Кой е Мирчо - родният агент за набиране на редници за Кремъл?

Вандалът с "червените ръце" от Париж носел храна по лагерите на Вагнер в Босна

Балкани
12:00 - 26 Март 2026
3168
Кой е Мирчо - родният агент за набиране на редници за Кремъл?

Разследвания в Молдова и Франция разкриха транснационална мрежа на Русия за вербуване и обучение на диверсанти. Разкрития на Politico вадят на светло името на българския гражданин Мирчо Ангелов, който е заемал ключова роля в логистиката и обучението на руски проксита в Сърбия и Босна и Херцеговина. 

Според молдовското разузнаване, Мирчо Ангелов е сред 11-те чуждестранни граждани, които са действали като инструктори в тайни тренировъчни лагери. Участници в тези лагери свидетелстват, че Ангелов е отговарял за логистиката и снабдяването на новобранците.


Това е босненското село, до което е било разположен таен лагер на "Вагнер" за обучение на солдати. Там е носил храна и Мирчо според разследването. 

Обучението се е провеждало в гъсти гори край град Баня Лука, където млади мъже са се учили да пилотират дронове, да боравят с експлозиви и да пробиват полицейски кордони.

Босненските медии пък пишат още през февруари, че в Кишинев се води тежко разследване, довело вече и до присъда срещу куп шпиони. Альона Готко, Людмила Костенко и Владимир Харчевников бяха осъдени на общо 13,5 години затвор за участие в тренировъчни лагери през 2024 г. в Босна и Херцеговина и Сърбия.

53-страничната присъда описва подробно сложната операция, която се разследва в Босна. В нея са описани отделни лица и техните роли, включително на руски инструктори.


Четенето на присъдата миналия месец в Кишинев на първа инстанция 

През септември 2024 г. молдовските служби получават информация, че граждани на тази страна се обучават в лагери в Босна и Херцеговина и Сърбия и че лагерите се ръководят от руски инструктори. Месец по-късно молдовската полиция арестува няколкостотин души при акция, свързана с обучение на Балканите, но и в Русия.

Въпреки присъдата, политици от Република Сръбска, като Милорад Додик, Ненад Нешич и Ненад Стевандич, отричат ​​съществуването на лагерите в досегашните си изявления. Руското посолство в Босна и Херцеговина споделя същата позиция, естествено, диктувана от Сергей Лавров. 

В делото се казва, че координатор на групата е мъж на име Владимир Фирсов от Молдова, който е вербувал подсъдимите в организирана престъпна група, докато е бил на руска територия. Според съобщенията, Фирсов е управлявал и финансирането на групата, включително прехвърлянето на пари чрез приложения или виртуални валути.

Споменава се и Мирчо Ангелов, българският гражданин, за когото свидетел по делото твърди, че е носел храна в лагерите.

В присъдата се споменава само районът на Гламочани като мястото, където е било построено „палатковото селище“, както е описано от свидетели. Лагерът е бил разположен в уединена горска местност.

Името на Ангелов не е непознато на европейските служби. Миналата есен съд в Париж го осъди на три години затвор за организиране на вандалски акт пред Мемориала на Холокоста. Френските магистрати определиха действията му като „чуждестранно координирана дестабилизираща операция“.

Мрежата е таргетирала предимно млади мъже. Посредниците в мрежата са подмамвали кандидатите с „платени екскурзии на открито“ и възнаграждение до 500 долара. Вместо туризъм обаче, одобрените кандидати са преминавали през интензивен курс по саботаж под ръководството на инструктори с връзки с наемническата група „Вагнер“.

Целта на тези групи е била ясна – дестабилизация на вътрешната политика на Молдова преди ключови избори. Инструкторите са внушавали на новобранците, че ако проевропейското правителство на Мая Санду остане на власт, в страната ще започне война като в Украйна.

Разследването показва, че операциите на тази мрежа се разпростират далеч извън границите на Молдова, пише още Politico. Освен вандалските прояви в Париж, разследващите откриват следи от подобни дейности и в Германия.

Вътрешният министър на Молдова Даниела Мисаил-Никитин предупреди, че мрежите вече таргетират изключително млади хора с паспорти от ЕС, за да улеснят придвижването им в Шенгенското пространство. Молдова се превърна в уникален случай на хибридно бойно поле, но експертите са категорични: нито една държава в Европа не е застрахована от подобни „невидими“ заплахи.