Кой спаси сарая на Румен Вълка от бутане?

Румен Гайтански-Юнг – Вълка, успя с юридически трик да запази незаконния си ловен сарай край язовир „Искър“. Оказа се, че схемата е задвижена в Окръжния съд в Перник в състав, председателстван от Росица Велкова Иванова-Стойчева. Премахването на постройките е спряно заради търговски спор. Някаква си дърводобивна фирма „Форест Трол“ настоява сградите да се запазят, като обезпечение за едни 50 000 лева, които фирмата на Вълка „Био майнинг“ й дължала за строително-монтажни работи, направени на... 3 януари 2021 г. При това е странно, че не е поискано запориране на сметките на „Био майнинг“, която има достатъчно наличност по тях, пише в. "Уикенд".

Повече от очевидно е, че целта не са онези 50 000 лева, а да се спре събарянето на ловния хотел. Веднага да уточним, освен фиктивен иск, е нужен и магистрат, който да го одобри. Такъв представител на съсловието е намерен в Окръжния съд в Перник.

Много показателно е, че исковата молба на дърварите, която е подадена три години по-късно – на 7 юни 2024 г., и само три дни по-късно, на 10 юни съдът в Перник решава въпроса. Решава го  делово, при това точно така, както е поискано.

Интересни съвпадения изскачат около съдийката Росица Велкова Иванова- Стойчева, с чието решение Вълка спаси резиденцията си. Тя е командирована от Районния съд в София в Окръжния в Перник в края на февруари тази година. И въпреки че в миньорския град има и други магистрати, се оказва, че точно на нея са възложени всички дела на „Форест Трол“. Случайното разпределение на делата, за което от години има сериозни съмнения, че се манипулира, избира точно нея да решава още три търговски спора на фирмата, явно близка на Вълка.

„Форест трол“ е с адрес в софийското село Житен, а нейни собственици са Илиян Цаков и Мирослав Първанов. При това дори не е скрита връзката с Румен Гайтански-Юнг. Мирослав Първанов има обща фирма с някой си Иван Георгиев, собственик на дружеството „Роудуей кънстракшън“, за което отдавна е известно, се знае, че е контролирано от Румен Гайтански-Юнг. През 2019 г. тази фирма получава кредит от 148,5 млн. лв. от държавната Българска банка за развитие, който и досега не е върнат. При това се оказва, че това е един от най-големите лоши кредити на трезора. Само че 2023 г. прокуратурата прекратява делото за непогасения заем. Според източници на „Уикенд“ сериозна част от тези пари – над 20 милиона лева, са били предадени на Ахмед Доган в куфар.

Съдия Росица Стойчева, която сега спаси сарая на Вълка, е завършила право във Велико Търново. Докато работи като юрисконсулт в София, през 2008 г. грабва диплома и по финансов мениджмънт от Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов. След това става съдия в Районния съд в Горна Оряховица. Само година по-късно вече преподава и в Свищов „Основи на правото“. След време се мести като съдия в Районния съд в София.

Покрай успехите си в професията амбициозната дама дава интервю в примитивен женски сайт, като заглавието е: „Роси може да постигне всичко, което пожелае“. Там четем нейните откровения: „Определено искам да се развивам професионално – засега в съдебната система, а в близкото бъдеще и в политиката, защо не?“. Къде на шега, къде на сериозно, признава, че има и някои чисто женски изкушения – „къща в Бояна, малък джип и по няколко екскурзии на година“. През следващите години програмата е изпълнена, казват нейни колеги.

Росица Велкова се прочува в национален мащаб, след като се появява в „Шоуто на Слави“ през 2016 г. Тогава кипи напрежение между ВСС и Районния съд в София, който е най-натовареният в страната. В телевизионната си изява Росица, заедно със своя колежка, твърди, че проблемът на Районния съд не е липсата на подкрепа от Висшия съдебен съвет, а се дължи на самите районни съдии, които били мързеливи и затова не си пишат навреме мотивите по делата. Това изявление е посрещнато на нож от колегите. Те отправят към ВСС, под което се разписват 365 съдии и служители. Пак през същата 2016 г. става ясно, че трудолюбивата Росица В.И. – Стойчева е с нездрав интерес към дело на друг съдия. Тя си позволила да разпореди на деловодителката да й го даде, въпреки че то не я касае по никакъв начин. Прочела го и го върнала, но настъпил конфуз, защото една от страните по делото разбрала за нейното любопитство. За това нарушение бил подаде веднага сигнал, но на Стойчева й се разминало, припомнят си колеги.

Те разказват още, че покрай изявите й в „Шоуто на Слави“ в съда се разчуло, че тя идва на работа с огромен нов джип BMW, който обаче не го е вписала в имотната си декларация. През следващата година пропускът е поправен и става ясно, че колата й е дадена за ползване от фирма „Гоу карс“ – собственост на съпруга й Асен Стойчев. В същото време обаче съдия Росица Стойчева изрично уточнява, че със съпруга си са във фактическа раздяла и не живеят заедно. Поради тази причина тя не смятала за нужно да декларира имуществото на мъжа си, а само въпросния джип.

