, а във всички по-големи градове, където все пак положителен прираст все още има. Разбрахме, че великите сгради, обрали не една или две награди по форуми и церемонии в последните години, които една конкретна фирма строи, не струват 3 хиляди евро на квадрат, а 700, че може би дори и по-малко. Научихме, че да се сдобие човек с жилище в един от най-скъпите квартали на София, в който по принцип живеят над 80% от депутатите, не е мисия невъзможна и че там, на фона на скапаната инфраструктура, наистина един апартамент не струва, колкото на Пето авеню в Ню Йорк.

От "Апартаментгейт" се избистря и истината - на каква сума оценява един строител работата си и че остатъкът между 700 и 3000 евро е всъщност цена за огромна рекламна кампания, а не е сума, дадена за по-качествена бетонова добавка или за подсилена метална конструкция. И хубаво питаме политиците как са си купили жилищата за тези цени, без надценката за пиар и реклама, но защо никой не се сети да попита строителя как определя на мен да ми даде "оферта" за този нечувано красив и конструктивно революционен блок от 3 бона на квадрат, а на Цветан Цветанов и Цецка Цачева я смъкна 4 пъти?

Къде е реалността - фирмата влага материали за 700 или за 3000 евро, искам да знам като потенциален купувач. И обясненията, че на властимащите апартаментите са по-евтини, защото са продадени на Акт 15, не минава. Всички знаем, че с индустриален ток може да се живее и че де факто тези жилища са напълно готови. На кого му пука за придобиването на Акт 16 - той ли струва 2300 лева на квадратен метър - и това е добре да знам преди да тръгна да си го купувам. Строителният балон започва да се пропуква. Може би този път няма да е благодарение на нова световна криза, а благодарение на властта, без да иска.