Моята история за сексуален тормоз в „Макдоналдс”
БРИТАНИ ХОЙОС
(Превод от в. "Гардиън")
Преди три години, когато бях на 16, започнах работа в „Макдоналдс” в моя роден град Тусон, щата Аризона. Тъй като съм най-голямото от четири деца, започнах тази работа, за да помогна на майка ми да плаща сметките и на семейството ни като цяло. Вълнувах се да започна „най-добрата първа работа” в Америка, както „Макдоналдс” казва на страната ни от класическите си телевизионни реклами.
Това си беше трудна работа – трябваше да съвместявам училището, тренировките ми за мажоретка и нощната смяна в „Макдоналдс”.
Бързо се научих как да се оправям с грубите клиенти или да не забавям потока от автомобили в „мак драйв-а”. Обаче не знаех как да се оправям с нежеланото и неприятно внимание от страна на моя по-възрастен началник на нощната смяна.
Той издбваше момента ненужно да ме докосва или да се допира до мен. Често ми изпращаше неприлични смс-и, като това колко добре изглеждам в джинси. Опитах да се убедя, че нещата просто са си такива в индустрията за бързо хранене и че трябва да си мълча, ако искам да си запазя работата.
Когато колата на семейството ми беше взета заради парични задължения, аз нямаше как да се прибирам вкъщи, тогава началникът предложи да ме закара и аз приех. Една вечер той се опита да ме целуне, но аз му отказах. Скрих тази случка от родителите ми, понеже се засрамих и чувствах, че все едно вината за неговото поведение е моя.
След като отхърлих онази целувка, той и другите колеги започнаха да ме казват ужасни неща на работа, като „курва”, „кучка” или „прелюбодейка”. Не знаех към кого да се обърна, защото не само че нашите началници виждаха какво става, а дори и някои от тях вземаха участие в това. По това време майка ми, Марибел, започна да работи на същото място, при мен. Достатъчно лошо беше, че трябваше да понасям този вербален тормоз, но знаейки, че майка ми скоро ще започне да чува всички тези неща, това си беше много тежко за понасяне. Опитах се да задържа всичко в себе си, но след една много тежка смяна избухнах в плач и накрая казах на родителите ми какво се случва.
Родителите ми се оплакаха за моя тормоз на няколко мениджъри и дори на нашия франчайз мениджър. Резултатът? Бях принудена да присъствам на една среща, на която бяха няколко мениджъри и моя мъчител. Беше ми казано да престана „да живея в миналото” и просто „да забравя”. Тръгнах си засрамена.
След като двете с майка ми не си замълчахме, на нас ни дадоха нежелани и допълнителни задължения, работното ни време беше намалено и бивахме наказвани за най-дребни провинения. В крайна сметка аз бях уволнена. Майка ми не само беше прескочена, когато се разглеждаха предложенията за повишение, тъй като тя заради тях се хвана на тази работа, но и бе понижена от „обучаващ се мениджър” в обикновен служител, позицията, на която аз започнах там. Те я караха да работи толкова много, че тя накрая не издържа и напусна.
Британи и Марибел Хойос
За семейства като нашето парите са сложен проблем, и най-малката промяна може да доведе до големи лишения. Емоционалните и физическите трудности при работата ми в „Макдоналдс” се отразиха на ученето ми и аз не можах да звърша последната си година в гимназията. Без моята заплата, семейството ми закъсняваше да плаща наема и има опасност да изгубим жилището си.
За нещастие, тормозът и репресивните мерки, пред които се изправихме в „Макдоналдс”, не са нещо ново. Тази седмица с майка ми се оказваме само два от 25-те случая на хора, работещи в „Макдоналдс” из цялата страна, повдигащи обвинения срещу компанията, казващи ясно и на висок глас, че отказваме да бъдем принуждавани на сила да си мълчим от една гигантска корпорация, каквато е „Макдоналдс”.
Компанията твърди, че има нулева толерантност срещу сексуалния тормоз , но нашите преживявания са доказателство, че „Макдоналдс” не защитава достатъчно своите най-нископлатени работници.
Тъй като е вторият най-голям работодател в света, много е странно това, че „Макдоналдс” не осигурява обучение на всеки служител за това какво представлява сексуалния тормоз, какви права имаме и как можем да споделим за случващото се с нас, за да е сигурно, че ще се стигне до веднагическо официално разследване. Аз никога не съм присъствала на обучение за това какво да правя, ако бъда подложена на тормоз. На всяко едно работно място, работниците трябва да знаят към кого могат да се обърнат, ако бъдат подложени на грубо отношение или са притискани за нещо, понеже са се оплакали от сексуален тормоз.
Плашещо е, когато се налага да разглася сред обществото подобна история, но аз черпя сили от мама, която ме научи никога никога да не отстъпвам в една битка. Сега съм на 19 години и макар да ми отне повече време, аз завърших гимназията миналия петък и ще започна основното си обучение във военновъздушните сили през юни. Надявам се, че след като разкажа моята история ще успея да дам кураж на други момичета и жени да споделят своите преживявания за тормоз на работното място.
