Константин: В двора ни са обесили Васил Левски

Константин разказва за драматичната история на своя род, връщайки се поколения назад. Известният попфолк певец, славещ се с бохемския с начин на живот, всъщност произхожда от много интересно семейство – майка му е учителка, а баща му – служител на МВР, потомък е и на един от най-големите български писатели.

„Моите прародители са от София. Моят прапрадядо е брат на Елин Пелин и моите деди всички са завършили, в царско време, в  Мюнхен, в Загреб, във Виена. След което кметът Иван Иванов взима дядо ми и заедно започват да правят т.нар. Хидровъзел „Сталин“, след което става язовир „Искър“… При нещата, които се случват в България – Втората световна война, Русия, ние падаме вече под комунистическо владение, и моите деди, и цялата ми фамилия – софийският род, стават врагове на народа. Дядо ми и кметът Иван Иванов са изпратени в затвора, но от СССР няма кой специалист, този велик кмет, което го измислил и затова остава в затвора, оттам започва да работи и дядо ми завършва това нещо. Има го в енциклопедиите, казва се Константин. Аз нося само неговото име, а той е човек с две висши“ – разказва той в Ivka Beibe Podcast.

Константин споделя публично и още драматични моменти от миналото на своя род и разкрива как предците му са избрали имота си на днешна известна софийска улица.

„Ние, нашата фамилия, по време на комунизма сме страдали. Едва ли не, всички, които са били по времето на царя, са врагове на народа, повечето ги избиват, нали. Просто дядо ми е имал късмета с кмета Иван Иванов да бъдат толкова талантливи и да останат живи, и да завършат този проект. В комунизма всички бяхме бедни, а ние още по-бедни. Братът на Елин Пелин, който е моят прапрадядо, в неговия имот са обесили Васил Левски. И през 1903 г. той сменя имота и взема ул. „Мърфи“, защото не е добра карма в твоя двор да да обесили най-великия мъж на България – Апостолът на Свободата“ – обяснява още фолк идолът.

За живота на своето семейство и за ранните си години певецът признава: „Имали сме бедни моменти, бях вкаран в спортно училище, мама учителка със 140 лв. заплата… В нашия род винаги приоритет е бил спортът и музиката. Майка ми е цигулар, вуйчо ми е композитор, баба ми – хористка… Аз на 5-годишна възраст започнах да свиря на акордеон и това беше най-омразното ми нещо. Навън децата играят, аз съм хванал акордеона и гледам нотите. После започнах да тренирам лека атлетика. На мен мечтата ми беше ученически спортни школи. Брат ми, който е с три години по-голям от мен, започна от трети клас, аз от първи. В трети клас имах вече два медала на лъвски скок и се очертавах един талант“.