Иначе нейните декларации са скромни. От тях става ясно, че през 2010 г. си е купила „Мини Купър“ за над 10 000 лева. През 2011 г. се поява влог от 42 838, натрупани от заплата и от върнат заем. На следващата година влогът е вече 67 801 лв.  През 2013 г. Росица Стойчева, въпреки че е още съдия в Горна Оряховица, си купува апартамент в София от 86 кв. м за 95 000 лева. И правилно, през 2014 г. тя вече е на работа в Районния съд в столицата.

В последната й декларация четем, че през 2023 г. е придобила поземлен имот от 56 квадрата за 1000 лева. Година по-рано си е купила 2 декара в кюстендилското село Жиленци. Като налични средства последно е отбелязала 20 000 лева, спестила е и малко над 10 хил. лева и малко под 7000 евро. Мъжът й плаща и 9906 лева за частно училище на дъщеря си.

Паралелно с кариерата на съдия Росица Стойчева е във възход и бизнесът на нейния съпруг Асен. В началото на кариерата си тя е юрисконсулт в негова фирма. Ражда им се и дете. Именно хлапето е причина днес тя да ползва безвъзмездно скъпия джип БМВ от фирма на съпруга си. Двамата, въпреки декларациите, че са разделени, продължават да живеят като двойка. Поне така пишат в сигнали недоволни клиенти на мъжа й. Според тях по тази схема съдия Стойчева няма нужда да посочва в имотните си декларации парите и огромната колекция недвижими имоти, с които съпругът й се е сдобил през последните години.

В началото на брака си с Росица въпросният Асен Стойчев има дребен бизнес в строителството и търговията с недвижими имоти във Велико Търново. Сигурно е случайно съвпадение, но след като госпожа Иванова-Стойчева напредва в кариерата си и започва да разглежда търговски дела с голям материален интерес, съпругът й също набира скорост. Бизнесът му мощно се разраства. Днес, освен в Търново, той е преместил част от фирмите си и в София. Негова фирма наскоро взема и лиценз за застрахователен брокер.

Освен това мъжът на съдийката има участие и в модерните неправителствени организации. Една от тях е с мераци да усвоява пари от ЕС за обучение на безработни. Уж тривиална дейност, но с голям потенциал, още повече че от няколко години Евросъюзът изсипва стотици милиони за преквалификация. Често обаче похарчените пари отиват на вятъра. Не е рядка практика посредниците да подават имена на маргинали, на които уж са дали нови професии срещу хиляди левове на бройка.

Асен Стойчев е основател и на фондация „Помощ ПТП“. При това основната й цел е, както сочи и името, да съдейства на пострадали при катастрофи да си вземат обезщетение. Сред учредителите на фондацията е и адвокат Милена Обретенчева. От публикации в медиите става ясно че тя е близка с началника на сектор „Пътна полиция“ във Велико Търново главен инспектор Радостин Върбанов. Твърди се, че благодарение на контактите си в търновския КАТ фондацията редовно е информирана за настъпили ПТП и за пострадали в тях. Затова, четем в сигнал срещу „Помощ ПТП“, тази структура е „първа пушка“ в спешното отделение на болницата във Велико Търново.

Юристи обясняват, че подобни сдружения, които предлагат уж безплатна консултация, редовно се използват от адвокати, за да си набират отчаяни клиенти. При това се хвърлят голи обещания, че ще бъде оказана безплатна помощ на семействата на  загинали или ранени. Помощта обичайно се изразява в насочване към „супер печен“ адвокат, чийто хонорар се оказва между 50 и 70 процента от бъдещото обезщетение. А при отказ от тези услуги се държат неустойки между 10 000 и 20 000 лева.

След оплаквания на клиенти адвокат Милена Обретенчева, съратничката на съдийския съпруг Асен Стойчев, е попаднала на мушката на МВР и я проверяват как се сдобива с информация за катастрофи и пострадали. При това става ясно, че началникът на КАТ – Радостин Върбанов, и Обретенчева са съседи в кооперация, вдигната от съдийския съпруг Асен Стойчев във Велико Търново.

Тарикатските схеми явно са добре познати на фамилията.

Същото може да се каже и за самия Румен Гайтански-Юнг – Вълка. До 1988 г. той е шофьор на ген. Ангел Стойчев, тогава шеф на Осмо РПУ и зам.-директор на Столичното управление на МВР. Малко преди промените Вълка е командирован в Западна Германия със задача да се ожени за вдовица, която е херцогиня, а покойният й съпруг й е оставил в наследство огромен бизнес със събиране на боклуци. Оттам и интересът на ДС към бабата, на която Гайтански днес носи фамилията – Юнг. Явно тогава отлично се е справил със задачата, поставена от ДС. След промените той става важна фигура във ВИС, като пренася бизнеса с боклука у нас. 

Някогашният началник на Гайтански – ген. Ангел Стойчев, пък става собственик на ресторант „Монтерей“, където се събира едноименният приятелско-професионален кръг от генерали и дипломати, за които се твърди, че са кукловодите на процесите в страната.