Какво решава Министерският съвет на 3 юли 1949 г.

На 3 юли 1949 г. Министерският съвет приема решение за изграждане на мавзолей на Георги Димитров, който умира ден по-рано - на 2 юли 1949 г. Изграждането на мавзолея започва веднага, като е завършен за рекордния срок от 6 дни.

Мавзолеят става част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 г.

Георги Димитров е председател на Министерския съвет (23 ноември 1946 - 2 юли 1949) и генерален секретар на Българската комунистическа партия. Той умира в санаториума "Барвиха" край Москва, където е лекуван.  

БТА съобщава в бюлетина „Дневни вести“ от 1949 г.:

Извънредно издание

София, 3 юли 1949 г. Министерският съвет на второто си траурно заседание, състояло се на 3 юли т. г. по случай смъртта на министър-председателя и вожда и учителя на българския народ другаря Георги Димитров, одобри следното:
1. Тялото на министър-председателят др. Георги Димитров, което ще пристигне в София в сряда на 6-и юли т. г. да бъде изложено за всенародно поклонение и прощаване в заседателната зала на Народното събрание.

2. Поради това, че правителството на Съветския съюз удовлетвори молбата на българското правителство да бъде балсамирано тялото на министър-председателя другаря Георги Димитров, одобрява се да бъде изграден специален мавзолей за неговото полагане и по нататъшно опазване. Мавзолеят ще бъде построен на площад „9 септември“ в предната лицева част на градската градина, срещу сградата на Министерския съвет.

3. Полагане тялото на министър-председателя другарят Георги Димитров в мавзолея на площад „9 септември” да се извърши в неделя на 10-и юли т. г.

4. Всички разноски по посрещане и полагане тялото на министър-председателя другаря Георги Димитров да се извършват за сметка на Държавното съкровище.

В извънреден бюлетин на БТА на 2 юли 1949 г. в 19:00 ч. е публикувано съобщение за смъртта на Димитров от Централния комитет на Българската комунистическа партия, Министерския съвет на Народна република България и Националния съвет на Отечествения фронт,  което гласи:

София, 2 юли 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия, Министерският съвет на Народна република България и Националния съвет на Отечествения фронт, с най-голяма скръб известява на партията и на всички трудещи се в нашата страна, че на 2 юли, в 8 ч. 35 м., почина в Москва след продължително и тежко боледуване главният секретар на Централния комитет, вождът и учителят на нашата партия и на целия български народ, председателят на Министерския съвет на Народна република България, председателят на Националния съвет на Отечествения фронт, великият син на нашата страна другарят Георги Димитров.

Смъртта на другаря Георги Димитров, на пламенния непоколебим комунист, на верния ученик на Ленин и Сталин, чието велико име е неразривно свързано с цялото развитие на Българската комунистическа партия и под ръководството на който нашият народ взема властта в свои ръце и пое пътя към социализма, е тежка и незаменима загуба за партията, за народа и народната република.

В лицето на другаря Георги Димитров нашата партия и народът се лишиха от своя любим вожд, от големия държавник и строител на Народна република България, от мъдрия министър-председател на нашата страна, а международното работничество от един бележит борец против фашизма и империализма, за делото на прогреса, демокрацията и социализма.

Целият си пламенен живот другарят Георги Димитров посвети на великото освободително дело на пролетариата и на своя любим народ, за тържеството на безсмъртните идеи на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин.

Поклон пред великата и безсмъртна памет на другаря Георги Димитров.
Борческият и пламенен живот на нашия велик учител и вожд ще бъде светъл пример на комунистите и на всички трудещи се в нашата страна.

Великото дело на социализма, на което другарят Георги Димитров служи с безпределна верност, е днес в здравите ръце на цялата наша партия, на работническата класа и труд трудещите се, които ще ги доведат до пълна победа.

***

Съобщение на Президиума на Великото народно събрание

Президиумът на Великото народно събрание съобщава с дълбока скръб на народните представители и на целия трудещ се български народ, че днес в 8.35 часа, след дълго и мъчително боледуване, в санаториума „Барвиха“ близо до гр. Москва е починал любимият учител и вожд на нашия народ, другарят Георги Димитров.

С дълбока мъка нашият народ ще понесе загубата на своя най-велик син. Димитров не е вече между нас, но нали той завеща великото дело на своя героичен живот, което ще ни ръководи и окриля, за да продължим по начертания от него път, борбата за изграждането на социализма в нашата страна.

От Президиума на Великото народно събрание.

***

София, 10 юли 1949 г. София, 10 юли 1949 г. Стотици хиляди трудещи се от столицата и от всички градове и села на Народната република още от ранна утрин бяха изпълнили улиците н площадите на потъналата в дълбок траур София, в очакване на траурната процесия - пренасяне и полагане тялото на безсмъртния народен учител и вожд от траурната зала на Народното събрание до мавзолея на Димитров - на площад ”9 септември”.

На площада пред Народното събрание, през който в продължение на 3 денонощия преминаваше безконечната колона на трудещите се от София и цялата страна, дошли да изкажат своята безгранична обич и неизмерима скръб пред безсмъртния свой роден Димитров, сега е тихо. Пред главния вход на Народното събрание и по целия площад са ниско сведени стотици червени, национални и траурни знамена. Пред паметника на Цар Освободител е строена почетна рота от възпитаници на Народното военно училище "Васил Левски“.

На величествения 12-метров мавзолей, изграден само за шест дни от трудоваците от Софийската градостроителна бригада, се развяват червени, национални и траурни знамена. Площадът е траурно-тържествено украсен. Безмълвни тук са застанали представителни групи на ОРПС, СВПФ, CНM, „Септемврийче“, ОЗПС, ОЗИПС, БНЖС, офицери, войници, трудоваци, бригадири.

Лафетът спира пред белия мавзолей. Под звуците на „Вий жертва паднахте“,  изпълняван от сборен хор от 3000 души, членовете на Политбюро на ЦК на БКП снемат ковчега от лафета и го поставят на временния подиум…

Часът е 15.40. Площадът, столицата п цялата страна замират в триминутно мълчание, отдавайки последна почит на любимия народен вожд и учител. Топовни салюти възвестяват полагането на ковчега с тялото на Димитров в белия мавзолей…

На 18 юли 1990 г. тленните останки на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и кремирани, а урната е положена в Централните софийски гробища. На 9 август 1999 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството издава разпореждане мавзолеят да бъде премахнат. Разрушаването му започва на 21 август 1999 г. и отнема седем дни. На 15 август 1999 г. започват проучвателните действия за установяване на вида и състоянието на мавзолея, преди неговото разрушаване.