Ликвидирането на Даря Дугина е евтаназия, а не убийство. Кой урод е следващият?

Бесните кучета не се лекуват, не се прибират в приют, не подлежат на превъзпитание, не могат да бъдат удържани с каишка. Те се приспиват. Това не е убийство, а акт на милосърдие към тези нещастни същества, някога верни и безкористни приятели на човека, превърнали се в кръвожадни чудовища не по своя воля, а заради разяждащия мозъка им енцефалитен вирус. Те бездруго са обречени на адски мъки, парализа и неминуема смърт.

Не по-малко ужасяваща е заразата на путиновия фашизъм, която превръща наглед нормални довчера хора, твои колеги, съседи, приятели, в ходещи озъбени зомбита, сричащи заплахи с ядрен холокост, вещаещи смърт за джендъри, либерали и вегани, бълващи гняв и омраза към всички постижения на обществения прогрес в последните две столетия.

Вярвам, че с малко помощ и разбиране повечето от тях могат да надмогнат пещерната си злоба, неудовлетворението от ниския социален и интелектуален статус, сексуалните фрустрации на стари моми и вечни ергени. Знам, че един ден с тях отново ще се прегърнем, както направихме след кошмара на коронавирусната пандемия.

Има обаче и бесни псета, като брадатия урод Александър Дугин и противната му дъщеря Даря, за които няма друг изход, освен евтаназия. Тези създания доброволно са се отрекли не просто от принадлежност към човешката цивилизация, но и към рода хомо сапиенс изобщо. Зовящите и пропагандиращи масови убийства, изнасилвания на деца, етнически чистки и диктатура същества сами са подписали смъртната си присъда, като първо доброволно са ликвидирали всичко градивно, всичко състрадателно, всичко човешко у себе си. Те са трупове много преди да станат на парчета при избухването на упадъчните си, луксозни вносни лимузини.

Въобще не ми пука чия точно ръка е поставила взривното устройство под купето на тойотата на мръсния фашизоид, расист и педофил Александър Дугин. Дали става въпрос за вътрешен властови конфликт сред путлеристката върхушка, дали е руската съпротива срещу Кремълската диктатура, надигнала глава в ужас от престъпленията на режима, дали е бил братът или бащата на някое оставило костите си край Мариупол 18-годишно войниче, е все едно. Основната поука тук е, че когато хапеш и лаеш като бясно куче, в крайна сметка ще бъдеш приспан като бясно куче.

Да рониш фалшиви сълзи за смъртта на чудовището Даря е равнозначно на това да правиш панихида за упокой на светлата душа на обергрупенфюрер Адолф Айхман, увиснал на израелската бесилка. Тук не става въпрос просто за военни престъпления или нарушаване на Женевската конвенция, такива същества не са безмозъчни и безпросветни изпълнители на заповедите на командната верига с калашници в ръце. Това са истински злодеи с библейски размах, идеолози на адски геноцид и продавачи на смърт с окървавени ръце и души, верни строители на фашистката/путлерофашистката кауза, унищожители на хиляди животи и човешки съдби.

Крайно време е тези изроди да започнат да се оглеждат през рамо, защото червената точка на снайперовия мерник рано или късно ще се фокусира върху ниските им чела. Дали от своите най-близки сподвижници или от заклетите си врагове, те ще бъдат евтаназирани. Кой е следващият?