Култовите пиеси на Тенеси Уилямс излязоха в сборник
Драматургичните шедьоври „Трамвай „Желание", „Стъклената менажерия” и "Френският квартал" с ново издание
Когато е на 28, Тенеси Уилямс живее от надницата си на пазач във ферма за пилета. Десет години по-късно вече го облива славата на велик драматург, а с днешна дата го изучават като един от тримата колоси на американската драматургия от ХХ век. Пиесите му не слизат от световните сцени, с тях проверяват таланта си истински големите актьори.
Тези дни с логото на издателство „Лист” излязоха три от знаковите за творчеството му творби „Стъклената менажерия”, „Трамвай „Желание” и „Френският квартал”. Първата от тези пиеси му носи признание като автор, втората го качва на пиедестала, а третата бележи последния етап от творчеството и живота му.
Българската публика познава добре и трите произведения от едноименните постановки през годините. Настоящият сборник използва преводите на Евгения Панчева, а корицата на сборника и оформлението му е дело на Капка Кънева.
„Всичко в живота му е в неговите пиеси и всичко в пиесите му е в живота му”,
казва за Тенеси Уилямс големият режисьор Елия Казан. Той е толкова зашеметен от „Трамвай „Желание”, че първо го поставя на сцена, а после снима филм с Вивиан Лий и Марлон Брандо. Лентата от 1951 г. получава четири „Оскара” след номинации в 12 категории.
Седем години по-късно фурор предизвиква и екранизацията на другата култова пиеса на Тенеси Уилямс – „Котка върху горещ ламаринен покрив” с Елизабет Тейлър и Пол Нюман в главните роли. През 1987-ма Нюман отново е на „Уилямс” вълна като режисьор на втората екранизация на „Стъклената менажерия” с участието на Джоан Удуърд и Джон Малкович.
„Френският квартал” – третата пиеса, включена в настоящия сборник, е пълна с автобиографични препратки от автора. Уилямс я пише близо четири декади. Започва я в края на 30-те години, малко след като е спечелил стипендия от 1000 долара от фондация „Рокфелер” за по-ранната си пиеса „Битката на ангелите”.
С част от парите той се премества в Ню Орлиънс, където живее в пансион на ул. „Тулуза” 722 във Френския квартал на града. Тъкмо там се развива и действиото на пиесата, която е завършена през 1977 г. Главен герой в нея е млад мъж с амбиции за писателска кариера, попаднал във водовъртежа на самотата, бедността и хомосексуалността си.
